Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подадена чрез юрисконсулт И.А срещу Решение № 365 от 18.02.2019 г. по адм. дело № 3532/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК 187-0296769/06.11.2018 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След изложение на мотивите на първоинстонционния съд се изразява несъгласие със същите. Твърди се, че са налице материално правните основания за издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на В.К срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира се и присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - В.К, чрез адв.. Т, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендират се и разноски за двете инстанции.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК 187-0296769/06.11.2018 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на В.К е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - запечатване на търговски обект – сергия № 78 на пазар за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. П., ул. „Младежка“ до кафене „Водолаза“, стопанисван от В.К и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

С оспореното в настоящото производство решение, АС – Пловдив е отменил заповедта като незаконосъобразна, поради липса на материално правното основание за издаването и.

По делото не е било спорно от фактическа страна, че при извършена проверка на 01.11.2018 г. в 14:30 часа на търговски обект – сергия № 78 на пазар за плодове и зеленчуци, намиращ се в гр. П., ул. "Младежка" до кафене "Водолаза", се установило, че В.К е извършила продажба на 0, 770 кг. ябълки на стойност 1, 31 лв., заплатени в брой от М.Д - инспектор по приходите, като за продажбата не е издала фискален бон, нито е имала въведено в експлоатация и работещо фискално устройство /ФУ/. По делото не е било спорно, че В.К не е регистрирано като търговец и няма данни за регистрирано в НАП ФУ за гореописания обект - сергия, намиращ се в гр. П., ул. "Младежка", както и че като собственик на дворно място произвежда ябълки, круши, бадеми, орехи и зеленчуци.

След анализ на приложимата нормативна уредба, АС – Пловдив е приел, че В.К не е нарушила реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства, тъй като същата не е търговец по смисъла на ТЗ и е продавала на сергия собствена и непреработена селскостопанска продукция /плодове и зеленчуци/, поради което по силата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. не е имал задължение да регистрира извършените от нея продажби. Приел е, че фактът, че сергията се намира на територията на пазар за плодове и зеленчуци, намиращ се в гр. П., ул. "Младежка", не изключва приложението на посоченото изключение, тъй като този пазар не представлява стокова борса или стоково тържище, по смисъла на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Закон за стоковите борси и тържища, нито откритата сергия представлява закрито помещение от рода на магазин, склад или други подобни. По тези съображения, съдът е отменил издадената ПАМ и присъдил разноски на оспорващата, направени за първоинстанционното производство.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При правилно установена фактическа обстановка, АС – Пловдив е обосновал правилни правни изводи за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ, поради липса на материалноправното основание за издаването и.

В случая, оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК 187-0296769/06.11.2018 г. е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.

Правилно съдът е приел за спорен въпроса дали В.К, като физическо лице, което не търговец по смисъла на ТЗ е задължено да регистрира извършените от нея продажби чрез ФУ при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция на сергия, находаща се на пазара за плодове и зеленчуци в гр. П. на ул. „Младежка“.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС (ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ).

В същото време, разпоредбата на чл. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. предвижда изключения от принципа по чл. 3 от наредбата, като в чл. 4, т. 2 е предвидено, че не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на производители по смисъла на ЗСБТ (ЗАКОН ЗА СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА) или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.

Правилно съдът е приел, че в случая е приложимо изключението на чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., тъй като В.К, като физическо лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ е извършила продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция на сергия, която не се намира в лицензирани стокови борси, тържища или пазар на производители по смисъла на легалните дефиниции на тези понятия, дадени в чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1 и чл. 3а от ЗСБТ (ЗАКОН ЗА СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА), нито пък е установено да представлява закрито помещение, като магазин, склад или други подобни.

Следователно, като е приел, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, АС - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените в касационното производство разноски за адвокат в размер на 500 лева. Същите са своевременно поискани с отговора на касацинната жалба, подаден от адв.. Т и действително направени, видно от представеният договор за правна защита и съдействие, поради което касаторът следва да бъде осъден да ги заплати,

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 365 от 18.02.2019 г. по адм. дело № 3532/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Териториална дирекция - Пловдив при Националната агенция по приходите, да заплати на В.К, ЕГН [ЕГН] разноски за касационното производство в размер на 500/петстотин / лева Решението е окончателно.