Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Р.М от [населено място] против решение №3106/10.05.2018 година, допълнено с определение №3547/05.06.2018 г., постановени по адм. дело №1850/2018 година на Административен съд София-град /АССГ/.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - Главният архитект на Столична община /СО/ не е взел становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Р.М срещу решение №Р - ЗДОИ-7/01.02.2018 г на главния архитект на Столична община, с което е отказан достъп до обществена информация, по нейно заявление вх.№ РСР18-ОИ94-1/11.01.2018 г. АССГ е установил следните факти по делото:
Административното производство е образувано по подадено от жалбоподателката заявление за достъп до обществена информация, заведено с вх.№ РСР18-ОИ94-1/11.01.2018 г. по описа на Район „Сердика“-СО, с което тя поискала от кмета на района да й бъде предоставена по реда на ЗДОИ информация относно образуване на УПИ ХХХІІІ-138, 133 по плана на с. Б., защо към ПИ 138 се прибавя ПИ 133, има ли отчуждителна процедура и отнема ли се квадратура от ПИ 138. Като предпочитана форма за предоставяне на информацията е посочено копие на хартиен носител. На основание чл. 32, ал. 1 ЗДОИ заявлението е препратено на главния архитект на СО с писмо, постъпило при ответника на 18.01.2018 г. Към заявлението е приложено становище, съгласно което по данни от КККР Р.М е записана като един от собствениците на ПИ с идентификатор 68134.523.110. Съседен на този имот е ПИ с идентификатор 68134.523.138, записан като собственост на Г.М. В проекта за план за регулация и застрояване /ПЗР/ по чл. 16 ЗУТ на м.“кв.Бенковски – разширение запад“, за ПИ с идентификатор 68134.523.138 с площ от 1863 кв. м е отреден УПИ ХХХІІ-138 с площ от 1462 кв. м, разположен върху част от ПИ 138 в съседство с ПИ 68134.523.110. Върху останалата част от ПИ с идентификатор 68134.523.138 са проектирани УПИ ХХХІІІ-133 и част от улица. По заявлението на Минчева е издадено оспореното решение, с което на основание чл. 34 във вр. с чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ във вр. с чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗДОИ, е предоставен достъп до исканата информация по т. 1, като е посочено, че е публикувана на интернет страницата на направление „Архитектура и градоустройство“, като е посочен електронния адрес, раздела и рубриката, където може да бъде открита информацията.
При така установеното от фактическа страна, АССГ е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорения пред административен акт, като издаден от компетентен административен орган - главният архитект на СО, на когото със заповед № РД-09-117/20.02.2012г. кметът на СО е предоставил правомощията по разглеждане на подадени до него по реда на ЗДОИ заявления и вземането на решения за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ от предоставянето на обществена информация, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон.
Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения:
Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е главния архитект на СО, по силата на делегиране на правомощия от кмета на общината, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Касационната инстанция счита за правилни изводите на АССГ, относно приетата законосъобразност на оспореното решение, поради обстоятелството, че поискана информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.
В случая обаче информацията относно образуване на УПИ ХХХІІІ-138, 133 по плана на с. Б., защо към ПИ 138 се прибавя ПИ 133, има ли отчуждителна процедура и отнема ли се квадратура от ПИ 138, се иска от лицето в качеството му на собственик на един от имотите, поради което с предоставянето й молителката не цели създаване на собствено мнение за дейността на задължения субект, тъй като съдържащата се в него информация се отнася до имот, на който тя е собственик. В тази връзка следва да бъдат споделени мотивите в оспореното решение, че редът за предоставяне на тази информация не е по ЗДОИ, а по реда за предоставяне на информация във връзка с административното обслужване на гражданите – чл. 8, т. 1 ЗДОИ. Този извод следва от обстоятелството, че се касае за проект за план за регулация и застрояване /ПЗР/ по чл. 16 ЗУТ на м.“кв.Б. - разширение запад“, който обхваща и имота, по отношение на който жалбоподателката е записана като носител на идеални части от правото на собственост /по данни от КККР/, т. е. тя е заинтересувано лице в производството по изработването, обявяването и одобряването му. Като страна в административното производство жалбоподателката има право на достъп до административната преписка – административният орган е длъжен да осигури на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка /чл. 34, ал. 1 АПК/; има право да изрази становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, да прави писмени искания и възражения /чл. 34, ал. 3 АПК/, да представи доказателства, които според нея са относими към случая – чл. 36 АПК. Касаторката не се цели тя да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект, каквато по дефиницията на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ е обществената информация, а да бъдат удовлетворени конкретни лични интереси извън приложното поле на закона и които не съответстват на неговата цел.
Обосновани са правните изводи за липса на надделяващ обществен интерес по смисъла на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Посочената правна норма съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". По делото е безспорно, че исканата информация засяга интересите на трети лица, тъй като именно те са адресат на исканата обществена информация. Но за да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Т., когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. По отношение на твърдяните от жалбоподателкато факти, не са налице такива установяващи наличие на надделяващ обществен интерес.
АССГ се е произнесъл и относно формата на предоставяне на исканата информация, но неприложимостта на ЗДОИ изключва и предоставянето на информацията в предпочитаната форма.
Неоснователни са и възражения в касационната жалба, че ответникът не е постановил решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като не бил уведомил писмено касатора Минчева за постановеното решение. Задълженият по чл. 3 от ЗДОИ субект е постановил изричен административен акт, за който касаторът Минчева е била уведомена, оспорила е същия пред АССГ и именно чиято законосъобразност е била предмет на първоинстанционното съдебно производство.
Поради изложеното решението на АССГ, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила
Разноски от ответника не са претендирани пред касационната инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3106/10.05.2018 година, допълнено с определение №3547/05.06.2018 г., постановени по адм. дело №1850/2018 година на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.