Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. П., чрез адв. В.Г против решение № 232/28.01.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2653/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 172/2019 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/.

Изложените доводи са за нарушение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретното оплакване е за неправилно приложение и тълкуване на нормите на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване и преценката на посочените от административния орган правни основания за определяне размера на таксите. В касационната жалба е посочено, че при постановяването на съдебното решение, съдът не се е произнесъл по оплакването на дружеството относно липсата на конкретизация в АУПДВ на мястото на водоползване и съоръженията, чрез които водоползването се реализира. Счита, че в решението не са изложени мотиви и относно обстоятелството дали описаните в акта количества са измерени с действащ водомер или без монтиран такъв.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на АУПДВ. Алтернативно прави искане за връщане на делото на друг състав за ново разглеждане. Претендират се разноски.

Ответникът – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, гр. П., не е изразил становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима....