Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

гр. София, 11 февруари 2021 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, І НО, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

Д. В.

при секретаря……...….М. Н..................……и в присъствието на прокурора….....……......Тома КОМОВ…….изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 605 по описа за 2020 г.

Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия Б. В. А. лично и чрез защитника му адв. П. Д. срещу въззивно решение № 57 от 30.06.2020г. по внохд № 53/20г. на Варненски апелативен съд.

С присъда № 8 от 29.01.2020г. на Варненски окръжен съд, постановена по нохд № 1353/19г., подсъдимият Б.В А. е признат за виновен в това, че:

- На 31. 01. 2019 г. в [населено място], обл. В., при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител със С. М. П., отнел чужди движими вещи - бижута и пари - 600 лева, всичко на обща стойност 6305 лева, собственост на З. М. К. и М. З. К. от владението на последната, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок пет години и четири месеца, като е признат за невинен да е осъществил деянието с поставяне на М. З. К. в беззащитно състояние и по обвинението по чл. 198, ал. 4 от НК.

- На 31. 01. 2019 г. в [населено място], обл. В., извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на М. З. К. на 19 годишна възраст, чрез сила, заплашване, като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 150, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, като е признат за невинен и оправдан по обвинението да е осъществил деянието и чрез привеждането на М. З. К. в беззащитно състояние.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия А. е наложено общо наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Със същата присъда подсъдимият С. М. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, от НК в съучастие с подсъдимия Б.В А., за което при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието, като е оправдан по обвинението по чл. 198, ал. 4 от НК.

Със същата присъда подсъдимите А. и П. са осъдени да заплатят солидарно на З. М. К. сумата от 3 858лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от извършеното престъпление грабеж, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.

Със същата присъда подсъдимите А. и П. са осъдени да заплатят солидарно на М. З. К. сумата от 2 375лв., обезщетение за имуществени вреди от престъплението грабеж, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като искът е отхвърлен до пълния му размер от 2 447лв., а подсъдимият А. е осъден да заплати в полза на М. З. К. 10 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от осъщественото престъпление блудство, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства.

В тежест на подсъдимите е възложено заплащането на направените разноски по делото.

По жалба на подсъдимия А. и протест на прокурор от ОП В. за осъждане на подсъдимите по първоначално повдигнатите обвинения и за увеличаване на наказанието на подсъдимия А., e образувано внохд № 53/20г. на Варненски апелативен съд. Подсъдимият П. не е подал въззивна жалба и не се е присъединил към жалбата на Б. А.. С решение № 57 от 30.06.2020г., въззивният съд е изменил присъдата, като е увеличил наказанието на Б. А. за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на осем години лишаване от свобода; за престъплението по чл. 150, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК на пет години лишаване от свобода и размера на общото наказание по чл. 23, ал. 1 от НК на осем години лишаване от свобода. В останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда.

В жалбите на подсъдимия А. и неговия защитник се сочи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наложеното на този подсъдим наказание се счита за неоправдано завишено и в разрез с принципа за справедливост на наказанието. Изтъква се несъобразяване на обстоятелствата, че подсъдимият полага грижи за малко дете и е работил за да издържа семейството си, което сочи на възможност за бъдещо превъзпитание. Настоява се за намаляване размера на наложеното наказание.

Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия - адв. М. Т. със същото искане. Навеждат се доводи, че елементи от правната квалификация са неправилно отчетени и като обстоятелства, утежняващи отговорността. Изтъква се също, че завишеният от апелативния съд размер на наказанието не съответства на проведеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК производство пред окръжния съд. Употребените в решението епитети по отношение личността на подсъдимия, според защитника не представляват основание за увеличаване на санкцията. Предлага се наказанието да се намали, като отговорността бъде определена при баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбите. Счита, че са отчетени всички обстоятелства от значение за наказателната отговорност, а наказанието е правилно определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Защитниците на подсъдимия С. П. – адвокати В. В. и М. В. намират въззивния съдебен акт за законосъобразен и пледират за оставянето му в сила.

Частните обвинители и граждански ищци М. К. и З. К., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание на касационния съд. Не се явява и упълномощеният им повереник адв. С. С..

Подсъдимият А. в последната си дума моли за намаляване на наложеното наказание.

Подсъдимият П., редовно призован, не се явява. От същия е постъпила декларация, че не желае лично участие в заседанието на касационната инстанция.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

Жалбата е неоснователна.

Производството по делото пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като двамата подсъдими са признали описаните в обвинителния акт факти. Посоченото обстоятелство е обусловило реализирането на наказателната им отговорност при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК.

Първостепенният съд е приел, че наказанието на подсъдимия А. следва да се определи при незначителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния размер, предвиден за престъпленията. Като смекчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства са посочени ангажимент като родител на малолетно дете и добро процесуално поведение. Като отегчаващо такова са отчетени недобрите му характеристични данни и предходните му осъждания, не влияещи върху правната квалификация. Така описаното съотношение между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства сочи на баланс между тях, а не на превес на смекчаващите обстоятелства, както е приел окръжният съд.

В мотивите на въззивния съд е констатирано наличието и на други обстоятелства, които не са взети предвид от първата инстанция и сочат на по - голяма обществена опасност на престъплението по чл. 199, ал. 1 от НК в сравнение с подобни престъпления – предварителното планиране; проявената упоритост при осъществяването му; значителен интензитет на осъществената принуда над пострадалата К. включваща употребата на различни предмети – предмет с метално острие, пластмасови стяжки, дрехи и одеяло. В мотивите на решението са изложени и аргументи за завишена обществена опасност на подсъдимия А., изводима от лидерската му роля в задружната престъпна дейност и отработен престъпен маниер с оглед предходната му съдимост за престъпления срещу собствеността. По отношение на престъплението по чл. 150 от НК също е отчетена степента на обществена опасност на посегателството върху младо момиче, съпътстващо упражнената принуда при осъществяване на друго престъпление и не на последно място причинените на пострадалата за продължително време психични травми – реакция на тежък стрес с разстройство на адаптацията и смесена тревожно - депресивна реакция.

Наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не взети предвид от първоинстанционния съд, основателно е мотивирало въззивната инстанция да приеме, че наказанието на подсъдимия А. следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, над средния размер предвиден в Закон за двете престъпления, което наказание е индивидуализирано на 12 г. лишаване от свобода за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК и на 7г. и 6 м. лишаване от свобода за престъплението по чл. 150, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Наложените окончателно наказания на подсъдимия А. след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК са съответно осем години лишаване от свобода за първото и пет години лишаване от свобода за второто престъпление.

Предвид изложеното касационният съд счита, че при определяне на наказанието на подсъдимия А. апелативният съд е съобразил всички обстоятелства от значение за наказателната му отговорност, като е изложил и аргументите си за необходимостта от увеличаване на наказанието. В случая липсват основания, които да обусловят наличие на баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и съответно да имат като последица определяне на наказанията за двете престъпления към средния размер на санкцията.

Не могат да бъдат възприети доводите в жалбата на адв. Д., че налагането на по - ниско наказание на подсъдимия А. би благоприятствало негово бъдещо превъзпитание. Многобройните му осъждания и слабата ефективност на налаганите наказания лишаване от свобода, очевидно обосновават необходимост от изолирането му от обществото за по - дълъг период от време.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 30.06.2020г. по внохд № 53/20г. на Варненски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: