Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Синап от [населено място], чрез адв.. Ч като процесуален представител, против решение № 466 от 23.11.2018 г., постановено по адм. дело № 154/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД - 09 - 223/11.05.2018 г. на кмета на община Д.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът - кметът на община Д. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Синап срещу оспорената заповед на кмета на община Д., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ му е разпореденода премахне незаконен строеж: паянтова барака за дърва, предназначена за дърварник, намираща се в УПИ III-184, кв. 30 по плана на [населено място], [община], изградена без необходимите строителни книжа и в противоречие с действащия ПУП.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че строежът като изпълнен в периода след 1980 г. до 2016 г. и частично попадащ в уличната регулация, не е бил допустим както по разпоредбите, които да действали по време на...