Образувано е по касационна жалба на Й.Д, подадена чрез пълномощник - адв.. Д против решение № 142/8.03.2018г., постановено от Пазарджишкия административен съд по адм. д.№ 51/2018 година.
С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Й.Д от [населено място]против решение № 92/28.05.2015г., взето по Протокол № 7/28.05.2015г. на Общинския съвет Пазарджик и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски за адвокат в размер на 500 лева.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на оспореното решение като сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспореното решение на Общинския съвет - Пазарджик.
В хода на касационното производство почина касаторът -Й.Д и на негово място съдът конституира наследниците му - Н.Д, С.Д и С.Д.
Ответникът - Общинският съвет - Пазарджик оспорва касационната жалба по съобржения в писмен отговор.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Прокурорът преценява обжалваното решение като неправилно. Становището му е, че с издаването на оспореното решение, Общинският съвет е излязъл извън компетентността си по ЗМСМА, тъй като правоотношенията с предмет акт - за начет се развиват по друг процесуален ред - чл. 27, ал. 4 ЗДФИ вр с чл. 418, вр. с чл. 417, т. 8 ГПК. В случая била неприложима разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА, тъй като въпросът, който е решил с оспореното решение, е от изключителната компетентност на друг орган - АДФИ.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, за която решението на административния съд е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Жалбата е и редовна от външна страна. По основателностат й съдът приема следното:
Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение № 92 / 28 май 2015г., взето с Протокол № 7 на Общинския съвет - Пазарджик, с което на осн. чл. 21, ал. 1, т. 23 във връзка с ал. 2 от ЗМСМА и чл. 60 АПК, е задължен кметът на О. П, да предприеме практически действия за събирането на дължимите суми и възстановяване на причинената вреда на О. П, съобразно отправените покани от Държавна финансова инспекция до общинските съветници, които не са възстановили доброволно сумите в размера, определен от Агенцията за държавна финансова инспекция и е допуснал предварително изпълнение на решението на Общински съвет - Пазарджик. В мотивите на решението е посочено, че то се взима по предложение на кмета на Общината - Т.П, считайки, че с невъзстановяването на получени от общински съветници възнаграждения, без правно основание, е нанесена вреда на общинския съвет.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че на осн. чл. 72 от Правилника на Общинския съвет Пазарджик за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, кметът на общината има правомощие да внася предложения до общинския съвет, каквото е направил и в процесния случай кметът, с предложение вх.№ 494/19.05.2015г., което било разгледано от всички постоянни комисии, които са представили и становища.
Съдът е посочил, че решението е прието на заседание на Общинския съвет, проведено с необходимия кворум и с изискуемото се мнозинство от общия брой общински съветници. Съдът е приел, че финансовите средства за издръжка на Общинския съвет сред които и възнагражденията на общинските съветници, са част от бюджета на общината. Формирал е извод, че общинският съвет при осъществяване на контрол на годишния бюджет на общината, може да се обръща към кмета на общината и да отправя насоки досежно неговото изпълнение, поради което общинският съвет притежавал законова компетентност да взема решения в посочения смисъл, а кметът на общината е в законовите си правомощия да сезира общинския съвет с въпроси, касаещи общинския бюджет. Съдът е посочил, че въпросното решение на общинския съвет има характер на акт, издаден по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 6, във вр. с т. 23 от ЗМСМА. Съдът е изложил съображения, че последващите действия на кмета и актове ще подлежат на самостоятелно обжалване, вкл. и от жалбоподателя, ако с тях са засегнати негови права и законни интереси.
Съдът е приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на процесуалните изисквания за приемането му, което е съобразено с материалния закон и неговата цел.
Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Според настоящия съдебен състав решението на административния съд в една част е недопустимо по следните съображения:
Оспореното решение на Общинския съвет засяга правата и интересите на определен кръг лица, а именно общинските съветници, които са получили покани от Държавната финансова инспекция за доброволно възстановяване на сумите, определени от АДФК, но които не са ги възстановили. В този смисъл, макар и решението да не изброява поименно тези лица, те са определяеми, поради което по своята същност решението на общинския съвет представлява съвкупност от индивидуални административни актове. Жалбоподателят има интерес да оспори частта от това решение, отнасяща се до него, но няма правен интерес от оспорване на решението в останалата му част. Като е допуснал до разглеждане жалбата и срещу частта от решението на общинския съвет, която не касае жалбоподателя, и е постановил решение, и в тази част, съдът е процедирал недопустимо, поради което решението му частично следва да бъде обезсилено, а съдебното производство в тази част прекратено.
В останалата му допустима част, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно. При постановяването му, съдът не е взел предвид относимо към спора съществено обстоятелство, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон. От документите в административната преписка се установява, че оспореното решение на Общинския съвет - Пазарджик е взето по време на извършваща се финансова инспекция в О. П, чиято здача е била: "Проверка за законосъобразност и спазване нормативните актове при осъществяване на финансовата дейност на О. П, относно уреждане, определяне, формиране, изплащане и отчитане на възнагражденията на общинските съветници на О. П за периода от 01.01.2012г. до 01.04.2014г. Това се установява, както от заповед № ФК-10-1300/14.11.2014г. на директор на Агенцията за държавен финансов контрол, така и от самото предложение на кмета на О. П, в което тази заповед е отразена, а и от самото съдържание на предложението. Оспореното решение на Общинския съвет - Пазарджик е взето преди изготвянето на доклада за резултатите от финансовата инспекция, който е от 01.07.2015г. и заключението към него от 24.07.2015г. В тази хипотеза, следва, че Общинският съвет е действал при висящо, неприключило производство по финансова инспекция, провеждана по реда на ЗДФК, но не при условията на чл. 18, ал. 1, т. 1 или т. 4 от ЗДФИ (ЗАКОН ЗА Д. Ф. И), а и подобно правно основание не е посочено в решението му.
От съдържанието на оспореното решение следва, че се цели предприемането на действия за събирането на възнаграждения, получени без правно основание и възстановяване на причинената с това, вреда на общината. Съгласно чл. 21 и сл. от ЗДФИ (ЗАКОН ЗА Д. Ф. И), при извършена финансова инспекция и установена имуществена вреда, единствено финансовите инспектори, натоварени с извършването на финансовата инспекция имат компетентността да установяват причинените имуществени вреди, привличат към отговорност за това, съответните лица и предприемат действия за отстраняването им. Следователно, в конкретната хипотеза, Общинският съвет не е имал правомощието да приема акт за предпиремането на посочените действия, което води до извод за нищожност на приетото от него решение. С оглед тези съображения, решението на Общинския съвет следва да бъде прогласено за нищожно в частта, касаеща жалбоподателя.
Следва да се отмени като неправлино решението на административния съд в частта, в която е отхвърлил жалбата на Й.Д против решение №92/28.05.2015г., взето по протокол№7/28.05.2015г. на Общинския съвет Пазарджик, в частта, касаеща Й.Д, а вместо това, решението на Общинския съвет в посочената част се прогласи за нищожно.
С оглед изхода на спора, следва да се отмени решението на административния съд и в частта, в която на общинския съвет са присъдени разноски, а вместо това на касаторите, в качеството им на наследници на жалбоподателя, следва да се присъдят разноските, направени в съдебното производство за всички инстанции и по всички дела, които са в общ размер на 2010, 91 лева.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК и чл. 221, ал. 2 АПК вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 142/8.03.2018г., постановено от Пазарджишкия административен съд по адм. д.№ 51/2018 година, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Й.Д от [населено място] срещу решение №92/28.05.2015г., взето по Протокол №7/28.05.2015г. на Общински съвет Пазарджик, в частта му, която не касае Й.Д и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 142/8.03.2018г., постановено от Пазарджишкия административен съд по адм. д.№ 51/2018 година, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Й.Д от [населено място] срещу решение №92/28.05.2015г., взето по Протокол №7/28.05.2015г. на Общински съвет Пазарджик, в частта му, която касае Й.Д, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение №92/28.05.2015г., взето по Протокол №7/28.05.2015г. на Общински съвет Пазарджик, в частта му, която касае Й.Д.
ОТМЕНЯ решение № 142/8.03.2018г., постановено от Пазарджишкия административен съд по адм. д.№ 51/2018 година, в частта, в която Й.Д е осъден да заплати на Общински съвет Пазарджик, сумата от 500 лева - възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА О. П да заплати на С.Д, Н.Д и С.Д, всичките от [населено място], наследници на Й.Д, деловодни разноски в размер на 2010, 91 лева. Решението е окончателно.