С., 9.10. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр. д.№ 3323/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. П. от [населено място] чрез адв. Л. Б. срещу решение от 04.12.2013 год. по гр. д. № 8809/2013 год., на СГС, ІV Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 11.09.2008 год. на Софийския районен съд, второ гр. отд. 69 състав по гр. д. № 16801/2007 год., с което са били отхвърлени предявените от касаторката срещу [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна като незаконно на дисциплинарното й уволнение и за заплащане на сумата от 4 146 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 06.05.2007 год. до 06.12.2007 год. и са присъдени разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат уважени, Претендират се и разноски.
Представя се Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии /основания/ по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. /
В представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани седем въпроса, Представени са и решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК и чл. 218а ГПК отм., К. обаче не е посочил и обосновал кой от допълнителните критерии /основания/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 3 ГПК са изпълнени по отношение на формулираните въпроси.Доколкото представените решения на ВКС имат задължителен и незадължителен характер може да се направи извод, че се визират съответно основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. С изключение на въпрос №3, №6 и №7 обаче, не е посочено във връзка с кой от поставените въпроси има позоваване на съответното решение.По въпрос №3 / „Допустимо ли е да се приеме за доказана твърдяната от работодателя липса, при наличие на единствено доказателство – Протокол, отразяващ несъответствие на фактическите наличности със счетоводна система на работодателя, касаторът се позовава на в Р № 542/07.02.2012 год. по гр. д. №1083/2010 год. на ВКС, ІV г. о., но въпросът не кореспондира с въпросите, по които има произнасяне в цитираното решение, поради което не може да има твърдяното противоречие в разрешението им. Що се отнася до въпрос №6 и №7, които касаят правилното приложение на разпоредбата на чл. 189 КТ, противоречие с посочените решения №2112 /06.01.2006 год. на ВКС по гр. д. №1633/2003 год. и Р № 305/2010 год. на ВКС по гр. д. №620/2009 год., не може да има, доколкото последните касаят различна фактическа обстановка и фактически състав на дисциплинарното нарушение, което е санкционирано с дисциплинарно наказание.
С оглед на изложеното, не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА
касационно обжалване на решение от 04.12.2013 год. по гр. д. № 8809/2013 год., на СГС, ІV Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: