Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Екологично сдружение „За земята“, гр. С., срещу решение № 1631 от 12.03.2019 г. по адм. д. № 9070 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град, с което са отхвърлени жалбите срещу решение по оценка на въздействието върху околната среда № СО-03-03/2015 г. от 28.08.2015 г. на Директора на Регионална инспекция за околна среда София.

Изложените подробни съображения за необоснованост, неправилност и съществени нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се становище, че кръгът на засегнатата общественост не е правилно определен, но съдът е отхвърлил искането за допускане на експертиза с нанасяне на териториалния обхват на емисиите от въглероден окис при безаварийна работа на инсталацията. Неправилно са определени разстоянията от изпускащото устройство до най-близките жилищни сгради и кумулативният ефект от дейността на новата инсталация и съществуващите замърсители със серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, фини прахови частици и др. Не е анализиран здравният риск за населението в най-близко разположените населени места. При оценката на риска от аварии в ДОВОС не е разгледан т. нар. „най-лош сценарий“. Съдът е оставил без уважение искането за събиране на доказателства за качеството на реално произвежданото RDF гориво в Завода за механично и биологично третиране на отпадъци. Не са предложени алтернативи за обезвреждане и транспортиране на опасните отпадъци, вкл. нулевата алтернатива. Не е изяснено до кое място и по какъв маршрут ще се транспортират генерираните опасни отпадъчни продукти, а това би довело до разширяване кръга на засегнатата общественост, вкл. в трансграничен аспект. Съдът неправилно е приел, че тези въпроси не подлежат на разглеждане в ДОВОС, а касаят експлоатацията на инсталацията и ще бъдат доуточнени при издаването на комплексното разрешително.

О....