Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Д от [населено място] против решение № 2054/30.10.2019 год. по адм. дело № 1770/2019 год. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба ТД на НАП Варна не изразява становище по касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на М.Д срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № ПО-03002718001337-91-001 от 06.02.2018 год. издаден от И.П на длъжност старши инспектор по приходите в отдел „Услуги за клиента“, офис Шумен при ТД на НАП – Варна потвърден с решение № 88 от 03.05.2018 год. на директора на ТД на НАП гр. В.. Присъдил е разноски.

За да постанови този резултат съдът е приел, че извършените плащания за осигурителни вноски след като не е налице реално осъществяване на трудова дейност се явяват платени без правно основание и подлежат на възстановяване след извършената корекция. Решението е правилно.

С процесния АУЗД са установени дължими осигурителни задължения за ДОО, здравно осигуряване и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за 2013 год.,...