Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на „В. Х“ АД с ЕИК 175080698 и с адрес на управление гр. С., комплекс ЕСТЕ, ул. „Самоков" № 28"И", представлявано от изпълнителния директор Г.С.П е чрез юриск. Колева, против Решение № 767 от 11.12.2018 г., постановено по административно дело № 525 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2018 година. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че решението е необосновано. Оспорват се мотивите на решаващия съд по съществото на спора, като развиват съображения за незаконосъобразност на постановения административен акт. Счита, че не са налице предвидените в хипотезата на чл. 122, ал. 2, т. 2 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР) предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Оспорва компетентността на директора на РИОСВ и приетата по делото експертиза, като смята, че е налице противоречие в заключението на вещото лице по делото относно местоположението на обекта и че съдът не е съобразил решението си с действащата към датата на сключване на концесионния договор 18.12.2006 г. разпоредба на чл. 37, ал. 2 от ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) (редакция в ДВ бр. 86 от 30.09.2003 г).

Ответникът – Директор на РИОС Пазарджик в представено писмено становище, моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокуратурата оспореното решение на АС-Пазарджик е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Оспорената заповед е издадена от компетентния по чл. 122, ал. 2, т. 2 от ЗБР орган и в съответствие с административнопроизводствените правила и целта...