Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Ивайло Медаровизслуша докладваното от съдиятаД. С. по адм. дело № 9914/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 655 ал. 3 от Търговския закон и във вр. с чл. 23 ал. 3 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците.

Образувано е по касационна жалба на Х. С. от гр. София, чрез адв. П. П., срещу Решение №4394 от 02.07.2021 г., постановено по адм. д.№2839/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № СД-06-1 от 25.02.2021 г. на министъра на правосъдието, с която същата е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон.

В касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат възражения по всички точки от оспорваната пред административния съд заповед на министъра, част от които първоинстанционната съдебна инстанция е приела за основателни и е счела, че няма извършени нарушения по тях. Твърди се, че при постановяването на обжалваното решение съдът не е взел предвид, дори е отрекъл, неспазването на общите правила по Административнопроцесуалния кодекс за производството по издаване на административен акт при постановяване на оспорваната заповед на министъра на правосъдието. Освен това касаторката счита за незаконосъобразен извода на съда, че тъй като сроковете за извършване на проверка не са регламентирани в Наредба №3 за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, нито са регламентирани в Търговския закон, то не следва да се приемат за основателни оплакванията за съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съобразно въведения в чл.11 от АПК принцип, процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, поради което следва да се приеме, че макар в Наредба №3 да не е посочен срок, в който административният орган е длъжен да се произнесе с индивидуален административен акт в резултат на проверката, в случая са приложими относимите разпоредби на АПК и ЗАНН, а именно чл.57 АПК и чл.32, ал. 1 от ЗАНН.

Ето защо постановявайки обжалваното решение, с което е отхвърлил жалбата срещу оспорваната заповед на министъра, издадена повече от 3 години след изтичането на процедурата по назначената проверка и депозирания отговор от синдика, съдът на практика е потвърдил същественото нарушение на административнопроизводствените правила, поради което заповедта, респективно потвърждаващото я съдебно решение, са незаконосъобразни.

Счита, че е нарушен принципът за съразмерност, установен в чл. 6 и сл. от АПК, създаващ задължение за административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Касаторката твърди, че атакуваната заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона, видно от събраните по делото доказателства, които доказателства свидетелствата за действия и поведение като синдик, които не са в разрез със закона, а напротив – съответстват на повелята и духа на закона и добрите търговски практики. Моли за отмяна на оспорваното съдебно решение.

Ответникът – министърът на правосъдието, чрез процесуалeн представител гл. юрисконсулт П. Р., оспорва основателността на касационната жалба и твърди, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

След като прецени наведените в касационната жалба доводи и въз основа на служебната проверка за допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на Заповед № СД-06-1 от 25.02.2021 г. на министъра на правосъдието, с която Х. С. е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със Заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик №ЛС-04-72/21.02.2006 г./ДВ, бр.16 от 2006 г./ на министъра на правосъдието.

Съдът се е мотивирал, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на законово регламентираните му правомощия, в писмена форма и отговаря на формалните изисквания за форма и съдържание, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, като са изложени фактическите и правни основания за издаването й и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразността й. Подчертано е, че са спазени общите изисквания на АПК за издаване на административен акт, както и специалните правила по чл.23, ал.1 и ал.2 от Наредба №3/2005 г. Относно сроковете за извършване на проверката е преценено, че такива не са регламентирани нито в посочената наредба, нито в ТЗ, поради което изложените съображения за съществени нарушения на административнопроизводствените правила се явяват неоснователни. Изводът на съда е, че в случая министърът е действал в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и издадената от него заповед не представлява нецелесъобразен акт по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Х. С. е синдик по т. д.№5019/2013 г. по описа на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-22 състав, на открито производство по несъстоятелност на „В. Р. 2000“ ООД с ЕИК 130123091.

Предвид подаден сигнал от съдружник в дружеството, включително до израелския посланик, и впоследствие жалба, министърът на правосъдието със своя Заповед №43СВ-01-370 от 31.10.2017 г. е възложил проверка на място в СГС на дейността на синдика Х. С. по т. д. No 5019/2013 г. по описа на СГС.

За резултата от проверката и във връзка с постъпилата жалба, до министъра на правосъдието е изготвен доклад с рег.№54-00-454 от 16.01.2018 г. от инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт, извършил проверката. След размяна на доклада и писма от страна на синдика, с докладна записка, рег.№54-00-454 от 05.10.2018 г. до министъра е представен нов доклад от инспектор на Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт, извършил проверката.

Вследствие проверката са констатирани нарушения, обективирани в процесната заповед и разгледани от първоинстанционния съд, както следва:

1.Нарушение на чл.14, ал.2 от Наредба №3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците

Настоящият касационен състав намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че непосочването на промяната в адреса пред министъра на правосъдието не може да доведе до изключване на синдика от списъка, тъй като не става въпрос за нарушение във връзка с дейността му. То касае задължение спрямо министъра и не е свързано с дейността по чл. 658 и сл. от ТЗ досежно производствата по несъстоятелност. Неизпълнението му би могло да бъде нарушение на тази дейност само ако е нарушило правата на страните в тези производства. В случая това не е станало в производството по търг. дело No 5019/2013г. на СГС, защото синдикът своевременно е депозирал молба, в която е посочил новия адрес, на който да получава съобщения. Този извод на съда не се оспорва от ответника.

2.Нарушение на чл.656, ал.2 от Търговския закон

Вмененото на синдика нарушение, че при назначаването си не е декларирал с писмена декларация с нотариална заверка на подписа наличието на условията и липсата на пречки по този закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности, първоинстанционният съд е приел за извършено. Решението в тази част е неправилно. Констатацията на органа е необоснована, тъй като към изготвената и подписана декларация, като допълнение, синдикът изрично е посочил, че изпълнява такава функция и по отношение на други производства по несъстоятелност, т. е. това не е факт, който е скрит при декларирането, а и в цитираната разпоредба липсва изискване за поименно изброяване на търговските дружества, в които е ангажиран като синдик.

Предвид обстоятелството, че Х. С. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „Еф Пи Ай 2003“ ЕООД, министърът е приел, че е налице явен конфликт на интереси с дейността й като синдик поради вписаното в предмета на дейност: „….правна и финансова консултация при несъстоятелност и ликвидация“. В Търговския закон не се съдържа дефиниция и израз „явен конфликт на интереси“, поради което липсва яснота въз основа на кой нормативен акт, а и органът не е уточнил, е изведена тя и коя е императивната забрана или ограничение синдикът да упражнява друга дейност извън несъстоятелността предвид професионалната си квалификация. Освен това разпоредбата на ал.2, чл.656 от ТЗ казва: “участието в търговски дружества като съдружник, акционер…..“, което предполага изрично точно това участие, а не касае едноличната собственост на капитала в ЕООД, тъй като и от нормите в Търговския закон, разграничаващ ЕООД от ООД, СД, КД, КД с акции, и според разпоредбите на Закона за търговския регистър и регистъра за юридическите лица с нестопанска цел, съдружниците и акционерите се разграничават от едноличния собственик на капитала. По този начин законодателят, включително с израза “участие в“ е отделил съдружниците и акционерите в търговските дружества от собственика на капитала в ЕООД.

Не на последно място следва да се подчертае, че по описаното „нарушение“ са развити доводи от страна на органа за „явен конфликт на интереси“, което „допълва“ разпоредбата на чл.656, ал.2 от ТЗ, като не се сочат никакви доказателства за обвързаност между предмета на дейност на „Еф Пи АЙ 2003“ ЕООД, дружеството в несъстоятелност „В. Р. 2000“ ООД, или с който и да е участник в конкретното производство по несъстоятелност.

Предвид горното, съдът счита, че декларацията по чл.656, ал.2 от ТЗ на Х. С. не е непълна, поради което и това нарушение не е налице.

3.Нарушение на чл.658, ал.1, т.9 от Търговския закон

Първоинстанционният съд е преценил правилно, имайки предвид и събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че от синдика са приложени всички разходо-оправдателни документи относно описаните в докладите разходи. Това се отнася както за сумата от 426, 90 лева, надлежно депозирани в съда с молба №9323/25.01.2017 г., с приложение/ стр.147, том Х на т. д.№5019/2013 г. по описа на СГС/ и одобрени с Определение №548/30.01.2017 г. /стр.155, том Х по с. д./, така и за сумата от 325, 90 лева, депозирани в съда с Доклад, вх.№26203/27.02.2017 г. и одобрени с определение /без номер/ от 13.03.2017 г./ находящи се в същия класьор, том Х, стр.208/ .

По третия доклад е коментиран разход за правно обслужване, отнасящ се до възнаграждението на адв. Г.. На същата е дължима по - голяма сума, тъй като след нейната регистрация по ЗДДС и издадените фактури за сумата от 1500 лева, сумата с ДДС е станала 1 800 лева. Освен това е налице разрешение на съда по несъстоятелността за такъв разход. Същото се отнася и до четвъртия доклад от 02.10.2017 г. за разходи, оправдателните документи за които са представени с молба от 24.10.2017 г. и са одобрени от съда с определение от 27.10.2017 г. в размер на 456,17лв. Съдът е дал одобрение за втори разход по упълномощаване на адв. К. за процесуално представителство по конкретни дела - определение от 26.04.2017 г. Същото се отнася и до разходите за контрол и охрана. Те фигурират в множество доклади като извършени и съдът ги е одобрил. Колкото до възнаграждението на адв. Г., то след нейната регистрация по ЗДДС и издадените фактури за сумата от 1 500 лева, сумата с ДДС е станала 1 800 лева. Следователно не е налице нарушение на чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ.

4.Нарушение на чл.658, ал.2 от Търговския закон

Съгласно тази разпоредба синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда. Съдът по несъстоятелността е предприел действия по втора по ред молба на кредитора „Ултрастрой“ ЕООД с вх.№101803 от 31.07.2017 г., тъй като предходната такава от 01.06.2017г. не е адресирана до него, разпореждайки същата да се изпрати на синдика по делото. Липсват доказателства кога е изпратена същата до синдика и съответно получена. Доказателство за предприетите от него действия представлява молба от 26.01.2018г. до съда по несъстоятелност за извършване на плащане – възстановяване на разноски, предплатени от кредитора, в размер на 76 000лв. Съдът по несъстоятелността е дал това разрешение на 01.02.2018г. и сумата е преведена на „Ултрастрой“ ЕООД с платежно нареждане от 07.02.2018 г. Имайки предвид това, административният съд е посочил правилно, че синдикът е взел отношение по молбата, макар и с известно забавяне, и нарушението не е налице. Настоящият състав споделя този извод като краен резултат.

5.Нарушение на чл.659, ал.2 от Търговския закон.

Прието от административния орган и възприето от съда е твърдението, че по цялото дело отчитането на синдик Х. С. е с няколко месеца закъснение - отчетът за м. април е предоставен по делото с доклад от 01.06.2017 г. за периода 01.04.2017 г.-31.04.2017 г., а отчетът за м. август е депозиран с доклад от 02.10.2017 г. за периода 01.08.2017 г.-31.08.2017 г. Същевременно, в представения на 12.09.2016 г. доклад е посочено от синдика, че той се отнася за периода 11.07.2016 г.-10.09.2016 г., т. е не е спазено изискването на разпоредбата отчетът да е ежемесечен.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че заповедта в тази си част е немотивирана, поради обстоятелството, че административният орган е възприел само изводите и заключението на проверяващия инспектор, а не е обсъдил доводите и възраженията на синдик Х. С.. Досежно отчета, който е за периода от два месеца и е първоначален за синдика от встъпването, Стамова е посочила в доклада /на стр.564, том VІІ/ обстоятелството, че е помолила за отсрочка за връчване на доклада предвид възможността за запознаване с базата данни, отразяващи счетоводните записвания по данъчните задължения във връзка с дерегистрацията по ДДС, за изработване на становище за евентуално възражение в законоустановения 14-дневен срок. Що се отнася до м. април и м. август, то забавата е минимална /ден или два, имайки предвид и неработните дни/, което не би могло да обоснове извод за липса на ежемесечна отчетност. Представянето на ежемесечни отчети е императивно законово задължение на синдика, представляващо гаранция за изпълнението на задължението за отчетност. Последното е проявление на принципа на публичност в производството по несъстоятелност и на действията на синдика. Това е така, тъй като съществена част от дейността в производството по несъстоятелност се осъществява от синдика и при липса на отчетност, прозрачността се оказва нарушена. С месечните си отчети синдикът не само информира участниците в производството за извършенито от него действия, но и за това на какъв етап се намира производството. В конкретния случай отчети са представени и не е налице неизпълнение на посоченото задължение.

Административният орган не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 35 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и да обсъди възраженията на жалбоподателката – на засегнатото лице, като обоснове изводите си, вземайки предвид и нейните обяснения.

Неприемането на възражението означава обезсмисляне на съществуването на задължението по чл. 35 АПК, съответно и на изискването за мотивираност на административния акт – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Тези обстоятелства е следвало да бъдат съобразени от съда при разглеждането на това нарушение, което съдът не е сторил, поради което и е достигнал до неправилни правни изводи, допускайки нарушение на материалния закон. В тази част касационната жалба се явява основателна.

6.Нарушение на чл.660, ал.2 от Търговския закон

Първоинстанционният съд е приел, че е извършено нарушение на чл.660, ал.2 от ТЗ, което гласи, че синдикът няма право да упълномощава друго лице със своите права освен с изрично разрешение на съда. На първо място, на събранието на кредиторите на 25.01.2017 г. синдикът Х. С. се е явила лично и е участвала в събранието без пълномощник, поради което не е налице нарушение. От друга страна, от събраните по делото доказателства е видно, че с молба от 21.07.2016 г. с вх.№98527 по т. д.№5019/2013 г. на СГС/находяща се в том 7 от приложените класьори/, Х. С. е поискала разрешение от съда да разреши упълномощаването на адв. Г. и адв. К. с посочени от нея права, които да упражняват от името и за сметка на „В. Р. 2000“ ООД, вкл. и „да осъществяват процесуално представителство по всички съдебни и съдебно - изпълнителни производства, по които е страна или има правен интерес от встъпване или присъединяване дружеството…“, по която молба съдът се е произнесъл с определение в з. з. на 25.07.2016 г., разрешавайки, на осн. чл.660, ал.2 от ТЗ, на синдика да упълномощи посочените адвокати „с правата на синдика по чл.658 от ТЗ“. По този начин упълномощаването е извършено след изрично одобрение на съда по несъстоятелността и същият е бил запознат с възложените от синдика на адвоката правомощия. Представянето на самите договори с упълномощените адвокати не касае хипотезиса на сочената като нарушена норма и не е част от фактическия й състав, поради което разсъжденията в този смисъл са правно ирелевантни.

Досежно извършването на предаване на движими вещи на купувачи по процесния търг от страна на И. Я. по приемо - предавателни протоколи от 13.01.2017 г., издадени за мини челен товарач „Бобкат“ и автомобил „Ауди Кю 7“, констатацията на съда, че се касае за действие с правен характер, което не попада в обхвата на сключения с лицето договор, е несъстоятелна и правно неиздържана. Сключването на договор за охрана на комплекс „Витоша вилидж“ със „Сириус секюрити“ ООД не представлява нарушение на чл.660, ал.2 от ТЗ, тъй като съдът не е посочил с кое точно свое право Х. С. е упълномощила охранителното дружество, без разрешение на съда по несъстоятелността, сключвайки с него договор за охрана на комплекса. Макар и представен едва пред съдебната инстанция, договорът, като частен документ, не е с опровергана формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство, доколкото съдът изрично е отхвърлил направеното от ответника оспорване и не е открил производство по чл.193 от ГПК, поради което и следва да бъде ценен, ведно с останалия доказателствен материал по делото. Освен това, следва да се отбележи, че съдът по несъстоятелността е разрешил сключването на такъв договор с разпореждане в закрито заседание от 06.10.2016 г. по молба, вх.№118869/20.09.2016 г. / том 8 от приложените класьори - обстоятелство, което административният съд не би могъл да обсъжда дали е правилно или не при положение, че не е представен самият договор. Действието на съда по несъстоятелността би могло да бъде предмет на инстанционнен контрол, но не и предмет на обсъждане от административния съд по отношение законосъобразността на заповедта на министъра на правосъдието в т.6.

7.Нарушение на чл.717б от Търговския закон

Според тази разпоредба продажбата се извършва в канцеларията на синдика или по адреса на управление на длъжника в деня, посочен в обявлението. В случая, в обявленията за два от търговете за продажба на имущество синдикът е посочил адрес по местонахождение на имотите – предмет на единия търг. Синдикът е поискал разрешение за продажба по реда на чл.717а-717 е от ТЗ - търг с тайно наддаване, на което съдът, с Определение №5149/06.10.2016 г., е дал разрешение на синдика за извършване на първа продан. Проданта е насрочена за 25.10.2016 г., като в обявлението синдикът е посочил адрес за провеждане на продажбата, различен от установения по закон, а именно адресът по местонахождение на имота: гр.София, р-н „Витоша“, СО, пл. р-н „Малинова долина-Бункера 3 етап“ по плана на гр.София. В обявлението е записано, че оглед на имуществото може да се извършва всеки вторник и четвъртък от 11.00 до 15.00 часа, като книжата за продажбата се съхраняват по местонахождението на продаваните имот/посочен по - горе/.

С Определение №5148/06.10.2016 г., съдът по несъстоятелността е дал разрешение на синдика за извършване на продажба на отделни активи от масата на несъстоятелността, представляващи движими вещи: МПС - мини челен товарач „Бобкат“, модел 763 и л. а.“Ауди Кю 7“, дизел. В обявлението за продажба, която ще се проведе на 27.10.2016 г., синдикът отново е посочил адрес: гр.София, р-н „Витоша“, СО, пл. р-н „Малинова долина-Бункера 3 етап“ по плана на гр.София.

Действително, както посочва административният съд, нарушението е формално, но съдът е следвало да отчете възражението на синдика, че достъп до адреса на управление на длъжника не е могъл да бъде осъществен поради препятстването му от страна на длъжника, а в този период е била налице и смяна на адреса на синдика от адреса на местоживеене, вписан в сайта на МП/ стр.549, том VІІ от класьорите с търг. дело/ в сл. адрес на канцеларията на синдика/стр.505, том VІІІ от класьорите/, поради което е трябвало да отбележи неизпълнението на задължението на адм. орган по чл. 35 АПК да събере правнорелевантните факти, вкл. и да обсъди становището на синдика по доклада на инспектора от 14.02.2018 г., съответно и на изискването за мотивираност на административния акт – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Нормата на чл. 35 АПК задължава административния орган да издаде административния акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, което в случая не е сторено. Поради това заповедта в тази част е постановена в нарушение на административнопроизводствени правила и на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т.4 от АПК, поради което се явява незаконосъобразна, а решението на административния съд - неправилно.

8.Нарушение на чл.717ж от Търговския закон

Правилно съдът е приел, че няма нарушение на тази разпоредба, тъй като не са налице никакви фактически констатации на административния орган, а събраните доказателства по делото сочат на легитимно проведена процедура, по която съдът е одобрил продажбите и е издал постановление за възлагане на имотите на съответните купувачи именно на цената, посочена от синдика. Поради това, настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на административния съд, като ги допълва с констатацията, че в тази част заповедта е немотивирана /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената част.

9.Нарушение на чл.717з, във връзка с чл.717 л от Търговския закон

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е изцяло опровергана констатацията на министъра на правосъдието, че синдикът не е докладвал на съда своевременно всички свои действия по проведените продани и последващото внасяне на цената от купувача.

Предвид представените молби до СГС с вх.№148943/18.11.2016 г., №148940/18.11.2016 г., №148935/18.11.2016 г., №148939/18.11.2016 г. и №148933/18.11.2016 г. се установява, че синдикът своевременно и надлежно е уведомил съда както за изготвените протоколи във връзка с обявяване на купувач, така и за нестаналата продажба на активите, за които не са постъпили наддавателни предложения. Предвид факта, че предмет на продажбата са били недвижими имоти в степен на завършеност „груб строеж“, то за да бъдат вписани в Служба по вписванията следва да се извършат определени действия, които изискват сравнително дълъг период от време, поради което и изводите на органа за неоснователно забавяне са несъстоятелни. Правилни са разсъжденията на съда и за това, че липсата на мотиви от страна на органа не може да бъде попълнена с фактически констатации, направени в съдебното производство, поради което и посоченото нарушение не е налице. Съдебната проверка не е средство за саниране на административнопроизводствените нарушения, защото в противен случай задълженията на административния орган по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК биха се възложили върху съда, което е недопустимо и извън пределите на служебното начало в съдебния административен процес. Само мотивираните актове могат да издържат проверката за законосъобразност по реда на чл. 168 АПК – проверката на всички основания за оспорване на административния акт по чл.146 АПК – липсата на компетентност, неспазване на установената форма на акта, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Произнасяйки се по посочения начин, първоинстанционният съд е постановил правилно решение по отношение на т.9 от заповедта.

10.Нарушение на чл.718 от Търговския закон.

Съгласно ал.1 на чл.718 от ТЗ /редакция от ДВ, бр.38 от 09.05.2006 г./, по предложение на синдика, съдът по несъстоятелността може да разреши продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ или имуществено право са предложени по реда на чл. 717 и следващите, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. В тези случаи продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717ж и се определя по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Съдът подробно е описал фактите, правейки извод, въз основа на законовите разпоредби и събраните доказателства, че продажбата на имуществото е извършена чрез пряко договаряне при начална цена, равна на 70% от оценката. Още повече, че съдът е одобрил продажбите на пряко договаряне и е издал постановления за възлагане на имотите на съответните купувачи на цената, посочена от синдика като постигната при договарянето, без да изследва въпроса какъв процент от оценката на имота представлява. Поради това, нарушение по тази точка не е налице, както правилно е установил съдът.

11.Нарушение на чл.660, ал.1 от Търговския закон

В тази разпоредба е посочено, че синдикът е длъжен да изпълнява правомощията си с грижата на добър търговец. В закона няма легално определение за същността и съдържанието на грижата на добрия търговец, което не е случайно, тъй като определянето на естеството на дължимата грижа е фактически въпрос и зависи от множество конкретни обстоятелства. В правната доктрина и съдебната практика е установено разбирането, че дължимата грижа изисква водене на делата на неплатежоспособния длъжник с необходимата добросъвестност и професионализъм, като включва задълбочена преценка на обстоятелствата и разумно предприемане на действия от страна на синдика, които да са съобразени с нормативните изисквания за дейността, и с които да се предотвратява причиняване на вреди или претърпяването на загуби. Освен това, когато става въпрос за дейността на синдика, следва да се държи сметка за легалната цел на производството по несъстоятелност - справедливо удовлетворяване на кредиторите и при възможност запазване на предприятието на длъжника, при съобразяване на неговите интереси и тези на работниците му. Поради това дължимата грижа следва да се изразява в упражняване по разумен, професионален и информиран начин на правомощията с цел да се избегне увреждане на масата на несъстоятелността, интересите на кредиторите и на длъжника.

Като се има предвид това разбиране за грижата на добрия търговец, се налага изводът, че при изпълнение на правомощията си на синдик, Х. С. не е нарушила изискването по чл. 660, ал. 1 ТЗ, да осъществява правомощията си с грижата на добрия търговец.

Само по себе си понятието „грижата на добър търговец“ е абстрактно и съдържанието му се определя за всяка конкретна хипотеза. Основният критерий, който следва да се приложи, е положил ли е онези усилия, настойчивост и добросъвестност при упражняване на правомощията си като синдик във всяка една разновидност съгласно хипотезите в Търговския закон, така че да охрани в максимална степен интересите на дружеството.

Настоящият съдебен състав счита, че при решаването на делото първоинстанционният съд не е извел правилни и обосновани изводи, а именно, че наложената с обжалваната заповед санкция - безсрочно изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, не кореспондира на вменените нарушения и не отговаря на обективната истина. Санкцията на административния орган - отнемане безсрочно правото да се практикува дейността синдик, е наложена без да са налице посочените нарушения и съответно - без реално настъпил вредоносен резултат. Твърдяната от министъра на правосъдието „липса в кориците на делото на множество документи, които синдикът е длъжен да представи с оглед осъществявания от съда и кредиторите контрол на дейността му, пълна непрозрачност в извършените продажби поради липсата на съответните документи, които трябва да са налични по делото и поради няколкомесечното закъснение за уведомяване на съда за извършените продажби и искането за издаване на съответните постановления за възлагане“, не намира подкрепа в събраните по делото доказателства.

Необоснован е изводът на административния съд, че синдикът, извън вменените му правомощия, е преценявал за кои действия да уведоми съда и за кои не, доколкото същият е необходимо да представи пред съда всички документи по процедурата по провеждане на търга, за да може съдът по несъстоятелността да издаде постановления за възлагане на продадените вещи и имоти.

Съдът не е разгледал в цялост и обсъдил правилно събраните по делото доказателства. Той е приел например, че липсва приложена декларация от кандидатите, че са огледали активите и са запознати с тяхното състояние и с условията на търга, касаещ ап.13, 14, 15 и 16 в сграда 1, проведен на 15.11.2016 г. Такава декларация от купувача Р. Д., както посочва касатора, е налице по търговското дело, а по отношение на другия купувач по търга, по делото се съдържат копия на заявленията, депозирани от Б. Б., в които той самият е посочил, че представя декларация за оглед.

По отношение приетото от съда за проданта, осъществена на 27.10.2016 г., настоящият състав отбелязва следното:

В представания протокол за продан на Ауди Кю 7 и Бобкат, изчерпателно са изброени всички наддавателни предложения. Входящият регистър е с подписани 38 наддавателни предложения, а протоколът за продажбата е разписан от 18 лица, защото вх. регистър се разписва от всеки наддавач в началото, при подаването на всяко предложение, а протоколът за продажбата се разписва от лица, които са останали към края на процедурата, а те не винаги са всички. Що се отнася до удостоверения час-12.00, в който наддавачите се намират на местонахождението на провеждане на търга, то е резонно обяснението на синдика, че протоколът, в който се обективира това не е от изискуемите книжа, съставяни при търга по реда на чл.717в от ТЗ и удостоверява само обстоятелството, че до крайния час за регистрация на наддавателни предложения, посочен в обявлението, по местонахождението на търга са присъствали наддавачи, чиито предложения все още не са били обработени, но са присъствали преди изтичането на крайния срок. Това обстоятелство е отбелязано в забележка на края на входящия регистър, поради което изводите на съда в това отношение са неправини. Следва да се отбележи, че от събрания доказателствен материал се установява, че обявеният за купувач на „Бобкат“- Д. Д. не е внесъл в срок предложената от него цена, поради което синдикът е съставил протокол за задържане на внесения задатък, за което има данни в преписката. Следващият кандидат - купувач, предложил най - висока цена, К. П., е уведомил по телефона за отказа си от по - нататъшно участие в търга и е поискал възстановяване на задатъка, което е сторено. Последният е уведомен надлежно за издаденото постановление за възлагане и не е възразил. По делото е налична и молба от В. Ч., в която той е поискал връщане на задатъка още в деня на провеждане на търга, което означава, че той не е от категорията на лицата по чл.717 е, т.2 от ТЗ, т. е. не е поканен от синдика, тъй като е изтеглил задатъка. Следващият наддавач е била И. Б., която е обявена и за купувач и документацията е приложена в цялост/том 12 от класьорите/. Предвид изложеното, мотивите и изводите на административния съд в тази част са неправилни.

Недоказано е и нарушението по т.11.2. от заповедта, а констатацията на съда, че липсва плик, с който е подадено наддавателно предложение, е неверен. От друга страна, не са подавани наддавателни предложения от юридически лица, както е вписано в заповедта и съдебното решение, и съответно такива не са участвали в насрочената на 23.08.2017 г. продажба, видно от приложения по делото регистър. На съда по несъстоятелността са представени всички документи, обезпечаващи законосъобразността на проведената продан, още повече, че съдът по несъстоятелността не би могъл да издаде, а Службата по вписванията да впише, каквото и да е постановление за възлагане без приложени документи в изпълнение на особените изисквания на закона. Колкото до твърдяното в заповедта, че в платежните нареждания от страна на купувача М. И. не може да се идентифицира за кой точно обект е внесена цената, това се опровергава от приложеното платежно нареждане, в което е посочено изрично основанието за извършеното плащане и е посочен имотът/ стр.305 и сл. от том 12 от класьорите/. По отношение на купувача М. Г. също е налице цялата документация, вкл. Плик №2, като е без значение обстоятелството къде са представени доказателствените средства - дали в съда или по преписката и търговското дело. След като не е опровергана тяхната доказателствена сила, те са достоверни, допустими и относими.

По отношение на другите, описани в т.11 нарушения, административният орган ги е повторил, както съдът правилно е отбелязал в решението си. Изключение прави т.11.6, според която от месец април 2017 г., видно от докладите на синдика, е налично и плащане на разходи към „С. С. ООД, за което не са събрани данни синдикът да е поискал и получил разрешение за разходване на средства по договор за охрана. Този факт е налице доколкото констатациите за него не бяха оборени от синдика и няма доказателства, които да го опровергаят. Този факт обаче не влече след себе си негативни последици, тъй като охраната на имуществото на длъжника е всъщност проявена грижа към това имущество. Още повече, че съдът е одобрил предварително проектобюджет за разхода и ежемесечно одобрени текущи разходи, което сочи на извода, че не е налице неполагане на грижа на добрия търговец, което именно се вменява на синдика в тази точка от заповедта.

Настоящият касационен състав счита, че след като по делото от твърдяните единадесет нарушения съдът е установил като извършени само пет, и не е обосновал и мотивирал точно и ясно защо отхвърля жалбата и потвърждава заповедта на министъра на правосъдието с наложената на практика най - тежка мярка за един синдик, то неговото решение е неправилно. При постановяване на атакуваното съдебно решение съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на заповедта на министъра е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което заповедта на министъра на правосъдието следва да се отмени.

Правилен и обоснован е доводът н касаторката за незаконосъобразност на оспорваната заповед, като постановена при несъответствие с принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, изразяващ се в това, че административният акт и неговото изпълнение не следва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта за която актът се издава.

С изключването на Х. С. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, за действията и поведението й като синдик, по посоченото търговско дело по несъстоятелност по описа на Софийска градски съд, които обаче действия не са в разрез със закона, а напротив - съответстват на повелята и духа на закона и добрите търговски практики, административният орган накърнява права и интереси в степен много по-голяма от най-необходимото за целта на закона.

В настоящия случай, предоставеното на административния орган право е упражнено не за осъществяване на интереса и целта, за които това право е установено от закона. Целта при упражняване на правомощието по чл. 655, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 7 ТЗ от страна на компетентния административен орган е да бъдат санкционирани онези синдици, в чиято дейност се установяват пропуски и недостатъци, които могат да се определят като нарушения на конкретни правни норми и предписания и които в своята същност поставят лицето, което упражнява дейността на синдик, в положение на нетърпимост спрямо останалите вписани в списъка на синдиците лица и които оправдават неговото отстраняване.

Видно от наличните доказателства, Х. С. е осъществявала правомощията си съобразно развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда, като е предприела необходимите действия за опазване имуществото на длъжника и защита интересите на всички кредитори, в качеството й на синдик по т. д. № 5019/2013 г. по описа на Софийски градски съд.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че действията й като синдик са били съгласувани и одобрени от съда по несъстоятелността и не са били в нарушение на закона, тъй като са извършени с цел опазване на имуществото на длъжника.

Министърът на правосъдието изключва от списъка на синдиците лицата, за които е установено по реда на чл. 655, ал. 3 от ТЗ, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици, независимо дали това обстоятелство е установено от съда. С атакуваната заповед касаторката е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначени за синдици, без да има установяване, че тя вече не е способна да упражнява тази професия, тези функции на синдик и без да са посочи нарушения, които съществено и злепоставящо да са се отразили на производството по несъстоятелност по посоченото търговско дело. Атакуваната заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона.

Настоящият касационен състав счита, че след като по делото от твърдяните единадесет нарушения съдът е установил като извършени само пет, и не е обосновал и мотивирал точно и ясно защо отхвърля жалбата и потвърждава заповедта на министъра на правосъдието с наложената на практика най-тежка мярка за един синдик, то неговото решение е неправилно. При постановяване на атакуваното съдебно решение съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на заповедта на министъра е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което Заповед № СД-06-1 от 25.02.2021 г. на министъра на правосъдието, с която Х. С. е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, своевременно заявената от касаторката претенция за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа, издател на отменения акт – Министерството на правосъдието, следва да бъдат определени съобразно представените доказателства за реалното им извършване и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно.

Независимо от фактическата и правна сложност на делото, което е с нематериален интерес, фактическата обстановка е установена в първата инстанция и се поддържат изложените вече доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед. В настоящата инстанция процесуалният представител на касаторката е участвал в едно открито съдебно заседание, изготвил е касационната жалба и писмени бележки, поради исканата сума от 2000 лева се явява прекомерна. Съдът намира, че на Х. С. следва да бъдат изплатени 1 500 лева, както и 70 лева държавна такса, или общо 1570 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №4394 от 02.07.2021 г., постановено по адм. д.№2839/2021 г. по описа на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № СД-06-1 от 25.02.2021 г. на министъра на правосъдието, с която Х. С. е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик №ЛС-04-72/21.02.2006 г.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на Х. С. сторените по делото разноски в размер на 1 570 / хиляда петстотин и седемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Георгиев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ю. Т. п/ Десислава Стоева