Производството е по чл. 208 и сл.АПК.
Образувано е по касационна жалба от Р.Р и И.К, двамата от [населено място],чрез адв.В.Б срещу Решение № 161/29.10.2019 год. постановено по адм. д.№ 149/2019 год. по описа на Административен съд Търговище.
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК.Твърди се, че направеното от касаторите искане пред административния орган е по чл. 53б във вр. с чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР)/ЗКИР/,а оспорения административен акт е издаден на основание чл. 54 ал. 2 във вр. с чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР.Иска се отмяна на съдебното решение, с което жалбата на касаторите е отхвърлена, след което да се постанови ново с което да се отмени и административния акт, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.Претендират се направените по делото разноски.
В с. з. касационните жалбоподатели се представляват от процесуалния си представител, който поддържа изцяло касационната жалба. Представя и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответниците редовни призовани не се явяват, не се представляват и не вземат становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба.Сочи, че в мотивите на решението са смесени две различни хипотези, което прави волята на съда неясна и противоречива, а решението - постановено в нарушение на закона, поради което същото следва да бъде отменено.
Върховният административен съд, в настоящия си състав намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежни страни, участници в съдебното производство, чиито интереси са засегнати неблагоприятно от съдебното решение и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол.
Разгледана по същество касационната жалба...