Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Директора на областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“-В. Т, чрез процесуален представител, срещу решение №74 от 16.05.2019г., постановено по адм. дело №233/2018г. на Административен съд Търговище/АС-Търговище/, с което по жалба на М.Ю е отменено Уведомително писмо №01-043-6500/652 от 30.11.2018г., за неодобрение за участие по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020 на директора на ОД на ДФЗ-В. Т, в частта, с която Юмеров е неодобрен за участие по дейност 14.2.2 осигуряване на свободно отглеждане за ДПЖ.
Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски.
Ответникът - М.Ю, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Съдът е счел, че жалбоподателят отговаря на законовите изисквания за минимална гъстота до 2 ЖЕ/Ха за дейност 14.2.2-осигуряване на свободно отглеждане на открито на ДПЖ.
Приел е, че не става ясно как само след административна проверка органа е достигнал до извод, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредба №4 след като не е направил проверка на място, и не е съобразил представените в административната преписка доказателства за наетите площи от жалбоподателя. Решението е правилно.
С процесното уведомително писмо, в оспорената част, в резултат на извършени административни проверки по декларирани от Юмеров данни в подадено заявление за подпомагане с идент. №25/14/2/00277 по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020г., ЗП е неодобрен за участие по дейност 14.2.2. осигуряване свободно отглеждане на открито за ДПЖ, поради неспазени изисквания за минимална гъстота до 2 животински единици /ЖЕ/ на хектар за дейност 14.2-2, което е в разрез с изискванията на чл. 4, ал. 5 от наредба №4 от 08.08.2017г.
Б. Ю. е подал заявление от 27.10.2017г. за подпомагане по реда на чл. 19 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г./Наредбата/, което съгласно чл. 20 от същата е и заявление за плащане, като е кандидатствал за плащане за: хуманно отношение към животните за осигуряване свободна подова площ/ДПЖ/-овце и кози /0.15 Животински единици– по см. на §1, т. 6, б.“г“ от ДР на Наредбата /, 220бр. овце или 33ЖЕ, и осигуряване на свободно отглеждане на открито/ДПЖ/, за същия вид и брой ЖЕ.
Според чл. 23, ал. 1 от Наредбата/в приложимата редакция/ Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, извършва административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на дейностите.
Процедурата по одобрение на кандидатите за подпомагане приключва с изпращане от РА на земеделските стопани уведомително писмо с посочени мотиви за одобрение или неодобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" в срок до три месеца от крайната дата на съответния период на прием/чл. 24, ал. 1 от Наредбата -в приложимата редакция /.
В процесния случай на ЗП е извършена административна проверка, като видно от издаденият на 13.11.2018г. отчет на съответствието/ОС/ от отдел РРА гр.В. Т, заявлението е допустимо за финансиране, като този резултат/визиращ цялото заявление/ е подписан от експертите, извършили проверката. Същевременно според изложени към ОС в отделна страница забележки на първи експерт Александрова, в системата не се зареждат данни за осигурена площ за пашуване, попадащи в землището, където е въпросният животновъден обект, а ползвателят е предоставил договор за пасища, които са в съседно землище до ЖО, което според експерта води до извод за допустимост на заявлението само в частта за поет ангажимент за осигурена свободна подова площ и отказ за плащане по ангажимент за осигуряване на свободно отглеждане на открито, поради липса на пасища в землището на ЖО.
При тези факти законосъобразен е извода на АС-Търговище, за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на процесното УП в оспорената част, защото възприетото правно основание от органа за неодобрение на процесното заявление, а именно неизпълнение изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредбата, е основано единствено на извършената административна проверка, заключението по която е противоречиво и не установява по категоричен начин неспазване изискванията от ЗС за минимална гъстота на ЖЕ на цялата пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата.
При липса на изрично изискване в приложимата материалноправна уредба ползваните пасища да са единствено в землището на ЖО, административния орган е следвало да съобрази всички налични в административната преписка документи, приложени към заявлението, включително тези представени от кандидата с придружително писмо от 02.10.2018г. – постъпили след изпращането на УП от 20.09.2018г. по реда на чл. 21 от Наредбата, в които се съдържа информация за ползване на земеделска земя, отдадена за паша на ЗС, чиято площ е видна от представения договор за наем, и въз основа на която е могло да се направи извод за поддържаната гъстота на ЖЕ за цялата пасищна площ на стопанството.
Неоснователни са доводите в касационната жалба. Ако горната информация е била недостатъчна за АО, същия е следвало да извърши и проверка на място, каквото задължение му вменява разпоредбата на чл. 23, ал. 1 вр. ал. 3 от Наредбата/в приложимата редакция/, съобразно изискването на чл. 24 т. 1 от Регламент за изпълнение(ЕС) №809/2014 на Комисията от 17.07.2014г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, с оглед гарантиране и ефективна проверка на точността и пълнотата на информацията в заявлението за подпомагане, и спазването на всички критерии за допустимост, ангажименти и други задължения по отношение на въпросната схема за помощ и/или мярка за подпомагане, условията, при които се предоставя помощ и/или подпомагане или освобождаване от задължения.
На следващо място, решението на АС-Търговище е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства, като правилно е ценил приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Табакова, по допуснатата по делото СТЕ. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.
На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.
Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, доказани общо в размер на 500лв., и представляващи и възнаграждение за едни адвокат по договор за правна защита и съдействие от 05.06.2019г. с адвокат А.М.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №74 от 16.05.2019г., постановено по адм. дело №233/2018г. на Административен съд Търговище.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на М.Ю, сума в размер на 500/петстотин/лева, представляващи разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.