Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Благоевград (ОбС – Благоевград), чрез адв. Т.Т, срещу решение № 1168 от 18.06.2018 г., постановено по адм. д. № 574/2017 г. по описа на Административния съд – Благоевград.

С обжалваното решение по жалба на Л.Г и И.М са отменени т. 1.4. и т. 1.4А. от Раздел I, Приложение № 1 на Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставени от О. Б (Тарифата) към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б (Наредбата), приети с Решение № 69 от 18.12.2015 г. по Протокол № 5 от заседание на ОбС – Благоевград, с които е определен размера на такса битови отпадъци (ТБО) за 2016 г. Наред с това, ОбС – Благоевград е осъден да заплати на Л.Г и на И.М сума в размер на по 20, 00 лв., представляваща разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение и се иска неговата отмяна. Сочените касационни основания са всички по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Общинският съвет - Благоевград е подал и частна жалба срещу определение № 1299/11.07.18 г., постановено по адм. дело № 547/2017 г. по описа на Административния съд – Благоевград, с което по молба на Л.Г и И.М е допълнено решение № 1168 от 18.06.2018 г., постановено по адм. д. № 574/2017 г. по описа на Административния съд – Благоевград. в частта за разноските. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи, че по делото не е участвал адвокат, не са представени доказателства за заплащането на неговото възнаграждение и че такова не се дължи предвид правната и фактическа сложност на делото.

Ответниците – Л.Г и И.М, представлявани от адв. И.Х, оспорват касационната и частната жалба. Искат потвърждаване на обжалваното решение. Претендират присъждане на сторените по делото деловодни и адвокатски разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че както касационната, така и частната жалба, са редовно подадени от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащи на касационен контрол съдебни актове, намира същите за допустими.

По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното:

Първоначално административният съд е сезиран с жалба на Л.Г и И.М против решение № 69/18.12.2015 год. по Протокол № 5 от заседание на ОбС – Благоевград, в частта по т. 1.4, т. 1.4А и т. 1.5А от Раздел І от Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставени от община Б.д, по повод на което е образувано адм. д. № 57/2016 г. по описа на Административен съд - Благоевград.

С определение № 382/16.03.2016 г., постановено по същото административно дело, жалбата е оставена без разглеждане в частта й против т. 1.5А от Раздел І от Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставени от община Б.д, приети с Решение № 69/18.12.2015 г. по Протокол № 5 от заседание на ОбС – Благоевград, поради липса на правен интерес. О.ето е влязло в законна сила.

С решение № 1467/31.10.2016г. по адм. д.№ 57/2016 г. по описа на Административния съд-Благоевград, е отменено решение № 69/18.12.2015 г. по Протокол № 5 от заседание на ОбС – Благоевград в обжалваните му части и О. Б е осъдена да заплати на жалбоподателите деловодните разноски.

С решение № 9511 от 18.07.2017 г., постановено по адм. д №13678/2016 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено решението, постановено по адм. д. № 57/2016 г. по описа на Административния съд – Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с мотива, че съдът не е изяснил характера на обжалвания пред него административен акт, а именно не е взел предвид, че последният е нормативен, а не общ административен акт, при чието обжалване са приложими други правила.

При новото разглеждане на делото административният съд е приел, че е сезиран със жалба на Л.Г и И.М срещу т. 1.4. и т. 1.4А. от Раздел I, Приложение № 1 на Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставени от О. Б към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б, приети с Решение № 69 от 18.12.2015 г. по Протокол № 5 от заседание на ОбС – Благоевград, с които е определен размера на такса битови отпадъци за 2016 г.

За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 03.12.2015 г. кметът на О. Б е внесъл предложение до председателя на ОбС - Благоевград относно промяна на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б и определянето на размера на такса „Битови отпадъци” за 2016 г. в Раздел I от Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставени от О. Б ”. Предложението било публикувано на интернет страницата на О. Б на 03.12.2015 година. Разгледано е от комисията по бюджет, финанси и европроекти и комисията за икономика, инвестиционно насърчаване и планиране при ОбС - Благоевград. На негово заседание, провело се на 18.12.2015 г., с решение № 69 ОбС - Благоевград е изменил и допълнил Наредбата, като с т. ІІ са определени и конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставени от О. Б.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че оспорването е допустимо, като се е позовал на дадените с решение № 9511/18.07.2017 г., постановено по адм. д №13678/2016 г. по описа на Върховен административен съд, указания, а по същество е основателно. При формиране на решаващите си изводи, съдът е установил, че нормативният акт е приет от компетентен орган, като се е позовал на чл. 141, ал. 3 от Конституцията на Р. Б и чл. 9 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушаване правилата за изработване на проекти за нормативни актове по чл. 26 и чл. 28 ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА), приложим на основание чл. 80 АПК, и на разпоредбата на чл. 77 АПК.

Съдът е приел, че предложението на кмета на О. Б няма необходимото съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2, т. 3-5 ЗНА съдържание, доколкото не са изложени съображения за формулировката на финансовите и други средства, необходими за прилагането на разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ, очакваните резултати от прилагането и анализ на съответствието с правото на Европейския съюз. Предвид това, съдът е преценил, че на практика няма изготвен доклад, съответстващ на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА, при което проектът, съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, не е следвало да се обсъжда от компетентния орган. Като се е позовал на съдържанието на мотивите, посочени в предложението на кмета, които се покриват с мотивите, изложени при приемане на решението, съдът е приел, че в тях не е посочен количествен показател на твърдените разходи и инвестиции. Липсва и посочване на финансовите и други средства, необходими за прилагането на законовата уредба на чл. 67 ЗМДТ, за да се прецени дали ще е налице увеличение или намаление на ТБО за ползвателите. Необходимостта от инвестиции в непосочен размер и технически средства, също неуточнено какви, липсата на критерии за определяне на количеството на отпадъците и досегашната организация по сметосъбиране, не съставляват според съда обосновка по смисъла на закона, за необходимите материално – технически и административни разходи.

Съдът е установил, че по делото не са представени от страна на административния орган доказателства за спазване и на правилото на чл. 77 АПК. Като е отчел, че от съдържанието на приложения по преписката протокол № 5/18.12.2015 г. на ОбС - Благоевград /л. 99 – 176/ и на приложените протоколи от заседания на постоянните комисии, е заключил, че това изискване не е спазено, тъй като въпросът за наличието или отсъствието на постъпили в срока по чл. 26, ал. 2 ЗНА възражения и становища по проекта изобщо не е поставян на обсъждане. Предвид наличието по делото на представено в 14-дневният срок - предложения от граждани, които не са били разгледани, нито са обсъдени от комисиите и ОбС - Благоевград, е приел, че е нарушен принципът на откритост и съгласуваност.

С неизпълнение на задължението си по чл. 77 АПК, на практика според съда, ОбС – Благоевград лишил обществеността от участие при взимане на решението за определяне на ТБО за 2016 г. Доколкото нарушаването на чл. 26 и чл. 28 ЗНА, както и на чл. 77 АПК, представлява нарушение на императивни правни норми, първоинстанционният съд е формирал извод, че то е съществено и съставлява основание за отмяната на оспорените разпоредби. По тези причини съдът е уважил жалбата и отменил спорните текстове от Тарифата към Наредбата. Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Решаващият извод на административния съд, за да отмени акта в оспорените му части е, че към него не са представени мотиви в изискуемото се съдържание. Съдът е приел, че мотивите за приетото изменение на Наредбата и тарифата към нея са със съдържанието на предложението на кмета на общината, с което се внася този проек за изменение, а то е публикувано на интернет сайта на Общината на 03.12.2015 година за срока по чл. 26, ал. 2 ЗНА.Стелно, формално е изпълнено задължението по чл. 26, ал. 2 ЗНА в редакцията му, действаща към този релевантен период.

Не може да се сподели съображението на съда, че предложението на кмета на общината, което се възприема от Общинският съвет и се посочва от него и като мотиви към приетото изменение на Наредбата, не съдържало информацията, изисквана съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА. Посочената разпоредба в приложимата й към случая редакция гласи следното: (2) Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят;

3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;

4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;

5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

В предложението на кмета на О. Б е посочено, че на осн. чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, е необходимо да се определи размера на такса битови отпадъциза 2016 г. в раздел 1 от Тарифата. Посочената разпоредба в приложимата редакция гласи:

Чл. 66. (1) (Доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:

1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им;

3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ);

4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Таксата следва да се определи до края на предходната година по аргумент от разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ в приложимата редакция, която гласи:

" Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година."

Следователно, в публикуваното предложение е посочена причината за приемането на оспорените разпоредби от Тарифата.

В предложението са посочени и целите, които се поставят във връзка с приемането на оспорените разпоредби - спазване политиката на О. Б за неувеличаване на разходите за сметосъбиране и сметоизвозване, чистота на територията за обществено ползване и депо.

Посочени са и финансовите и други средства, необходими за прилагането на оспорените разпоредби, чрез препращането към изготвената и одобрена План-сметка за 2016 година.

Макар и с едно изречение - "След извършен анализ на разходите за дейностите, посочени в чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, е изготвена План-сметка за необходимите разходи за 2016г. за всяка дейност поотделно", става ясна волята на предложителя относно очаквания резултат от приемането на оспорените разпоредби, а именно възстановяване на разходите за предоставяните услуги, което е предвидено и в ЗМДТ - чл. 7. (1) Местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

В публикуваното предложение са налице изложени съображения по въпроса, защо не може да се приложи правилото на чл. 67, ал. 1от ЗМДТ, размерът на ТБО да се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Това правило е проявление на принципа "замърсителят плаща", който е основен принцип в правото на Европейския съюз - Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008г. относно отпадъците. Тоест, налице е и анализ, изискван съгласно т. 5 от чл. 28, ал. 2 ЗНА.

По изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че публикуваното предложение на вносителя на проекта за изменение на Наредбата и Тарифата към нея притежава съдържанието, изисквано според чл. 28, ал. 2 ЗНА.

Не могат да бъдат споделени съображенията на административния съд, че с доводите, изтъкнати във връзка с невъзможността ТБО да се определи на база количеството отпадъци, се оправдавало неприлагането на материалния закон, а не липсата на възможност да се определи количеството отпадъци, генирирани от всички задължени лица на територията на общината. По този въпрос следва да се посочи, че към края на 2015 година няма утвърдена методика за изготвяне на план-сметка с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне на размера на ТБО, чието приемане е предвидено в §13а от ЗР на Закон за изменение и допълнение на ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ), обн., в ДВ, бр. 101/2013 година, срокът за което е променен до 31 март 2017 година. Липсата на утвърдена и прета мотодика води до извода, че невъзможността да се определи ТБО съобразно правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, произтича от липсата на нормативната база за това.

От друга страна, следва да се посочи, че от мотивите към решението на Общинския съвет става ясно, че с разпоредбата на чл. 17а НОАМТЦУТОБ е предвидена все пак възможност за определяне на размера на таксата според количеството отпадъци само за лицата, подали декларация по чл. 17а, в която посочват броя на съдовете за изхвърляне на битови отпадъци, които ще ползват през годината като за 2016 година размерът на годишната такса се запазва и да 1 брой съд е 1 659 лева. От волята на съответните лица зависи да изберат един от възможните начини за определяне на ТБО.

Посочените по-горе съображения са относими към определената основа за изчисляване на ТБО, която е предвидена в чл. 17, ал. 2 от Наредбата, чиято разпоредба не е оспорена. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата, не е предмет на процесното изменение и допълнение на наредбата. Оспорените от жалбоподателите разпоредби регламентират единствено размера на промилите, приложими към данъчната основа, но не и самата данъчна основа, които както се установи са непромемени от предходната година.

Въпреки това, следва да се посочи, че със ЗИДЗМДТ, обн. ДВ, бр. 101/13г., с §6 от него, в чл. 67, ал. 2, накрая се поставя запетая и се добавя следния текст "която не може да бъде данъчнта оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена." С §13 от ЗР на същия закон влизането в сила на посоченото допълнение е отложено като към настоящия момент, то е отложено до 31 декември 2021 година. Тоест, с оглед приложимото право - чл. 67, ал. 2 ЗМДТ към датата на приемане на оспореното решение на Общинския съвет, последният е имал законовото правомощие сам да определи основата за определяне на ТБО.

Не може да се сподели становището на административния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от Общинския съвет с необсъждането на предложението на жалбоподателите с вх.№ 70-00-1122/17.12.2015 година, както и преценката му, че на практика бил лишил обществеността от участие при вземането на решението за определяне на ТБО за 2016 година. С оповестяването на проекта за изменение и допълнение на наредбата и предложението за това, Общинският съвет е гарантирал участието на засегнатата общност в обсъждането и примането на подзаконовия нормативен акт. От събраната по делото административна преписка, не се установи да са постъпили други предложения и/или възражения от представители на местната общност извън това на жалбоподателите, поради което изводът на съда за нарушаване на чл. 77 АПК от Общинския съвет Благоевград, е необоснован и неправилен.

Предложението на жалбоподателите от 17.12.2015г. е свързано с основата за определяне на ТБО, която е предвидена в чл. 17, ал. 2 от наредбата, и която, както се посочи по горе в настоящите мотиви, не е изменяна или допълвана с измененията и допълненията на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б (Наредбата), приети с Решение № 69 от 18.12.2015 г. по Протокол № 5 от заседание на ОбС – Благоевград, поради което необсъждането на това предложение от Общинския съвет, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснато при приемане на измененията и допълненията на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б (Наредбата), приети с Решение № 69 от 18.12.2015 г. по Протокол № 5 от заседание на ОбС – Благоевград.

По посочените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно, като постановено въз основа на необосновани изводи и в противоречие с приложимия материален закон. Решението следва да се отмени изцяло, а вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което жалбите срещу оспорените разпоредби се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изхода на производството по касационната жалба, основателна се явява и частната жалба на Общинския съвет-Благоевград, поради което обжалваното с нея определение следва да се отмени, а вместо това се остави без уважение молбата за допълване на решението в частта за разноските, тъй като такива не се дължат на жалбоподателите предвид изхода на спора.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1168 от 18.06.2018 г., постановено по адм. д. № 574/2017 г. по описа на Административния съд – Благоевград и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбите на Л.Г и И.М против т. 1.4 и т. 1.4А от Раздел I, Приложение №1 от Тарифа за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставени от О. Б към Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Б.д, приети с решение № 69/18.12.2015г. по Протокол №5 от заседание на Общински съвет-Благоевград, с които е определен размера на ТБО за 2016 година.

ОТМЕНЯ определение № 1299/11.07.2018г., постановено по адм. д.№574/2017г. от Административния съд - Благоевград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: О. Б. У. молбата на Л.Г и И.М с вх.№ 1205/21.06.2018г. за допълване на решението в частта за разноските

Решението не подлежи на обжалване..