Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт М.Д, срещу решение № 170 от 08.08.2019 г., постановено по адм. дело № 381/2018 г. от Административен съд – Сливен. С него е отменено като незаконосъобразно решение № 20/311/00921/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/5610 от 18.09.2018 г. на касатора, с което на ЕТ „В.–Н–86–В. К.” е определена финансова корекция в размер на 201833, 89 лв., определена съгласно Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007–2013 г., поради неизпълнение на сключен договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г.

С касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебния акт като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на ново решение по същество, с което оспорването да бъде отхвърлено. Претендират се и разноски.

Ответникът – ЕТ „В.–Н–86–В. К.” в писмен отговор, подаден чрез адв. М.В, и в открито съдебно заседание чрез адв.Н.Г оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение, както и да му присъди сторените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна. Според него решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът не се е произнесъл относно наличието на основание за налагане на финансова корекция. Поради това счита, че решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане съобразно чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Производството пред Сливенския административен съд е било образувано по жалба на ЕТ „В.–Н–86–В. К.” срещу решение № 20/311/00921/3/01/04/02, с изх. № 01-6500/5610 от 18.09.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на едноличния търговец е наложена финансова корекция в размер на 201833, 89 лв. съгласно Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007–2013 г., поради неизпълнение на сключен договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013 г.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че едноличният търговец е ползвател по договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г. за осъществяване на проект № 20/311/00921 от 16.05.2013 г. по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г., сключен с ДФЗ. Предмет на договора е предоставяне от Фонда на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект: „Изграждане на къща за гости за развитие на интегриран селски туризъм в с. Ж., община К.”. На 14.09.2015 г. е сключен анекс към договора, съгласно който размерът на окончателно одобрената безвъзмездна финансова помощ е 235594, 59 лв.

В писмо за оторизация на плащането от 23.11.2015г. е отразено, че източник на финансиране на 80% от сумата е ЕЗФРСР, а 20% от сумата представлява национално съфинансиране.

Въз основа на заповед № 352645/12.06.2018 г. на началник отдел РТИ Ямбол е разпоредено извършване проверка на място във връзка с подаденото заявление за отпускане на финансова субсидия и извършеното по него плащане. В периода 16.05.2018 г. - 13.06.2018 г. е извършена проверка на място в присъствието на упълномощено от едноличния търговец лице. Резултатите от проверката са отразени в контролен лист. Констатирани са несъответствия и неспазване на т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г. и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311. Отразено е, че за финансовата 2017 г. в одобрения бизнес план са заложени приходи в размер на 88 000 лв., а реално са реализирани приходи от нощувки в двойна стая и приходи от наем на АТВ в размер на 40 670 лв., което представлява 46, 22% от приходите, заложени по бизнес план.

С писмо с изх. № 01-6500/5610/24.07.2018 г. изпълнителният директор на ДФЗ е информирал едноличния търговец, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ открива производство по налагане на финансова корекция в размер на 201 833, 89 лева, тъй като при проверка на място за финансовата 2017 г. отново е установено неизпълнение на заложените приходи по бизнес плана. Съдът е установил, че с предходно решение на ЕТ „В.–Н–86–В. К.” е наложена финансова корекция в размер на 33760, 70 лв., представляваща 14, 33% от сумата на отпуснатата финансова помощ за нереализирани приходи, заложени в бизнес плана за финансовата 2016 г.

В дадения с писмото срок едноличният търговец е подал възражение, с което е изразил несъгласие с констатациите от извършената проверка на място. Изложил е съображения, че непостигането на количествените показатели не се дължи на бездействие или на неположени грижи, а на непредвидими обстоятелства - забавяне ремонта на АТВ-та, както и на несъобразен при проверката договор за ежемесечно ползване на къщата за гости, сключен с „Хармонт“ ЕООД, гр. Я..

В следствие на така осъществената процедура е издадено и оспореното решение за налагане на финансова корекция. С него е прието за установено от представените документи, че за периода 01.01.2017 – 31.12.2017 г. е реализиран общ приход от дейността в размер на 40 670 лв., вместо заложените 88 000 лв. По този начин е отчетено 53, 78% неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи. Сочи се нарушение на т. 4.18 от договор № 20/311/00921 от 30.10.2014г. Поради това и на основание т. 8.1 от договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ на ЕТ „В.–Н–86–В. К.” е наложена финансова корекция в размер на 201 833, 89 лева, определена съгласно т. 30 от Методиката за определяне на санкции след плащане на проекти по ПРСР 2007-2013 г. (Методиката).

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), заключението от която като неоспорено от страните е прието от съда. От него се установява, че финансовата корекция е наложена за неизпълнение на бизнес плана за 2017 г., като процентът на изпълнение на заложените по бизнес плана приходи е 46, 53%, т. е. неизпълнението е с повече от 50% и този процент е получен, както следва: За приходите от нощувки – 56, 92% при отчетени приходи от 31 875, 05 лв., а заложени по бизнес план 56000 лв.; за приходите от наем на АТВ процентът на изпълнение е 28, 35% при отчетени приходи от 9073, 02 лв., а заложени в бизнес плана 32000 лв. Всички осчетоводени приходи възлизали на 40948, 07 лв. В регистъра за настанените туристи не били отбелязани регистрации на лица, които да са нощували в периода 09.09.2017 г. – 22.12.2017 г., за който период е бил сключен договор за ползване на къщата за гости с „Хармонт“ ЕООД. По договора с „Хармонт“ ЕООД през 2017 г. не били осчетоводявани приходи. Експертът е дал заключение за правилно определен размер на финансовата корекция при съобразяване с наложената предходна финансовата корекция.

При така изложената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 20а от ЗПЗП, при спазване на изискването за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, като при издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението обаче било издадено в нарушение на материалния закон.

Съдът е отчел, че оспореният акт е издаден на основание т. 8.1 от договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. във връзка с неизпълнение на т. 4.18 от същия договор, чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, както и в съответствие с т. 30 от утвърдената от изпълнителния директор на ДФЗ Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. При преценката на законосъобразността на акта съдът е съобразил решение на Върховен административен съд по адм. дело № 11440/2017 г., обнародвано в Държавен вестник, бр. 47 от 14.06.2019 г., с което Методиката е обявена за нищожна. Въз основа на това е стигнал до извод, че определянето на размера и налагането на финансова корекция въз основа на нищожен акт няма правно основание. Поради това и оспореното решение за налагане на финансова корекция въз основа на т. 30 от обявената за нищожна Методиката се явявало незаконосъобразно, като по тези съображения и само на това основание го е отменил.

Обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо се в непроизнасяне по целия предмет на спора. Въпреки че много подробно е описал фактите по делото, съдът въобще не е изложил мотиви дали от тях може да се направи извод за неизпълнение на заложените от едноличния търговец в бизнес плана приходи във връзка с изпълнение на сключения с ДФЗ договор за финансово подпомагане. Липсва произнасяне относно факта съставляват ли установените нарушения на договорни и нормативни задължения нередности, които да са основание за налагането на финансова корекция. Първоинстанционният съд е изложил мотиви само за незаконосъобразно определяне на размера на финансовата корекция, свързано с обстоятелството, че Методиката е обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение, като с тези съображения и само на това основание е отменил изцяло оспорения пред него акт.

Тук е мястото да се отбележи също, че съдът не е отчел, че в хода на административното производство по издаване на процесното решение за налагане на финансова корекция е допуснато процесуално нарушение. А именно - смесени са две процедури – тази по ЗУСЕСИФ и по относимата Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба №30/2008г.). По аргумент от §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 03.01.2018г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. В случая такова е предвидено в относимата Наредба № 30/2008 г., която е издадена на основание §35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ.Стелно правните основания в процесния административен акт по отношение на ЗУСЕСИФ са неоснователни. Тъй като в процесния административен акт са изложени фактически и правни основания и по относимите разпоредби на Наредба № 30/2008 г., допуснатото процесуално нарушение от страна на органа следва да се счита за несъществено.

Първоинстанционният съд обаче е следвало да отчете, че в Наредба № 30/2008 г. има предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта. Това е редът в раздел ІІ от глава четвърта „Условия за изпълнението на дейностите по проекта и контрол”. В него са уредени и условията, при които ДФЗ може да иска връщане на вече изплатени суми - чл. 46 от Наредбата. Следователно в процедура по проверка на сключен договор при приложение разпоредбите на Наредба № 30/2008 г. следва да се приложи реда именно по тази наредба.

В тази връзка следва да се посочи, че в случая действително не е приложима Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 година, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Както правилно е отчетено и от административния съд, тази Методика е обявена за нищожна с решение №15652 от 14.12.2018г. по адм. дело №11440/2017г. на ВАС, оставено в сила с окончателното решение №8020 от 29.05.2019г. по адм. дело №1757/2019г. на ВАС, петчленен състав. Действително, определянето на размера и налагането на финансови корекции въз основа на нищожен акт няма правно основание. С оглед на това следва да бъде обсъдено и преценено от съда дали разпоредбите на Наредба № 30/2008 г. могат да обосноват издаване на административен акт със съдържанието на процесното решение и доколко въз основа отново на тях може да бъде определен и размер на финансовата корекция.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено. На основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да обсъди всички възражения на жалбоподателя и тогава да изгради правния си извод дали е налице нередност, неизпълнение на финансови показатели на одобрения бизнес план, както и съответствие, респ. несъответствие с целите на подпомагането по мярка 311, след което при безспорно установени в тази насока факти, да прецени законосъобразността на изчисляване размера на финансовата корекция въз основа на приложимата Наредба № 30/2008 г.

С оглед на изхода от спора и на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 170 от 08.08.2019 г., постановено по адм. дело № 381/2018 г. от Административен съд – Сливен.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно изложените в настоящото решение мотиви.

Решението е окончателно.