Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), във връзка с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от С.М ЕГН [ЕГН], подадена чрез адв.. И срещу Решение № 990 от 23.01.2020 г. на Административен съд гр. Х., постановено по административно дело № 1145/2018г., с което е отхвърлена жалбата му против обжалваната част от ревизионен акт (РА) № Р-16002617008135-091-001 от 17.07.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №607/22.10.2018г. на Директор на Д. О и данъчно - осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, с която на С.М са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2012г. главница - 287, 27 лева и лихва 152, 11 лева; за 2013г. - главница 2999, 16 лева и лихва 1283, 38 лева; за 2014г. - главница 6 111, 60 лева и лихва 1994, 23 лева; за 2015г. - главница 2 348, 23 лева и лихва 527, 13 лева, за 2016г. - главница 5896, 30 лева и лихва 725, 63 лева или главница в общ размер на 17 642, 56 лева и лихва в общ размер на 4 682, 48 лева.
В касационната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът се е позовал на единствено на направените изводи от приходните органи и е игнорирал сочените от задълженото лице факти, които са релевантни към конкретиката на спора. Съдът не е установил точно и вярно фактите по делото, поради което е постановил неправилно решение. Иска решението да бъде отменено и претендира разноски по делото.
Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Д в...