Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч, чрез юрисконсулт Н.С против решение 458 / 29.11.2019 г. по адм. дело № 434 / 2019 г. на Административен съд – В.Т.П се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 405а, от Кодекса на труда (КТ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради отказ на съда да разпита като свидетели контролните органи, извършили проверката и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – „МАГ 2010“ ООД, гр. В. Т, чрез адвокат Й.Х изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Представя подробни писмени бележки, в които моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно.
Ответникът Г.М, от [населено място] не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи, постановявайки правилно съдебно решение.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение 458 / 29.11.2019 г. по адм. дело № 434 / 2019 г. Административен съд – В. Т е отменил предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ изх. № ИЗХ1 9066108 / 12.07.2019 г., издадено от главен инспектор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч не са изяснили фактите от значение за издаване на акта. Не е бил установен по безспорен начин възложителя на работата. Отсъстват елементите на трудовото правоотношение предвид естеството на полагания труд - почистване на сухи клони в овощна градина, което предполага постигането на определен резултат.
Така възприети посочените нарушения са мотивирали съда да отмени оспорените предписания поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила и неточно прилагане на материалноправни разпоредби – основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно.
По делото е установено, че с предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ изх. № ИЗХ1 9066108 / 12.07.2019 г., издадено от главен инспектор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч на ТД „МАГ 2010“ ООД, гр. В. Т е предписано да сключи трудов договор с Г.М, от [населено място], считано от 21.05.2019 г. Предписанието е издадено след като контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч са установили, че пет лица, между които и Маринов са почиствали сухи клони в овощна градина в с. В., област Л. (стопанисвана от търговското дружество). В изготвената декларация лицето е посочило, че е престирало своята трудова сила на 15, 16, 18, 19 и 21 май 2019 г. от 08.00 до 16.30 часа срещу договорено възнаграждение от 25, 00 лева на ден, при отсъствие на подписан трудов договор. До управителя на ТД „МАГ 2010“ ЕООД, гр. В. Т е била отправена покана за обяснения по случая и представяне на документи, която е била връчена на И.К, посочен като „овощар“.
Разпитани по делото като свидетели, част от лицата установяват, че работата по почистването на сухите клони им е била възложена от И.К, който не е служител на „МАГ 2010“ ЕООД, гр. В.Т.Д на последния с управителя на търговското дружество е била да премахне сухата дървесина от сливовите дървета със свои материали и средства до началото на брането на плодовете.
Административният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Трудовото правоотношение е уредено от правото обществено отношение между наемните работници и техните работодатели и техните общности, при и по повод полагането на труд. То установява юридическата връзка между работодателя и работника, по която последният се задължава да предостави работната си сила за изпълнение на уговорените трудови функции срещу насрещно дължими безопасни и здравословни условия на труд и трудово възнаграждение. Трудовото възнаграждение е съществен елемент от състава на трудовото правоотношение и липсата на договорено между страните такова съставлява обстоятелство, което не позволява конкретното правоотношение да се квалифицира като трудово.
Събраните по делото доказателства установяват наличието на облигационни отношения.
Не е било уговорено предоставяне на работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите и задълженията за определен от работодателя период от време, на определено работно място, с оръдия на труда-собственост на фирмата и месечно възнаграждение с постоянен размер. Липсват характеристиките на трудовия договор - работно време, дневни почивки, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и йерархичната зависимост на работника при трудов договор.
Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради неразпитване на контролните органи като свидетели. Същите са реализирали своите контролни правомощия в рамките на закона, а извършените от тях констатации са документирани. Последните нямат обвързваща доказателствена сила когато бъдат опровергани с други доказателствени средства, както е станало в случая. Изводите на съда в тази насока са обосновани след задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност.
Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените и заявени от „МАГ 2010“ ООД, гр. В. Т за настоящата инстанция разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие от 02.06.2020 г. и фактура № 1100000061 / 03.06.2020 г. възлизат на сумата от 360, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 458 / 29.11.2019 г. по адм. дело № 434 / 2019 г. на Административен съд – В. Т.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч да заплати на „МАГ 2010“ ООД, гр. В. Т сумата от 360, 00 (триста и шестдесет) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.