№ 4665

гр. София, 16.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. С.

Т. О.

като разгледа докладваното от съдия О. гр. д. № 5261 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от И. К. И., чрез адв. А. С. Р., срещу въззивно решение № 168/05.05.2023 г., постановено по гр. д. № 96/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 1120/17.10.2022 г., постановено по гр. д. № 2821/2021 г. на Районен съд – Пазарджик. С последното е отхвърлен предявения от И. К. И. срещу Л. И. К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК за признаване за установено, че Л. И. К. дължи на касатора сумата от 18000лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 778820 от 19.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /22.03.2021г./ до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. 1031/2021 г. от РС – Пазарджик. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. В изложението към касационната жалба се цитира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и касаторът поставя следните въпроси, уточнени от настоящата инстанция: 1/ Какъв е редът за оспорване на производен счетоводен документ по смисъла на чл. 182 ГПК, издаден от платежна институция?; 2/ Как...