Производството е по реда на чл. 216, ал. 5 във връзка с ал. 1 ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП) и във връзка с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, чрез пълномощника М.Г, против решение № 512 от 25.04.2019 г. постановено по преписка, вх. № КЗК-229/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), с която е оставена без уважение жалбата на касатора срещу Решение № РД-02-14-139 от 13.02.2019 г. на главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за класиране на участниците и определяне на изпълнители на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на далекосъобщителни услуги за нуждите на МРРБ за срок от 2 години“ с две обособени позиции, в частта по обособена позиция 2 „Предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM/UMTS с национално покритие за нуждите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за срок от 2 години“, открита с решение № РД-02-14-1250/30.11.2018 г. на възложителя.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че КЗК:

- неправилно е приела за недопустима жалбата на дружеството, в частта касаеща твърденията им, че в утвърдената от възложителя документация на поръчката се съдържа противоречие относно цифровото изражение на ценовите предложения на участниците, както относно заложената в методиката формула за оценка на офертите по показател К1 „Цена на мобилна телефонна услуга“. Твърди, че помощната комисия не е приложила правилно условията на поръчката по време на оценка на офертите на участниците. Излага още, че причината за нарушение на комисията е наличие на две взаимно противоречащи си условия, съдържащи се в поръчката: всички цени да се закръглят до четвъртия знак след десетичната запетая (от методиката) и месечните такси да са закръглени до третия знак (от техническата спецификация).[Фирма 2] не е изпълнило изискванията на методиката, като е дало цена закръглена до третия знак/вместо до четвъртия/ по показател Ф2. Този пропуск е довел и до последващо нарушение в работата на оценителната комисия, а именно неотстраняване на участника[Фирма 2], въпреки несъобразяване от него с изискванията на възложителя и предлагането на цена, закръглена до третия знак/вместо до четвъртия/ по показател Ф2.

- е постановила неправилно решение в частта, в която е разгледано прилагането на формулата (Фi) при изчисляване на показател К1.

- е достигнала до неправилни изводи и съответно мотиви, в отговор на възраженията на жалбоподателя, свързани с работата на оценителната комисия при оценката на офертата на участника А1 по показател КЗ „Технически показател“ – приложен метод за осигуряване на качество на услугите по обособена позиция 2. В тази част съвсем схематично КЗК посочва мотиви, като механично повтаря текстовете на протокол №4 от работата на оценителната комисия, без да посочва собствени такива. В тази връзка неправилно, според оценяващата комисия по чл. 103 от ЗОП, А1 получава 20 точки поради непредоставяне информация за прилаганите дейности и поддейности за преодоляването им по отношение риск 2, тъй като видно от техническото предложение на участника А1, последният е посочил основните рискови положения, които могат да забавят изпълнението, последвани от пълно и конкретно описание на мерките за преодоляване на същите.

- Твърди, че методиката за оценка по показател К3 „Технически показател“ е изградена по начин, който не позволява прилагането без да се наруши принципът на ефективност и съразмерност, и в случая е налице незаконосъобразност при откриването на поръчката, която не би могла да бъде отстранена без промяна на първоначално обявените от възложителя условия, т. е. осъществена е хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП.

Моли касационната жалба да бъде уважена и да се постанови решение, с което да се отмени като неправилно и необосновано решение № 512 от 25.04.2019 г. на КЗК постановено по преписка № КЗК-229/2019 г. в едно с потвърденото с него Решение № РД-02-14-139 от 13.02.2019 г. на главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в частта на обособена позиция 2. Претендират се разноски в размер на заплатената държавна такса за производството пред ВАС.

Ответната страна – Министърът на регионалното развитие и благоустройството – в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, в съдебно заседание, чрез юрк.. Й, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и изложените доводи в жалбата, в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред КЗК е било образувано по жалба на „А1 България“ ЕАД против решение № РД-02-14-139 от 13.02.2019 г. на главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на далекосъобщителни услуги за нуждите на МРРБ за срок от 2 години“ с две обособени позиции, в частта по обособена позиция 2 „Предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM/UMTS с национално покритие за нуждите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за срок от 2 години“, открита с решение № РД-02-14-1250/30.11.2018 г. на възложителя.

В жалбата се е твърдяло, че решението в частта по обособена позиция 2 е незаконосъобразно по съображения за:

- грешен извод на възложителя, съдържащ се в мотивите за избор на изпълнител по обособена позиция 2, тъй като противно на него офертата на[Фирма 2] по тази обособена позиция не отговаря в пълна степен на изискванията на възложителя /предварително обявени условия/, свързани с цифровото изражение на стойностите на всеки показател, а имено според методиката за оценка на офертите по позиция 2 цените трябва да бъдат посочени в лева, без ДДС, до четвъртия знак след десетичната запетая, за разлика от техническата спецификация по тази позиция, според която стойностите на месечните такси се представят в лева, без ДДС, със закръгление на третия знак след десетичната запетая. В случая участниците А1 и[Фирма 2] не са се съобразили с изискването на възложителя и са предложили месечни такси, закръглени до четвъртия знак, при което възложителят е следвало да прекрати ОП на осн. чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗОП.

- грешно прилагане от оценителната комисия на формулата при изчисляване на Фi / част от показател K1 „Цена на мобилна телефонна услуга“/, която формула, така приета, е безсмислена, и в тази хипотеза единствено законосъобразно решение е ОП да се прекрати на осн. чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП.

- допуснато нарушение при оценяване офертата на А1 България по показател К3 „Технически показател“/предложен метод за осигуряване на качество на услугите-„максимален брой точки-101т.“. По същество участникът А1 е ощетен при оценяването на този показател, тъй като изводът на комисията, че не е представена информация за прилаганите дейности и поддейности за преодоляване на риска 2-риска от забава на изпълнението, е обективно неверен, защото А1 е посочил основните рискови положения по Риск 2, които могат да забавят изпълнението и е предложил адекватни и ефективни мерки за отстраняването им, и от друга - нерелевантен, тъй като не е съобразен с изискванията на възложителя от документацията по този показател, в който липсва изискването за предоставяне на информация, относно конкретните дейности, свързани с предлаганите мерки за преодоляване на риска.

- направените от комисията анализи относно рисковете и мерките, предложени от участниците, създават съмнение относно наличието на професионална компетентност на комисията /знание за анализиране на рисковете/, а такова изискване непряко се съдържа в разпоредбата на чл. 51, ал. 5 от ЗОП /т. е. в състава на комисията трябва да се назначат лица, притежаващи експертни знания, свързани с предмета и съобразени със сложността на поръчката/, при което в случая е налице хипотезата на чл. 51, ал. 5, т. 2 от ППЗОП и е основание за отмяна на крайния акт на възложителя.

КЗК е приела жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е оставила без уважение.

За да достигне до този резултат КЗК е изложила от фактическа страна относимата информация от изискванията на възложителя, съдържаща се в документацията, вкл. методиката за оценка на офертите и техническата спецификация за обособена позиция 2, заявлението на участника „А1 България“ ЕАД, заявлението на участника „БТК“ ЕАД, и съдържанието на протоколите /пет броя/, отразяващи работата на комисията по чл. 103 от ЗОП по провеждане на процедурата, които е съпоставила с приложимото материално право.

Въз основа на това е извела следните правни изводи:

В частта, касаеща горните твърдения на жалбоподателя, че в утвърдената от възложителя документация на поръчката се съдържа противоречие относно цифровото изражение на ценовите предложения на участниците, както и относно заложената в методиката формула за оценка на офертите по показател K1 „Цена на мобилна телефонна услуга“, КЗК е приела жалбата за недопустима.

КЗК е счела, че горецитираните твърдения касаят обстоятелства и факти, които са станали известни на жалбоподателя с решението за откриване на процедурата, с което се одобряват обявлението за обществена поръчка и документацията за участие. В случай, че „А1 България“ ЕАД е имал възражения относно така заложените от възложителя изисквания за представяне на ценови оферти за предлаганите от участниците далекосъобщителни услуги за изпълнение на поръчката, или по отношение на заложените в методиката за оценка на офертите формули, е разполагал с право да подаде жалба срещу горепосочения акт, по реда и в срока на чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Съгласно чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗОП, жалба срещу решението за откриване на процедурата може да се подава в 10-дневен срок от изтичането на срока по чл. 100, ал. 3 от ЗОП. Срокът за обжалване на решението за откриване на процедурата е изтекъл на 28.12.2018 г. КЗК е приела по тези съображения и твърденията за незаконосъобразно заложени от възложителя изисквания в процедурата за възлагане на обществена поръчка към настоящия момент като недопустими, които следва да се оставят без разглеждане.

Твърдението на жалбоподателя относно липса на компетентност на оценителната комисия, назначена от възложителя, поради липса на технически и професионални познания, е прието от КЗК за неоснователно. Обоснован е извод, че съгласно приложимите материалноправни разпоредби/ чл. 103, ал. 1 от приложимата редакция на ЗОП /обн. ДВ. бр. 13 от 16 Февруари 2016 г./, и чл. 51, ал. 5 от ППЗОП/, законът не поставя изискване членовете на помощния орган на възложителя да притежават професионална компетентност, свързана с предмета на обществената поръчка, а предоставя на преценката на възложителя да определя състава на комисията, с единственото задължение последната да се състои от нечетен брой членове. В ЗОП и ППЗОП не е изрично указано възложителят да съобразява професионалната квалификация и опита на назначаваните членове на комисията, като е недопустимо чрез други разпоредби на закона, нямащи отношение към статута на комисията и правното положение на нейните членове, по тълкувателен ред или аналогия да се извеждат нормативно нерегламентирани изисквания.

В настоящия случай, със заповед № РД-02-14-16 от 08.01.2019 г. на главния секретар на МРРБ е определена комисия за разглеждане, оценка и класиране на предложенията на участниците, в състав от петима членове, с което установеното единствено задължение за нечетен брой на същите, е съобразено.

КЗК е приела за неоснователни твърденията на жалбоподателя, за несъответствие на представените от участниците „А1 България“ ЕАД и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД предложения за изпълнение на поръчката с минималните изисквания на възложителя, и офертите на двамата участници следва да бъдат отстранени от участие в процедурата, тъй като същите не отговарят на заложените в техническите спецификации на поръчката по обособена позиция 2 изисквания за закръгляне на предложените цени за месечни такси до третия знак след десетичната запетая/.

Съгласно чл. 70, ал. 7 от ЗОП в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. В Раздел IV, точка 2 от документацията за обществената поръчка е посочено, че участниците представят отделно ценово предложение за всяка от обособените позиции, изготвено по приложения Образец № 3-1/3-2, като цените следва да включват всички разходи за изпълнение на поръчката. Видно от приложената към документацията методика за оценка на офертите, оценяването на същите се извършва по методика, разработена от възложителя, в която са определени показателите, относителната им тежест и методиката за определяне на оценката по всеки показател, включително допустимите за него стойности в цифрово изражение и оценката му в предварително определени граници. Изрично е разписано, че цените следва да бъдат посочени в лева, без ДДС, закръглени до четвърти знак след десетичната запетая. КЗК е установила, че действително, в противоречие с горното, в приложената към документацията техническа спецификация за обособена позиция 2 е посочено, че стойностите на месечните такси се представят в лева, без ДДС, със закръгляне на третия знак след десетичната запетая и се посочват в ценовото предложение на участника. Комисията е приела, че така описаните условия и изисквания в документацията за участие са одобрени с решението за откриване на процедурата и доколкото не са обжалвани в законоустановения срок, са станали задължителни както за участниците, така и за възложителя.

КЗК установила, че в случая неяснота по отношение на цифровото изражение на ценовите предложения на участниците в документацията за участие не е налице, доколкото видно от представените доказателства, в резултат на така заложените изисквания и двамата участници в процедурата са представили ценови оферти с цени, закръглени до четвъртия знак след десетичната запетая, включително и предложените цени за месечни такси. КЗК е приела, че участниците не са били затруднени или въведени в заблуждение относно закръглянето на цените за изпълнение на поръчката, което се потвърждава и от факта, че същите не са искали разяснения от възложителя в тази насока. От съществено значение по отношение на ценовия показател в случая са указанията, дадени в методиката за оценка, същите са определящи при разглеждане и оценяване на офертите, респективно на ценовите предложения. Участниците са се съобразили единствено и само с указанията, разписани в методиката при изготвяне на ценовите си предложения, като КЗК е приела, че само тези указания са приложими при оценка на същите. Твърдяното от жалбоподателя противоречие в изискванията на възложителя относно цифровото изражение на стойностите на ценовия показател не е от естество да доведе до основание за прекратяване на процедурата и невъзможност за прилагане на методиката за оценка. Видно от Протокол № 5 от работата на комисията, и двамата участници, подали оферта в обществената поръчка, при изготвяне на ценовите си предложения са се съобразили с изискването на методиката за оценка цените да бъдат закръглени до четвъртия знак след десетичната запетая и съответно комисията изрично е посочила, че това е приложимото изискване, като, в съответствие с прогласените в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОП принципи за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, е разгледала и оценила предложените от тях цени за изпълнение на обществената поръчка.

С оглед изложеното, КЗК е установила, че комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите, съответно възложителят, е действал правилно и законосъобразно като е допуснал до разглеждане ценовите предложения на двамата участници в процедурата по обособена позиция 2.

Комисията е установила, че не кореспондира с представените по преписката доказателства изложеното от „А1 България“ ЕАД твърдение за грешно прилагане на формулата (Фi) при изчисляване на показателя K1 „Цена на мобилна телефонна услуга“.

Видно от одобрената и влязла в сила документация на обществената поръчка и по-конкретно от методиката за оценка на офертите, К1 е количествено определим показател, оценяващ предложената от участниците цена на мобилната телефонна услуга. Показател K1 „Цена на мобилна телефонна услуга“ с максимален брой точки - 100 се изчислява по следната формула:

К1=∑_(i=1)^n〖(〖Фi〗_min/〖Фi〗_к 〗*100)*ki, където:

n = 25 (брой на количествено определими показатели оценяващи цената на мобилна телефонна услуга)

[(Фi)]_к e предложението на k-тия кандидат по показател Фi.;

Фi и ki са съответно единични цени с общ брой 25 и тегловия коефициент на всяка една от единичните цени.

КЗК е установила от представения по преписката Протокол № 5 от работата на оценителната комисия е видно, че същата е приложила стриктно заложената в методиката за оценка на офертите формула за изчисляване на точките по показател К1 за всеки от двамата участници по обособена позиция 2, като му е присъдила съответния брой точки, а именно: „А1 България“ ЕАД - 81, 8186 точки и „БТК“ ЕАД - 90, 0381 точки. При извършена от КЗК проверка на направените от оценителната комисия аритметични изчисления не са установени допуснати неточности или грешки, поради което твърдението на жалбоподателя в обратната насока се явява необосновано и неоснователно.

- КЗК е обсъдила на последно място твърдението в първоначалната жалбата, че необосновано офертата на „А1 България“ ЕАД, която съдържа обезпечение на два от общо три риска по показател К3, е оценена само с 20 точки, като е приела, че в приложената към документацията методика за оценка на офертите, възложителят е заложил скала за оценяване, съгласно която се присъждат определен брой точки при разработване от страна на участниците на мерки за преодоляването на изрично зададени комбинации от рискове. В методиката е посочено, че оценяването по показател Т1 „Управление на риска“ се извършва като при оценката се отчита съответствието, носещо повече точки за участника, а именно:

Предложението на участника обхваща предвидени мерки за преодоляването риск от отпадане на свързаност - оценява се с 20 точки; Предложението на участника обхваща предвидени мерки за преодоляването риск от отпадане на свързаност и риск от забава на изпълнението - оценява се с 50 точки; Предложението на участника обхваща предвидени мерки за преодоляването риск от отпадане на свързаност, забава на изпълнението и от затруднена и/или липса на комуникация и съдействие между страните изпълнител/възложител - оценява се с 100 точки.

КЗК е приела, че при оценяване офертата на участника „А1 България“ ЕАД по подпоказател Т1, оценителната комисия е констатирала, че участникът е представил предложение, в което е предоставил информация за рискове и мерки за тяхното преодоляване, както следва: риск от отпадане на свързаност; риск от забава на изпълнението; риск от затруднена и/или липса на комуникация и съдействие между страните изпълнител/възложител. В протокол № 4 комисията е описала предложението на участника за преодоляване на изброените три риска. Същата е приела, че участникът е предложил мерки за преодоляване на риска от отпадане на свързаност и риска от затруднена и/или липса на комуникация и съдействие между страните Изпълнител/Възложител. По отношение на риска от забава на изпълнението комисията е приела, че участникът не е предложил мерки за преодоляването му, като е изложила подробни съображения в тази насока.

След съпоставяне на отразеното в протокола, техническото предложение на "А1 България" ЕАД и въведеното от възложителя техническо задание на поръчката, КЗК е установила, че правилно, обосновано и законосъобразно, помощната комисия е оценила офертата на участника за обособена позиция 2 по показател Т1 „Управление на риска“ с 20 точки. Съгласно заложената по процедурата методиката, при оценката се отчита съответствието, носещо повече точки за участника. Участникът е предложил мерки за преодоляването на два риска - риск от отпадане на свързаност и риск от затруднена и/или липса на комуникация и съдействие между страните изпълнител/възложител. Съгласно методиката, предложение, което предвижда мерки за преодоляването риск от отпадане на свързаност се оценява с 20 точки, а оценка от 50 точки получава предложение, което съдържа кумулативно мерки за преодоляване на риск от отпадане на свързаност и риск от забава на изпълнението. Участникът не е предложил мерки за преодоляване на риск от забава на изпълнението, поради което предложението му не може да бъде оценено с 50 точки.

Прието е, че действително участникът А1 е предложил мерки за преодоляване на риска от затруднена и/или липса на комуникация и съдействие между страните изпълнител/възложител, но доколкото съгласно методиката 100 точки се присъждат на предложение, което обхваща в кумулация мерки за преодоляването, освен на този и на още два риска, то предложението не може да получи 100 точки. С оглед на скалата по подпоказател Т1, например, ако е налице участник, който е изпълнил изискванията за присъждане на 20, т., но в чието предложение не е предложил начина, по който ще се прилагат мерки на практика при изпълнение на дейностите за преодоляване на съответния риск, за да се постигнат съответните резултати от поръчката (изискванията за получаване на 50, т.), същият получава 20, т., дори в предложението му да са налице елементи, за които би получил 100, т. В тази връзка КЗК е приела, че комисията е направила коректния извод, че участникът следва да получи 20, т., тъй като в неговото предложение липсват елементи за присъждане на 50, т., въпреки че е налице надграждащ елемент, който е дефиниран за последното ниво на скалата. КЗК е установила, че твърденията на жалбоподателя в обратната насока са немотивирани и почиват единствено на некоректната интерпретация, която същият прави на методиката за оценка на офертите и погрешното възприятие за качеството на техническото му предложение.

С оглед изложеното КЗК е приела, че оценителната комисия е приложила методиката стриктно, обосновано, безпристрастно и в пълно съответствие с нормативната уредба и указанията на документацията за участие. В този смисъл КЗК е приела твърденията на жалбоподателя, че незаконосъобразно офертата на „А1 България“ ЕАД е оценена само с 20 точки по показател К3, за неоснователни.

С обжалваното Решение № 512 от 25.04.2019 г. КЗК е приела, че комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите, съответно възложителят, са действали правилно и законосъобразно като е допуснал до разглеждане ценовите предложения на двамата участници в процедурата по обособена позиция 2.

Също така е приела, че оценителната комисия е приложила методиката стриктно, обосновано, безпристрастно и в пълно съответствие с нормативната уредба и указанията на документацията за участие.

При така установеното от фактическа страна настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира подадената жалба за неоснователна.

Споделят се съображенията на КЗК за недопустимост на жалбата по отношение на наведените доводи, касаещи утвърдената от възложителя документация на поръчката, съдържащото се противоречие относно цифровото изражение на ценовите предложения на участниците, както и относно заложената в методиката формула за оценка на офертите по показател K1 „Цена на мобилна телефонна услуга“.

Тези касационни доводи се отнасят до обстоятелства и факти, които са станали известни на А1 с решението за откриване на процедурата с което се одобряват обявлението за обществена поръчка и документацията за участие.

С разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗОП са определени актовете на възложителите, които подлежат на оспорване по реда на Глава двадесет и седма от Закон за обществените поръки. С разпоредбата на чл. 197 от ЗОП са регламентирани сроковете, в които актовете на възложителя подлежат на обжалване. По аргумент от императивните процесуални правила, актът на възложителя за откриване на възлагателна процедура подлежи на самостоятелно обжалване и в предвидения в чл. 197, ал. 1, т. 1 от ЗОП преклузивен срок. След изтичане на срока за обжалване решението за откриване на възлагателната процедура влиза в сила и като стабилен административен акт поражда целения правен резултат – провеждане на възлагателната процедура по предвидените правила и при съобразяване на предвидените от възложителя условия. В случая след като решението за откриване на процедурата е влязло в сила, утвърдените от възложителя правила и изисквания са задължителни както за комисията за извършване на подбор на участниците, разглеждане и оценка на офертите, така и за всички участници, подали оферта. Недопустимо е при оспорване на акта, завършващ възлагателната процедура да се навеждат доводи относими към законосъобразността на решението за откриване. Следвайки принципа за стабилитет на влезлия в сила административен акт, обосновано КЗК е преценила като недопустима за разглеждане доводите на касационния жалбоподател, свързани с оспорването на влязлото в сила решение за откриване на възлагателната процедура.

И двамата участници в процедурата са представили ценови оферти с цени, закръглени до четвъртия знак след десетичната запетая. Твърдяното от касатора с касационната жалба несъответствие на ценови параметър за месечна такса по позиция 2, обозначен до третия знак в протокол № 5 на помощната комисия, касае 1 ценово предложение на услуга от общо 25 услуги с посочени цени, закръглени до четвъртия знак, което посочване до третия знак е в съответствие с изискването на техническата спецификация. Както се каза по-горе, с Техническата спецификация е предвидена възможност стойностите на месечните такси да се представят в размер със закръгление до третия знак. По отношение на същия ценови параметър, предложен от касатора, макар и със стойност, обозначена до четвъртия знак след десетичната запетая, несъмнено стойността може да бъде съобразена при предлагане на цена, посочена до третия знак след десетичната запетая. Поради това и само на това основание, настоящият състав приема, че в случая не е налице твърдяното от касатора противоречие, а оттам и че липсват данни за допуснати в тази връзка от възложителя нарушения по смисъла на ЗОП. В този смисъл е и решение №/49 03.01.2019 по адм. дело № 9981/2018 г. на ВАС, четвърто отделение.

Не се споделят съображенията на касатора за неправилност на формулата (Фi) при изчисляване на показател К1 като основен и най-важен показател в методиката по обособена позиция 2 за определяне на крайната оценка на офертите.

С приетата методика за оценка на оферта възложителят е посочил, че крайната оценка К1 е количествено определим показател, оценяващ предложената от участниците цена на мобилната телефонна услуга. Показател K1 „Цена на мобилна телефонна услуга“ с максимален брой точки - 100 се изчислява по следната формула:

К1=∑_(i=1)^n〖(〖Фi〗_min/〖Фi〗_к 〗*100)*ki, където:

n = 25 (брой на количествено определими показатели оценяващи цената на мобилна телефонна услуга)

[(Фi)]_к e предложението на k-тия кандидат по показател Фi.;

Фi и ki са съответно единични цени с общ брой 25 и тегловия коефициент на всяка една от единичните цени.

От начина на изложеното в жалбата, касателно формулата за оценка на показател К1 може да се направи извод, че касаторът не навежда доводи за неправилност и „неприложимост“ на формулата, а излага съображения, че конструкцията на формулата и начина на функционирането ѝ не му е ясна.

Съобразно чл. 33, ал. 1 от ЗОП е предвидена възможност лицата да могат да поискат писмено от възложителя разяснения по решението, обявлението, поканата за потвърждаване на интерес, документацията за обществената поръчка и описателния документ. Няма данни по преписката такова писмено искане за разяснения на функционалността на формулата от страна на А1 да е било отправяно до възложителя. От друга страна след изтичане на срока за обжалване решението за откриване на възлагателната процедура влиза в сила и като стабилен административен акт поражда целения правен резултат – провеждане на възлагателната процедура по предвидените правила и при съобразяване на предвидените от възложителя условия. Не са представени доказателства, оборващи тезата за невъзможност на приложение на цитираната формула. На следващо място КЗК, въз основа на резултатите от представения по преписката Протокол № 5 от работата на оценителната комисия е проверила приложението на стриктно заложената в методиката за оценка на офертите формула за изчисляване на точките по показател К1 за всеки от двамата участници по обособена позиция 2, като му е присъден съответния брой точки, а именно: „А1 България“ ЕАД - 81, 8186 точки и „БТК“ ЕАД – 90, 0381 точки. При извършената от КЗК проверка на направените от оценителната комисия аритметични изчисления не са установени допуснати неточности или грешки, които доводи се споделят от настоящата инстанция, поради което твърдението на жалбоподателя в обратната насока се явява необосновано и неоснователно.

По отношение на довода, свързан с оценка на показателя К3 и получените от А1 20 точки относно непредоставяне на информация за прилаганите дейности и поддейности за преодоляване на риск 2 се споделят съображенията на КЗК, че участникът не е предложил мерки за преодоляване на риск от забава на изпълнението, поради което предложението му не може да бъде оценено с 50 точки. При направена съпоставка на техническото предложение на А1 по отношение на Риск 2 се констатира подробно описание на ескалационния процес и отстраняване на неизправности и ескалиране, но по отношение на предприемане на мерки за преодоляване на риск от забава е посочено единствено че „А1 България ЕАД ще преодолее риска, като осигури възможност за комуникация между страните 7х24х364. А1 България разполага с възможност за техническа поддръжка по схемата 24х7х365 – Help Desk, работеща Trouble Ticket система за обслужване на клиентите и ясна схема за реакция“. Не се споделят възраженията на касатора, че възложителят е следвало да дефинира конкретни условия за описание на мерките, тъй като неведнъж се подчерта, че условията за участие, като необжалвани, са влезли в сила и са станали задължителни за участниците и възложителя. От друга страна, участникът е разполагал възможността да получи разяснения по реда на чл. 33 от ЗОП, но не се е възползвал от тази възможност. На трето място участникът сам е дефинирал рисковете за забава, но не е посочил конкретни средства за тяхното преодоляване.

В съответствие с чл. 216, ал. 5 ЗОП и чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с чл. 215, ал. 2, т. 1 и чл. 217, ал. 1 от ЗОП при обективно установени фактически обстоятелства, въз основа на които правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, искането на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Предвид фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че касаторът следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 34 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ да заплати на ответника разноски в размер на 200 лв.

Основателно е искането за разноски на заинтересованата страна „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Предвид горецитираните обстоятелства и процесуалната активност на страната, настоящият съдебен състав намира, че на заинтересованата страна следва на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 34 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ да заплати на разноски в размер на 200 лв.

Воден от горното и на основание чл. 216 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 512 от 25.04.2019 г. постановено по преписка, вх. № КЗК-229/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разноски в размер на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 115 разноски в размер на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.