Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник председателя на Софийски градски съд и председател на наказателно отделение, против решение № 8092 от 17.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7979 по описа за 2019 г. на Административен съд София-град, с което е отменена резолюция от 03.05.2019 г. на Заместник председателя на СГС за „спиране“ от случаен избор на съдебния заседател Н.Т.

Изложените съображения за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК.

Ответникът Н.Т от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил резолюция от 03.05.2019 г. на заместник председателя на Софийски градски съд (СГС) и председател на наказателно отделение, с която е разпоредено „да се спре от случайния избор на съдебни заседатели в СГС, съдебен заседател Н.Т.“. Изключването от системата/модула за разпределение на наказателни дела е извършено по повод невлязло в сила ЕР на ТЕЛК № 1000/04.04.2019 г., с което е потвърдено [диагноза] при 77 % трайно намалена работоспособност и е направено заключение, че не може да изпълнява длъжност на съдебен заседател в СГС.

За да постанови решението си, Административен съд София – град е приел, че не е налице материалноправно основание за извършеното действие „спиране“ от системата за случайно разпределение на делата на съдебен заседател, още повече при невлязло в сила експертно решение на ТЕЛК, на което се е позовал Зам. председателят на Софийски градски съд. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователен е касационният довод за нищожност на първоинстанционното съдебно решение. Решението е постановено от законен състав на компетентния административен съд в пределите на предоставената му от закона правораздавателна власт. Спазена е задължителната писмена форма и изискванията за съдържание по чл. 172а от АПК, като волята на съда по фактите и прилагането на закона е изразена по разбираем начин в мотивите.

Неоснователен е и касационният довод за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Решението е постановено по допустима жалба, насочена срещу волеизявление на зам. председателя на СГС, носещо белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК. На основание чл. 72, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) за всяко дело се определят основни и резервни съдебни заседатели на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. С писмената си резолюция зам. председателят на съда в рамките на предоставените му правомощия е разпоредил спиране на лицето от случайния избор на съседни заседатели преди експертното решение да е влязло в сила и преди да е налице решение на общото събраните на съответния апелативен съд по чл. 71 от ЗСВ. Общото събрание на съдиите от Софийски апелативен съд е взело решение от 28.11.2019 г. искането за предсрочно освобождаване на Н.Т от качеството му на съдебен заседател да бъде върнато на СГС за конкретизиране и мотивиране на обстоятелствата, въз основа на които се иска това освобождаване и при съобразяване с предпоставките на чл. 71 от ЗСВ. Изпълнението на обективираното в резолюцията волеизявление за спиране води до изключване на съдебния заседател от системата (модула) за случайно разпределение по наказателни дела и до преклудиране на възможността за изпълнението на функциите му като съдебен заседател, с което се засягат негови права и законни интереси. След като е разбрало за изключването му от модула за разпределение по дела, извършено в изпълнение на резолюция на зам. председателя на съда, засегнатото лице е сезирало с жалба Административен съд София - град.

Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на материалния закон и неговата цел се преценяват като неоснователни.

Административен съд София - град е обосновал правилен извод за неуреден в закона правен способ или основание за извършеното „спиране“ от разпределение на случаен принцип на лицето в качеството му на съдебен заседател по наказателни дела. Възможността за такова „спиране“ от административния ръководител или неговите заместници не е регламентирана и в Наредба № 7 от 28.09.2017 г. за съдебните заседатели, издадена от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 81 от 10.10.2017 г., в сила от 10.10.2017 г. Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗСВ съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите и отстраняването им от участие в разглеждането на дела може да се извърши само по реда и при наличие на предвидените от закона основания. Предвид публичноправния характер на изпълняваните от съдебните заседатели функции и правомощия търсеният баланс с обществения интерес, на който се позовава касационният жалбоподател, може да бъде постигнат само чрез използване на правно регулирани средства.

Обжалваното съдебно решение, с което е отменена резолюция от 03.05.2019 г. на Заместник председателя на СГС за „спиране“ от случаен избор на съдебния заседател, е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1 – 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8092 от 17.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7979 по описа за 2019 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.