Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 8208 от 19.12.2019г., постановено по адм. д. № 12673/18г. Административен съд – София-град /АССГ/, трето отделение, осми състав, е отхвърлил жалбата на „ВКЛ“ ООД – гр. С., ЕИК 202894330, против Ревизионен акт /РА/ № Р – 2222 15170 – 07526 – 091 - 001/03.05.2018г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., частично изменен и потвърден с Решение № 1014 /13.07.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С., като е осъдил жалбоподателя да заплати на ответната по жалбата дирекция разноски по делото в размер на 1 838лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „ВКЛ“ ООД – гр. С., ЕИК 202894330, представлявано от управителя Х.Х, чрез пълномощник адв.А.Ч. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП"- гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсутлско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на „ВКЛ“ ООД – гр. С., ЕИК 202894330, против Ревизионен акт /РА/ № Р – 2222 15170 – 07526 – 091 - 001/03.05.2018г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., частично изменен и потвърден с Решение № 1014 /13.07.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С., с който на дружеството не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 44 517, 36лв. по фактури на „Т. Т къмпани“ ЕООД, „Ками инвест 93“ ЕООД, „Черногорски и партньори“ АД и „Златен грифон“ ЕООД и са определени лихви за просрочие в размер на 9 137, 51лв. Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесния ревизионен акт, събраните в хода на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури, изразяващи се в това, че доставчиците не разполагат с кадрови и материален потенциал да изпълнят подобен род доставки. Посочените са ангажираните от страната писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. След това административният съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт. На първо място е било разгледано възражението на задълженото лице за нищожност на акта. В тази връзка е прието, че допуснатата в акта неточност, свързана в изписване на доставчика „Златен грифон“ ЕООД като „Е. А. Г“ ЕООД, е несъществена, тъй като в приложения по административната преписка ревизионен доклад, съставляващ неразделна част от ревизионния акт, са описани извършените действия по отношение на „Златен грифон“ ЕООД, като по този начин жалбоподателят е могъл да се запознае с констатациите на ревизиращия екип и да защити правата си. Преди да пристъпи към обсъждане на въпроса за материалната законосъобразност на акта, първоинстанционният съд е дал тълкуване на понятието „данъчен кредит“ по смисъла на чл. 68 ЗДДС, отбелязал е значението на реалността на доставката като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, в това число е направено позоваване и на тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз. Решаващият съд е приел, че актът се явява законосъобразен в частта му за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на „Ками инвест 93“ ЕООД. В тази насока е отбелязано, че освен издадените фактури и касови бонове към тях, по делото не са представени договори, приемо-предавателни протоколи и други подобни доказателства, установяващи реалното извършване на фактурираните доставки. Като допълнителен аргумент е посочено обстоятелството, че във фактурите липсва и отбелязване на предмета на доставките, за кой обект се отнасят, дали касаят стоки или услуги, а в същото време управителят на „ВКЛ“ ООД е декларирал, че те са идентични с доставките на „Т. Т. К“ ЕООД. На стр. 8 от делото са изложени мотивите на решаващия съд относно законосъобразността на ревизионния акт по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на „Златен грифон“ ЕООД. Отбелязано е, че освен договор от 24.07.2016г., фактури и приложени към тях касово бонове, от жалбоподателя не са ангажирани допълнителни доказателства относно реално изпълнение на фактурираните доставки независимо от нарочно дадените му указания в тази насока от съда. Акцентирано е на изложеното в ревизионния акт, че процесните фактури предхождат по време датата на сключване на договора. Посочено е още, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват изпълнение на фактурираните доставки от адв. А.Ч, липсват доказателства за приемане на работа, писмени отговори и други документи, посочени в договора. На отделен ред административният съд е коментирал обстоятелството, че по делото липсват доказателства двамата доставчици „К. И 93“ ЕООД и „Златен грифон“ ЕООД да притежават редовно водено счетоводство. Решаващият съд е приел, че органът по приходите правилно е начислил и лихви за забава в размер на 120, 44лв. за неправоверно ползване на данъчен кредит по фактури на „МЕГА ГРУП ин“ ЕООД.

На база на изложеното е направен краен извод, че констатациите на ревизиращите за липса на реални доставки по процесните фактури са законосъобразни и обосновани, че липсва реална доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 ЗДДС, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а ревизионния акт потвърден в тази му част.

Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на дружеството се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че в посочената част ревизионният акт е законосъобразен и в съответствие с материалния закон. Излагат се конкретни доводи в подкрепа на оплакванията.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Тъй като в касационната жалба се прави оплакване, че диспозитивът на решението на първоинстанционния съд е непълен, неточен и прочие, и доколкото това определя предмета на проверка на настоящата съдебна инстанция /чл. 208 АПК/, в тази насока следва да бъде отбелязано следното:

Видно от жалбата на „ВКЛ“ ООД, ЕИК 202894330 до първоинстанционния съд /л. 5 от първоинстанционното дело /, жалбоподателят е заявил, че оспорва процесния ревизионен акт № Р – 2222 15170 – 07526 – 091 - 001/03.05.2018г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., частично изменен и потвърден с Решение № 1014 /13.07.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. С., в частта му, в която на дружеството е определено данъчно задължение в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика „Златен грифон“ ЕООД за данъчни периоди месеци 06, 07, 08, 09, 10, 11 на 2015г., и месеци 01 и 02 на 2016г. общ в размер на 18 120лв. и по фактури, издадени от „Ками инвест 93“ ЕООД за данъчни периоди месеци 09, 10 и 11 на 2016г. общо в размер на 17 996, 54лв. В уточняващата молба на процесуалния представител на директора на Д“ОДОП“-гр. С. /л. 156 и чл. 157 от първоинстанционното дело/ е посочено, че след решението на директора на Д“ОДОП“ по реда на чл. 155 ДОПК, с което решението оспореният акт е изменен, отменен и потвърден в определени части, оспорването на задълженото лице е по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на „Златен грифон“ ЕООД и „Ками инвест 93“ ЕООД в размер общо на 36 067, 36лв./малко по-малка сума от посочената от жалбоподателя/ и съответни лихви от 7 527, 10лв.

В касационната жалба до настоящата съдебна инстанция, на л. 10 от делото, жалбоподателят също уточнява, че оспорва ревизионния акт и иска неговата отмяна в посочените по-горе части по първоначалната жалба.

С оглед на гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че предмет на оспорване е решението на Административен съд – София град в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против посочения ревизионен акт в частта му, в която „ВКЛ“ ООД е определено данъчно задължение в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика „Златен грифон“ ЕООД за данъчни периоди месеци 06, 07, 08, 09, 10, 11 на 2015г., и месеци 01 и 02 на 2016г. общ в размер на 18 120лв. и по фактури, издадени от „Ками инвест 93“ ЕООД за данъчни периоди месеци 09, 10 и 11 на 2016г. общо в размер на 17 996, 54лв., ведно с лихви за забава общо в размер на 7 527, 10лв.

Що се касае до некоректното изписване на диспозитива от страна на първоинстанционния съд, няма пречка страната да поиска допълване на решението в тази му част.

По същество известна част от оплакванията касаят правилността на оспорения ревизионен акт. Доколкото предмет на касационно разглеждане е решението на първоинстанционния съд - чл. 208 АПК, направените доводи относно неправилността на ревизионния акт, не следва да бъдат обсъждани.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт в частта му за непризнато право на данъчен кредит по доставките на „Златен грифон“ ЕООД и „Ками инвест 93“ ЕООД е правилен и обоснован и в съответствие с материалния закон. Настоящата инстанция споделя този негов извод като обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Освен изложеното от първоинстанционното решение /чл. 221, ал. 2 АПК/, в допълнение следва да бъде посочено следното:

Доставчикът „Ками инвест 93“ ЕООД през ревизираните периоди е издал 13бр. фактури, по които ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит. По 5бр. от фактурите няма каквото и да е отбелязване какъв е предмета на доставката – стока или услуга. По една от фактурите предмет на доставка е „транспортна услуга“, като липсва конкретизация – вид и количество товар, изминати километри, маршрут, транспортно средство и прочие. Една от фактурите има за предмет доставка на строителни материали, но липсва каквото и да е описание на вида строителни материали, съответно липсват доказателства за предаване на материалите като движими вещи във владение на купувача. Останалите издадени фактури имат за предмет на доставка „услуги“, без конкретизация за какъв вид услуги става въпрос, съответно няма ангажирани доказателства за предаване на услугите от изпълнител на възложител. Според писмените обяснения на управителя на „ВКЛ“ услугите са били свързани с изработката, монтажа, поддръжката и демонтажа на декори, използвани в различни телевизионни и кино програми, но това обяснение не е установено с надлежни доказателства. В заключението си вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза дава обяснения, че при наличните доказателства по делото не може да бъде направена привръзка между доставките, предмет на фактурите на „Ками инвест 93“ ЕООД и извършените последващи доставки от задълженото лице.

Първоинстанционният съд е възпроизвел в мотивите на съдебния акт установената фактическа обстановка по тази част от спора, в това число констатациите на приходния орган, поради които е прието, че не са налице реални доставки по процесните фактури. С оглед на позициите на страните правилно е формулиран и основният спорен въпрос по тази част от делото - налице ли са реални доставки. Даденият отрицателен отговор на този въпрос е логически обоснован на събраните доказателства по делото и се споделя от настоящата съдебна инстанция. При изграждането му първоинстанционният съд е съобразил и тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз, в това число основополагащи такива като решенията по дело № С - 18/13 и по съединени дела С 80/11 и С - 142/11. От мотивите на съдебния акт е видно, че при изграждане на изводите си относно липсата на реалност на доставките съдът е съобразил както доказателствата, събрани в хода на ревизията, така и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Доколкото ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, то за тези факти са допустими множество и различни доказателства. Тези доказателства може да не изхождат от доставчика / съгласно установената съдебна практика, получателят не може да бъде държан отговорен за непредставяне на доказателства от неговия доставчик, свързани с реалното изпълнение на доставката /. Но за реално осъществените факти, при които е следвало да участва и ревизираното лице, е нормално да са оставени следи в обективната действителност, с които следи, материализирани в съответни документи, данъчно-задълженото лице следва да разполага и да ги ангажира за установяване на декларираните от него права. Нормалният стопански оборот и предвидимата икономическа логика предполагат изпълнението и сключване на договори с разпознаваеми и проследими търговци, с които се поддържат постоянни или инцидентни търговски контакти, изградени на взаимно доверие и коректност. Решаващият съд е положил усилие и подробно е обсъдил и коментирал всички събрани по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

Направените оплаквания в касационната жалба, свързани с това, че в хода на ревизията не са извършени редица процесуални действия за установяване на обективната истина, което поведение на ревизиращите органи не е санкционирано от първоинстанционния съд, не могат да бъдат споделени. От констативната част на ревизионния акт е видно, че приходния орган не отрича реалността на доставките, които са извършени от задълженото лице в хода на стопанската му дейност към трети лица, но отрича наличието на връзка между процесните доставки и последващите такива. В този смисъл е безсмислено да бъде изследвано в хода на ревизията какви последващи доставки е извършил жалбоподателя и оплакванията му в тази насока се явяват неоснователни.

По аналогични мотиви настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно първоинстанционното решение и в частта му за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на „Златен грифон“ ЕООД.Аистративният съд е обсъдил събраните в хода на ревизията писмени доказателства и обосновано е приел, че те не установяват реално извършване на услугите, предмет на доставка от този доставчик.

Наведените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на материалния закон и по конкретно на разпоредбите на ЗЗД, не могат да бъдат споделени.

Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС.Уяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Както правилно е приел съдът, в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. В този смисъл, дори за услугите предмет на доставка по фактурите да няма сключен писмен договор между страните / по делото няма спор, че представеният писмен договор по време е след датите на издаване на процесните фактури/, то следва да бъде установено и конкретизирано какъв вид юридическа или икономическа услуга е извършена и резултатът предаден на възложителя във връзка с използването й в неговата последващата икономическа дейност. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, след проверката на доказателствата по делото последното не е установило наличието на такава връзка между фактурираните услуги и икономическата дейност на задълженото лице. Тъй като адвокат А.Ч е пълномощник на жалбоподателя по оспорване на процесния ревизионен акт, няма как обясненията му, че той е реалният изпълнител на въпросните услуги, да бъдат приети за достоверни доколкото установяват благоприятни за довереника му обстоятелствата. Още повече, че обясненията му не намират никаква подкрепа в останалите доказателства по делото, което е отбелязано и от административния съд

Ревизионният акт в частта му за непризнато право на данъчен кредит по доставки на „Теос трейд къмпани“ ЕООД е отменен по реда на административното оспорване, същият не е бил предмет на съдебно оспорване, поради което представените във връзка с него писмени доказателства от касатора пред настоящата съдебна инстанция не следва да бъдат обсъждани.

Определението на административния съд от 17.06.2019г. /л. 149 – 150 от първоинстанционното дело/ е по хода на делото. Законът – чл. 253 ГПК във вр. с § 2 ДОПК - дава възможност определенията, които не слагат край на делото, да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В този смисъл въпросното определение не може да бъде разглеждано като допуснато съществено процесуално нарушение или пък като нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в процеса и толериране на ответната страна, каквито доводи се развиват в касационната жалба. Предметът на оспорване по делото е от съществено значение за правомощията на съда, поради което няма пречка той да бъде установен и с нарочно определение след като вече по погрешка е даден ход по същество.

Като е стигнал до краен извод, че от събраните по делото доказателства не се установяват реалното изпълнение на фактурираните услуги и доставки на стоки по процесните фактури – чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, даващи основание за признаване на право на данъчен кредит, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора „ВКЛ“ ООД – гр. С. следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите гр. С. юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер 1 839, 31лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 8208 от 19.12.2019г. на Административен съд – София град, трето отделение, осми състав, постановено по адм. д. № 12673/2018г.,

ОСЪЖДА „ВКЛ“ ООД, ЕИК 202894330, със съдалище и адрес на управление гр. С., кв.“Горубляне“, бл. 44, вх.А, ап. 17, представлявано от управителя Х.Х, да заплати на Национална агенция по приходите гр. С. юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 839, 31 /хиляда осемстотин тридесет и девет лева и тридесет и една стотинки/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.