С решение № 77 от 10.01.2020г., постановено по адм. д. № 411/2019г. Административен съд – Русе, 6-ти състав, е отхвърлил жалбата на „Билбобул“ ООД, ЕИК 117605421, със седалище гр. Р., срещу ревизионен акт № Р –03001818002636– 091 – 001 от 20.02.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 73 от 30.05.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. В., с който на основание чл. 77 ЗКПО е увеличен финансовия резултат със сумата 238 508, 12лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д“ОДОП“-гр. В. юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 455, 45лв.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Билбобул“ ООД, ЕИК 117605421, със седалище гр. Р.,бул.“Тутракан“ № 41, представлявано от управителя П. Лаборде, чрез пълномощника му адв. Н.С и С.П. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр. Р. е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Русе и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. В. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за не основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна.
С обжалваното решение Административен съд – град Русе е отхвърлил жалбата на „Билбобул“ ООД, ЕИК 117605421, със седалище гр. Р., срещу ревизионен акт № Р –03001818002636– 091 – 001 от 20.02.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с решение № 73 от 30.05.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. В., с който на основание чл. 77 ЗКПО е увеличен финансовия резултат със сумата 238 508, 12лв. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с ревизията – издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните доказателства в хода на ревизията, констатациите за наличие на обстоятелство за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 77 ЗКПО за данъчен период 2015г. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. На отделен ред съдът е изложил мотиви за възраженията на задълженото лице за допуснати по време на ревизията нарушения на принципите за служебно начало, обективност и добросъвестно упражняване на права от страна на ревизиращите органи. В тази насока е прието, че възражението е неоснователно и не намира подкрепа в доказателствата по делото, а отделно от това задълженото лице не е лишено от възможност да ангажира доказателства в хода на съдебното производство.
Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионният акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Мотивите в тази насока са твърде обстойни, за да бъдат преповтаряни в настоящето изложение, като в сбит вид могат да бъдат сведени до следното: 1. Посочено е специфичния предмет на стопанска дейност на дружеството, във връзка с който едно от поделенията на предприятието произвежда дървени модели за отливки, разходите по отношение на които пораждат спора между страните за начина на тяхното осчетоводяване. Направена е ретроспекция на това как са били отчитани / по кои счетоводни сметки и статии/ тези разходи през отделните години и през процесния данъчен период на 2015г. 2. Възпроизведени са констатациите на органа по приходите относно правилния начин на осчетоводяване на тези разходи – да бъдат заведени като материален запас в счетоводството на дружеството, съответно да бъдат включени в себестойността на произведената продукция, а не да не бъдат отчитани като текущ разход. В тази връзка са посочени приложимите счетоводни стандарти и обстоятелството, че през 2016г. тези разходи са били осчетоводявани по правилния начин от самото дружество 3. Съдът е посочил, че самият жалбоподател в жалбата при съдебното оспорване излага противоречиви твърдения относно въпросните модели и начина на осчетоводяването им – мотивите от л. 65 от първоинстанционното дело. 4. На л. 65 гръб и следващите от делото първоинстанционният съд е дал тълкуване на относимите към спора правни разпоредби от ЗКПО, ЗСч, съответните счетоводни стандарти. 5. На л. 55 и сл. от делото решаващият съд е дал аргументиран отговор на възражението на жалбоподателя, че въпросните леярски модели и каси не съставляват краткотраен или дълготраен материален актив. В тази връзка има направено и позоваване на заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. При условията на чл. 202 ГПК във връзка с §2 ДР ДОПК са изложени мотиви относно това кои части от заключението не се възприемат от съда предвид нарочно направеното оспорване на заключението от ответната страна.
Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата.
Решението на Административен съд – гр. Р. е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба да се правят доводи за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Оните оплаквания на касатора са за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в това, че същият не е обсъдил всички изложени доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт, не е обсъдил изчерпателно представените по делото и съдържащите се в административната преписка доказателства, не е обсъдил заключението на вещото лице съобразно действащото законодателство, в резултат на което делото не е било изяснено от фактическа страна, постановеното решение е необосновано, а материалният закон приложен неправилно.
По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
От събраните по делото доказателства е видно, че за ревизирания период основният предмет на дейност на „Билбобул“ ООД е производство на отливки от стомана по предварително получена заявка, като в тази връзка е създаден отдел, в който се изготвя дървен модел, служещ за макет на стоманената отливка. Въпросните модели са индивидуални за всяка поръчка, представляват патент на дружеството и много рядко са предмет на продажба ведно с изработените стоманени отливки. Няма спор и относно начина по който през процесния период на 2015г. е бил извършен начина на счетоводно отразяване на разходите по изработка на моделите – като текуш разход по счетоводна сметка 612 – Разходи за спомагателна дейност, приключена в края на година със сметка 123 Печалби и загуби от текуща година. Спорът между страните се свежда до това по какъв начин е следвало да бъдат отчетени разходите по изработка на въпросните модели, следва ли същите да бъдат заприходени като краткотраен материален актив. Първоинстанционнният съд е изложил мотиви защо възприема за правилно начина на осчетоводяване, посочен в съставения ревизионен акт, дал основание за преобразуване на финансовия резултат на дружеството на осн. чл. 77 ЗКПО. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон.
Наведените в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в необсъждани на доводи на страната и събрани по делото писмени доказателства, не могат да бъдат обсъдени. Поначало по делото няма спор относно фактите, а относно това по какъв начин следва да бъдат осчетоводени разходите на дружеството за 2015г., свързани с производството на дървени модели, предназначени за основната икономическа дейност на дружеството – направа на стоманени отливки по поръчка. Първоинстанционният съд е подходил добросъвестно към спора, като е възпроизвел на първо място установената фактическа обстановка, след това констатациите на приходния орган за преобразуване на финансовия резултат, след което е изложил и разгледал възраженията на задълженото лице относно възприетия механизъм на приходния орган относно правилния начин на осчетоводяване на процесния разход. В самата касационна жалба не се прави конкретно отбелязване кое точно възражение на страната не е било разгледано, съответно кое точно писмено доказателство не е било обсъдено от първоинстанционния съд. По същество доводите в касационната жалба представляват поредно преповтаряне на позицията на страната относно това как би следвало да бъдат осчетоводени процесните разходи. Постановеното първоинстанционно решение е твърде обстойно и детайлно, с внимателен анализ на всички факти и обстоятелства и аргументиран отговор на всички възражения и доводи на жалбоподателя. Обстоятелството, че съдът не е възприел тезата на жалбоподателя, а тезата на приходната администрация, не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение.
Тъй като проблемът относно начина на осчетоводяване на разхода по отделните сметки е тясно свързан със специфични познания в областта на счетоводството, каквито знания е нормално съдът да не притежава, то правилно по делото е било допуснато изслушването на счетоводна експертиза. За разлика от много други дела, по процесното депозираното заключение на вещото лице е било мотивирано оспорено от процесуалния представител на приходната администрация /л. 50 – 52 от първоинстанционното дело/, с излагане на конкретни доводи. Ситуацията е била усложнена и от това, че при разпита в съдебно заседание на 10.12.2019г. /протокол на л. 55 – 56 от първоинстанционното дело/ вещото лице е дало отговори, които в определена степен се отличават от изложеното в заключението. Поради това решаващият съд е бил изправен пред нелеката задача да прецени както становището на експерта, така и становищата на страните, и да формира крайни изводи, тясно свързани с правилното приложение на материалния закон. С изпълнението на тази задача първоинстанционният съд се е справил повече от успешно. Заключението на експерта е възприето от решаващия съд при условията на чл. 202 ГПК, т. е. съдът не е го кредитирал безусловно,, а го е обсъдил заедно с другите доказателства по делото. Изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция /чл. 221, ал. 2 АПК/ и не следва да бъдат преповтаряни. Следва да бъде акцентирано, че при разпита му пред съда вещото лице е било категорично, че начинът на осчетоводяване на разхода за моделите през 2015г. е извършен неправилно, поради което наведените доводи от касационния жалбоподател в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. По какъв начин е било извършено осчетоводяването на въпросните разходи за 2016г. /каквито доводи са развити в жалбата и за което осчетоводяване няма спор, че е направено при съобразяване на нормативните изисквания на ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти/ е съобразено при извършване на преценката на осчетоводяването им през ревизирания период на 2015г., поради което наведените в тази насока доводи в касационната жалба са неотносими към спора.
След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – гр. Р. е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците сочени в касационната жалба на „Билбобул“ ООД, ЕИК 117605421, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
При този изход на процеса на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите - гр. С. юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер 1 455, 45лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 77 от 10.01.2020г. на Административен съд – Русе, 6-ти състав, постановено по адм. д. № 411/2019г.
ОСЪЖДА „Билбобул“ ООД, ЕИК 117605421, със седалище гр. Р.,бул.“Тутракан“ № 41, представлявано от управителя П. Лаборде да заплати на Национална агенция по приходите – гр. С. юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер 1 455, 45 / хиляда четиристотин петдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.