Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП Пловдив срещу решение № 2/31.01.2020 г. на Административен съд Хасково по адм. д. № 952 по описа за 2019 г., с което е отменен мълчалив отказ на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, формиран по молба вх. № ВхК-818/06.02.2019 г., подадена от С.И и е върната преписката на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Оплакванията на касатора са за недопустимост на решението и за неправилност поради противоречие с материалния закон. Доводите за недопустимост са обвързани с разграничаването на хипотезите на предварително установяване на задълженията за данъци по чл. 106 и чл. 107 ДОПК и липсата на право на задълженото лице да инициира производство за издаване на ревизионен акт, което да създаде задължение на органите по приходите да го издадат и от бездействието им да се формира мълчалив отказ. Доводите за противоречие с материалния закон са основани на интерпретация на действащото право относно момента на придобиването на доходите от продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 ЗДДФЛ. Иска обезсилване или отмяна на първоинстанционното решение. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация С.И, чрез повереника си адв.. А, отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд възприе основания за недопустимост на оспореното съдебно решение.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалба на С.И срещу мълчалив отказ на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив за издаване на ревизионен акт за установяване на...