Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 година срещу решение № 2461/09.04.2019 година на Административен съд София град по адм. д. № 10250/2018 година, с което се отменя негово решение № РД – 16 – 1013/31.08.2018 година за определяне на финансовата корекция в размер на 5 % от предоставената финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) на „САЙМИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по договор с № BG16RFOP002-2.002-0157-С01/Su-01 от 13.07.2017 година с изпълнител „БИ ЕС ЕЙЧ“ ООД. Решението се атакува на основание чл. 209, т. 3 АПК, като се релевират възражения за нарушения на материалния закон и необоснованост. Излага съображения за законосъобразност на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който жалбата на „САЙМИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу решение № РД – 16 – 1013/31.08.2018 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 година бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът, „САЙМИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че по спорната нередност има формирана практика на Върховния административен съд по адм. д. № 14698/2018 година; адм. д. № 7284/2019 година и адм. д. № 6520/2019 година по описа на ВАС.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд намира същата за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.
Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на „САЙМИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу решение № РД – 16 – 1013/31.08.2018 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 година.
Въз основа на анализ на събраните доказателствени средства, първоинстанционният съд е приел, че: Обжалваното решение има характер на административен акт с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Същият предвид заповед № РД – 16 – 1002/29.08.2018 година на министъра на икономиката, е издадено от компетентен орган. Актът съдържа фактически и правни основания. Органът спазил процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, като предоставил на бенефициера двуседмичен срок за възражения. Решението обаче е постановено при нарушение на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ, като органът не обсъдил всички възражения на жалбоподателя и постановил материално незаконосъобразен акт. Според съда, нарушението, обективирано в акта се изразява в незаконосъобразно съкращаване на срока за подаване на офертите от страна на кандидатите от 7 дни на 6 дни, а именно от 02.06.2017 година, когато е публикувана обявата, до 00:00ч. на 09.06.2017 година. Въз основа на анализ на доказателствата по делото и приложимите норми, съдът приема нарушението за неосъществено, поради което и при липса на елемент от фактическия състав на твърдяната от органа нередност, отменя административния акт като материално незаконосъобразен.
Решението е валидно, допустимо, а по същество правилно, при следните изводи от правна страна:
Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № РД – 16 – 1013/31.08.2018 година на главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ в качеството му на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 година с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. С решнието, органът е констатирал нарушение на чл. 51, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ и чл. 2, ал. 3 от Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС № 160/2016 година), представляващо незаконосъобразен срок за получаване на оферти, квалифицирано като нередност по т. 3 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (НОФК).
В конкретната хипотеза, бенефициерът „САЙМИКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като страна по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е реализирал процедура по чл. 50 и следв. от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) за избор на изпълнител. Проверката на РУО е досежно нарушения допуснати в хода на тази процедура, като констатираното такова е на чл. 51, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ и чл. 2, ал. 3 от Постановление № 160 на МС от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС № 160/2016 година) и представлява незаконосъобразен срок за получаване на оферти.
Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за липса на елемент от фактическия състав на твърдяната нередност, предвид неосъществяване на твърдяното от органа нарушение с изписаната правна квалификация.
Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ публичната покана трябва да съдържа краен срок за подаване на офертите, като крайният срок не може да бъде по-кратък от седем дни от публикуването на поканата. От доказателствата на делото е безспорно, че публичната покана бенефициерът е публикувал на 02.06.2017 г., а посоченият от него в поканата краен срок за подаване на оферти е 09.06.2017 г. до 00:00 часа.
Според съдебния състав на ВАС, така определената крайна дата безспорно значи, че оферти могат да се подават до 09.06.2017 г. в 23:59:59 часа.
Към датата на публикуване на процесната публична покана ръководителят на Управляващия орган е утвърдил с нарочна Заповед №РД-16-682 от 21.07.2016 г., актуализирано Ръководство за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“. В него изрично е регламентирано, видно от приложеното по делото извлечение от ръководството, тъй като точно това ръководство не е публично достъпно на електронната страница на оперативната програма - http://www.opic.bg/opik/rkovodstvo-za-izplnenie-na-dbfp-po-operativna-programa-inovatsii-i-konkurentosposobnost-2014-2020, че „Крайният срок за подаване на оферти следва да бъде упоменат, като се предвидят не по-малко от 7 дни, считано от датата, следваща датата на публикуване на Публичната покана. Системата на ИСУН 2020 автоматично генерира крайния час за подаване на оферти, който е 00:00 часа (края на деня, посочен като краен срок)“.
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗУСЕСИФ до изтичането на срока за подаване на оферти се осигурява публичен достъп до поканата в Единния информационен портал.
В случая, дружеството е публикувало публичната покана на 02.06.2017 г. Спазвайки правилото, установено от органа, срокът започва да тече на 02.06.2017 г. в 00:00 часа и изтича на 09.06.2017 г. в 23:59:59 часа.
Изчислявайки дните от 02.06.2017г. до края на деня на 09.06.2017 г. е очевидно, че бенефициерът не е нарушил изискването на чл. 51, ал. 1 т. 4 ЗУСЕСИФ, тъй като е осигурил срок за подаване на оферти седем дни – толкова, колкото изисква и законът.
Процесното актуализирано Ръководство за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020 г.“ е в сила до 20.02.2018 г., когато със Заповед №РД-16-199 ръководителят на Управляващия орган го заменя и процесният текст вече е: „В рамките на посочения срок всички заинтересовани страни подават своите оферти чрез ИСУН 2020, като системата автоматично прекратява възможността за подаване на оферти след изтичане на деня, посочен като краен срок.“ – достъпно на електронната страница на оперативната програма (http://opic.bg/uploads/2018/02/rkovodstvo-za-izplnenie-na-dbfp-po-operativna-programa-inovatsii-i-konkurentosposobnost-2014-2020-11.pdf ). Следователно, едва след тази дата за бенефициерите по тази програма краят на последния ден ще значи 23:59:59, а не 00:00 часа.
В посочената насока са решения на ВАС по адм. д. № 14698/2018 година; адм. д. № 7284/2019 година; адм. д. № 6520/2019 година; адм. д. 12815/2019 година.
Видно от изложеното, съдът правилно е приел, че в случая липсва нарушение на чл. 51, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ от страна на бенефициера, тъй като самият орган е регламентирал използвания от бенефициера начин на определяне на края на последния ден от срока. Съобразяването на бенефициера с установения чрез нарочен акт на ръководителя на управляващия орган начин на изчисление на срока не може да обоснове нарушение от страна на бенефициера на законово установени изисквания. Нарушение има, но то не е осъществено от бенефициера.
Липсата на нарушена от бенефициера разпоредба на правото на Съюза и на свързаното с него национално право значи липса не елемент от фактическия състав на нередността, която е основание за определяне на финансова корекция. Това прави извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение правилен и същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото, на „С. Б“ ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски за касационна инстанция в размер на 700 /седемстотин/ лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2461/09.04.2019 година на Административен съд София град по адм. д. № 10250/2018 година.
ОСЪЖДА Министерство на икономиката да заплати на „С. Б“ ЕООД сумата от 700 /седемстотин/ лева, разноски за касационна инстанция. Решението е окончателно.