6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№99 София, 11.02.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д. М ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 2377 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от прокурор при Софийска апелативна прокуратура, като представител на Прокуратурата на Р. Б, срещу въззивно решение № 1176 от 10.06.2020 г., постановено по в. гр. д. № 4157/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 253 от 04.07.2019 г. по гр. д. № 66/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Р. Б иск е осъдена да заплати И. М. М. сумата 8000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2018 г. до окончателното изплащане.

Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата И. М. М. в писмен отговор, подаден чрез адв. Е. М., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С обжалваното решение е прието, че...