Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Я.Т, в качеството й на процесуален представител на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово, срещу решение № 688-А от 01.11.2017 г. по адм. дело № 754/2017 г. на Административен съд - Хасково. С него е отменена негова заповед № 4070з-501 от 10.05.2017 г. относно наложено наказание на Г.Г.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационна жалба – Г.Г, чрез процесуалния си представител адв.М.Д в писмени отговор оспорва същата и претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, АС - Хасково, е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, на младши инспектор Г.Г, старши полицай на ГКПП - К. А от ГПУ Свиленград към РДГП - Елхово при ГДГП - МВР, е наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Така определеното наказание е наложено за описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Според оспорената заповед на 21.03.2017 г., изпълнявайки служебните си задължения в интервала между 13:44 часа и 16:08 часа на АРМ 13 на ГКПП К. А при въвеждане на данни в АИС „Граничен контрол“ на пристигналия в 15:41 часа за влизане в страната гражданин на Малта SAFIEN MOXAMAD BASSAM той не е проверил точното съответствие на данните, съдържащи се в документите с тези, нанесени на екранната форма, в резултат на което не е установил несъответствие между действителните имена на лицето, изразяващо се в липса на екранната форма на първата буква „S“ от името SAFIEN и втората буква „О“ от името MOXAMAD и не е извършил необходимата корекция. С това е нарушил чл. 8, т. 3 от организационно-технологичните правила за работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“, утвърдени със заповед № 1з-541 от 11.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи. В заповедта е посочено, че деянието е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а именно „небрежност в служебната дейност“, за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца до шест месеца.
Административният съд е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в съответната писмена форма и в законоустановените преклузивни срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби и при липса на съществени реквизити, основание за отмяна по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба.
Настоящият съдебен състав намира за обосновани изводите на съда, че оспорената заповед е издадена при неспазване на установената форма в чл. 210 от ЗМВР и чл. 65, т. 3 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г., доколкото в същата не са посочени конкретните доказателства въз основа, на които е издадена. Видно е от приложената към доказателствата по делото и залегнала, като мотив за издаване на оспорения акт, справка № 4070р-5812/24.04.2017 г., че тя не съдържа посочване на конкретни доказателства, въз основа на които и дисциплинарната комисия, и дисциплинарно наказващият орган са достигнали до извода за виновно поведение от страна на служителя и наличието на „небрежно“ осъществяване на служебните му задължения. Правилно съдът е взел предвид Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите за издаването на акта, могат да се съдържат и в друг документ съставен с оглед предстоящото издаване на административният акт, на който органа при издаване на заповедта се е позовал, стига обаче в така посочения друг документ да се съдържа информация касаеща доказателствата, въз основа на който органа е достигнал до заключение за извършеното дисциплинарно наказание. При издаване на оспорената заповед е допуснато и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване императивните разпоредби на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарния орган да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения преди да наложи наказанието, което е засегнало правото на защита на наказаното лице. Административният орган е допуснал нарушение и на чл. 35 от АПК като е постановил акта си без да е изяснил всички факти и обстоятелства по случая. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото на ответната страна по касационна жалба следва да се присъдят направените за касационното производство съдебни разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 688-А от 01.11.2017 г. по адм. дело № 754/2017 г. на Административен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР да заплати на Г.Г сумата 400 (четиристотин) лв. съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.