Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на А. И. Б против заповед № ЧР–03–81 от 13.06.2018 г. на министъра на правосъдието, с която, на основание чл. 203, ал. 1, т. 8 и 13 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В жалбата и представените писмени бележки по делото са развити подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната й. Жалбоподателят се представлява от адвокат Я. А и претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – министърът на правосъдието, оспорва жалбата. Поддържа, че обжалваната заповед е законосъобразна, не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК и счита, че следва да се отхвърли жалбата на А. Б като неоснователна. Представлява се от юрисконсулт Н. Д, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

Жалбоподателят главен инспектор А. И. Б - държавен служител в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е заемал длъжността заместник - началник на режимна и надзорно - охранителна дейност в Затвора гр. С. I – ва категория.

Със заповед № ЧР-03-57 от 25.01.2018 г. на министъра на правосъдието, срещу А. Б е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС), по повод докладна записка рег. № 3957/25.04.2018 г. на гл. инспектор И. Л. И...