Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ET „А. Мариус“, ЕИК 205214704, със седалище и адрес на управление гр. М., ул. „Вардар“ № 1, ет. 2, ап. 2, представляван от А. Мариус, подадена чрез адв.. Ц, срещу Решение № 590 от 25.11.2019 г., постановено по адм. дело № 402/2019 г. по описа на Административен съд – Монтана. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на А. Мариус, с фирма ЕТ „А. Мариус“, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 12/06/1/0/02706/3/01/04/01, с изх. № 01-123-6500/109 от 25.07.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. М. и ЕТ е осъден да заплати на ОД на ДФ „Земеделие” Монтана - сумата от 100 лева - разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е възприел и анализирал правилно фактите по делото. Счита, че с приемането на ЗУСЕСИФ е въведен специален ред за установяване на неправилно изплатени средства по проектите и за извършване на финансовите корекции, поради което при издаване на спорния административен акт са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се отмяна на оспореното решение, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на ОД на ДФ „Земеделие” – Монтана, чрез юрк.. Й оспорва касационната жалба в писмено становище, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от...