Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на З.Б от [населено място] против решение №946/21.05.2018 г., постановено по адм. дело №120/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът - Полицейски инспектор в Районно управление Петрич при Областна дирекция на МВР Благоевград не е взел становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение е отхвърлена жалбата на З.Б срещу заповед за задържане на лице рег. №314зз-28/31.01.2018 г., издадена от полицейски орган при РУ Петрич към ОДМВР Благоевград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържането му за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, както и в съответствие с приложимата материалноправна норма и с целта на закона. Според първоинстанционния съд представените доказателства обосновават фактическите и правни основания за нейното издаване.
Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за неправилно.
АС Благоевград е установил следните фактически обстоятелства:
На 31.01.2018 г., около 09.30 ч., Б.Д-полицейски инспектор в РУП Петрич, съвместно с П.Б и Б.Б - инспектор по контрол на общоопасните средства В РУ Петрич, извършили проверка в дома на касотора, находящ се в [населено място], [адрес], във връзка със спазване на законовите изисквания за съхранение на огнестрелно оръжие, доколкото Борнаров притежавал разрешително за съхранение, носене и употреба на такова, издадено от РУ – Петрич. При извършен оглед на първия етаж от къщата, проверяващите длъжностни лица установили наличието на метална каса. В същата се съхранявало огнестрелно оръжие – пистолет „ТТ“, кал. 7, 62х25 мм., както и боеприпаси, за които впоследствие било установено, че надхвърлят максимално допустимия брой, регламентиран в ЗОБВВПИ. Констатирано било и наличието на боеприпаси, които не съответствали на типа оръжие, за който жалбоподателя имал разрешително. Съставени са протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за претърсване и изземване, в които подробно са описани видът и броят на намерените боеприпаси, както и констативен протокол за извършена проверка по реда на чл. 153, т. 1 и 2 и чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ. За констатираното при проверката, длъжностните лица докладвали в ОДЧ на РУ - Петрич, като същевременно бил уведомен и дежурен прокурор при РП–Петрич. По случая е образувано досъдебно производство. Предвид установеното при извършената проверка и наличието на данни за извършено престъпление от общ характер, с процесната заповед, в 12.00 ч. на 31.01.2018 г., Борнаров бил задържан за срок от 24 часа.
При така приетите доказателства по делото, правните изводи на АС Благоевград за законосъобразност на оспорената пред него заповед са неправилни и противоречат на разпоредбите на материалния закон и неговата цел.
Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението.
Обсъдените по делото доказателства не обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление.
В случая обаче фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадена заповедта за задържане не съответстват на посоченото в нея правно основание - разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В тази връзка не са налице целите на налагане на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която няма за цел наказване на уличеното лице или прилагане на някаква репресия спрямо това лице, за извършено от него деяние, а цели възпрепятстване на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да се укрие или да извърши друго престъпление, да осуети наказателно преследване, както и извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство. Доказателствата по делото сочат, че по отношение на касатора тези предпоставки не са налице. В този смисъл издадената заповед е в нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно които административните актове се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Според чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки, каквато мярка представлява и задържането на лице за срок от 24 от часа, имат за цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Във връзка с горното, при прилагане на мерките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, органите на МВР следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. Настоящият съдебен състав намира, че е нарушен принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията, в контекста на който прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е неоправдано, защото с изземването на боеприпасите полицейският орган е изпълнил задълженията си за предотвратяване на престъпление и за събиране на доказателства за образуване на досъдебно производство, каквато е образувано на същата дата. Освен това за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК не необходимо прилагане на мярка за неотклонение "задържане под стража"- по аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 2 НПК, поради което на още по-голямо основание не е била налице необходимост от прилагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В този смисъл полицейският орган е надхвърлил своите правомощия за разкриване на престъпление и прилагане на ПАМ. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧОСсъотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя не са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
В подкрепа на изложеното, е налице и нарушение на правото на свобода и сигурност, регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Р. Б от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.
Задържането е извършено при липса на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл следва да се приеме, че ограничението на свободата на З.Б е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧОС
Предвид на изложеното, оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на разпоредбите на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени заповед за задържане рег. №314зз-28/31.01.2018 г., издадена от полицейски орган при РУ Петрич към ОДМВР Благоевград.
Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касатора и пред двете съдебни инстнации, ответникът следва да бъде осъден да заплати в негова полза разноски по делото в размер на 715 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и платени държавни такси, съгласно представените пълномощни и списък за разноски.
С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №946/21.05.2018 г., постановено по адм. дело №120/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на З.Б, рег. №314зз-28/31.01.2018 г., издадена от полицейски орган при РУ Петрич към ОДМВР Благоевград.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Благоевград да заплати на З.Б от [населено място] разноски по делото в размер на 715 /седемстотин и петнадесет/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.