Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община П., чрез юрк.. А, срещу решение № 1745/19.08.2019 година по адм. д. № 736/2019 година на Административен съд Пловдив. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната негова заповед № 18ОА2996/21.12.2018 година. Посочено е, че оспореният отказ не бил издаден на основание висящите съдебни производства, касаещи собствеността на недвижимия имот. Фактическите и правни основания довели до постановяване на акта били изчерпателно изписани в същия - заявителят не е приложил изискуемите по ЗТ (ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА) (ЗТ) документи в рамките на предоставения му срок. В случая дружеството “Дайли” ООД заплащало обезщетение на община П. за това, че използва общински имот без правно основание, но нямало изрично волеизявление от страна на Общински съвет - Пловдив по отношение управлението и разпореждането с имота. Изложени са съображения за неправилност извода на съда, за редовност на подаденото заявление, обоснована от представеното писмо, което следвало да се разглежда като такова, въз основа на което дружеството владее имота на правно основание. Наведени са доводи, че ползването на имота след като е изтекъл срока на концесионния договор не запазва наемното правоотношение и не го трансформира, а държането на имота било осъществено без правно основание. Обоснован е извод, че нормата на чл. 129, т. 2, б.“а” ЗТ (в редакцията към датата на подаване на заявлението) изисква представяне на договор, от който да е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност, а никъде в представеното писмо не било посочено, че са налице такива условия. Изложени са твърдения, че в процесния случай била налице хипотезата на чл. 130, ал. 3 ЗТ, което обосновавало извод за правилно прилагане...