Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на д-р Д.И, изпълнителен директор на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Б, срещу решение № 2141 от 30.11.2017 г. по адм. дело № 2105 по описа за 2017 г. на Административен съд - Варна. С него се осъжда БАБХ да заплати в полза на В.К сумата от 7 002.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2017 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - В.К, чрез процесуален представител адв.А.Д взема становище за неоснователност на жалбата със становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по искова молба на д-р В.К срещу БАБХ, с правно основание чл. 104, ал. 1от ЗДСл, за заплащане на обезщетение за времето, през което тя не заема държавна служба, но не повече от шест месеца, поради признато незаконосъобразно прекратяване на служебното й правоотношение. Съдът е разгледал по същество предявения иск, като го е приел за основателен и доказан, поради което уважил исковата претенция и е осъдил Агенцията да заплати на лицето сумата 7 002.00 лв., ведно със законната лихва до окончателното й заплащане. Съобразено е влязлото в сила решение № 2603 от 08.12.2015 г., постановено по адм. дело № 2986 по описа за 2015 г. от Административен съд - Варна, оставено в сила с решение № 8906 от 07.07.2017 г. на Върховен административен съд, Пето отделение по адм. дело № 1095по описа за 2016 г. С него са отменени заповеди № НК-12/08.09.2015 г., с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на В.К е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № ОСОС-202/08.09.2015 г. на изп. директор на БАБХ, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на В.К.

От доказателствата по делото са установени фактите, от които произтича правото на обезщетение и размерът му, като основния спорен момент е реализиране на състава на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се признае правото на обезщетяване за времето, през което лицето не е на държална служба, но не за повече от 6 мсецена.

Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно. Изводите на първоинстанционният съд са основани на доказателствата по делото, а правните изводи са в съответствие с материалния закон. Обосновано и правилно съдът приема, че след като ответната страна по иска, предявен на основание чл. 104 от ЗДСл твърди, че ищецът е упражнявал в процесния период някаква трудова дейност, независимо от вида на правоотношението, и е получавал определено възнаграждение, то негова е и доказателствената тежест да установи този факт, от който черпи изгодни правни последици. Съдът основателно отбелязва в мотивите си, че фактът на извършвана работа и получено възнаграждение относно лицето не е установен и доказан по безспорен начин за периода от прекратяване на служебното правоотношение с БАХБ на 12.09.2015 г. до 28.12.2016 г., от която дата В.К е започнала работа по трудов договор с "Нур пиле" ЕООД.Уено е от представените писмени доказателства, удостоверение изх. № 4801 от 19.10.2017 г. от ТД на НАП - Варна, както и от трудовата, и служебната й книжка, че след претратяване на служебното правоотношение, тя няма отразено последващо възникнало служебно правоотношение. Налице е идентичност в съдържанието на същите.

Неоснователно е касационното възражение за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и цененето на доказателствата по делото, респ. разпределянето на доказателствената тежест, което би обусловило незаконосъобразни изводи относно тълкуването на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и до нарушаване на материалния закон. Съдът основателно отбелязва в мотивите на решението, че в тази насока не е достатъчно да се внесе само някакво съмнение, а да се извърши пълно насрещно доказване, което не е сторено. Освен това, ответната страна в производството не доказва, че лицето е получило възнаграждение за положен от него труд, независимо от естеството на правоотношението, по което той е престиран, каквато е защитната му теза. По повод размера на присъденото обезщетение в касационната жалба няма изложени възражения, като от данните по делото се констатира, че той правилно е определен, при съобразяване с размера на месечното възнаграждение на лицето към момента на признаване за незаконосъобразно на прекратяването на служебното му правоотношение. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 700.00 лв, възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 143 от АПК.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ,Върховен административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛАрешение № 2141 от 30.11.2017 г. по адм. дело № 2105 по описа за 2017 г. на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Българска агенция за безопасност на храните да заплати на В.К сумата 700.00 (седемстотин) лв., съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.