Образувано е по касационна жалба на А.Я, от [населено място], регистриран като ЕТ с фирма "А.Я" срещу решение № 791/11.06.2019 г. по адм. д. №1090/2018 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-кметът на община К. чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-04-441/28.09.2018 г. на кмета на община К., с която му е наредено да премахне на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ незаконен строеж: "навес-второстепенна постройка", находящ се в УПИ V-680 в кв. 71 по плана на гр. К. като изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без изискуемите се строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповедта е издадена от компетентен материално и териториално орган. Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като съдържа подробни мотиви както относно приетото за установено от фактическа страна, така и приетите от административния орган правни основания за издаване на административен акт с точно такова съдържание. Административният орган е издал оспорения административен акт при спазване в пълна степен на административнопроизводствените правила. Навесът е строеж от шеста категория, намира се извън регулационната линия, залепен до оградата също извън регулационната линия. Построен е след 2002 г. с оглед направеното заснемане от геодезическа снимка-екзекутив по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗКИР от февруари 2002 г., където не е отразен навесът и не трябва да се изследва търпимост, тъй като тези строежи не попадат в обхвата на законовата регламентация на режима на търпимост. Дори и да се приеме, че навесът е построен преди 31.03.2001г., съдът счита, че също не се дължи произнасяне за търпимост, тъй като същият не е построен в рамките на имота, а извън регулационните граници по действащия регулационен план на гр. К..

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че навесът е постройка на допълващо застрояване, разположен до съществуващата ламаринена ограда от северозапад и до временната тоалетна от североизток. Спрямо релевантните факти съдът правилно е приложил материалния закон. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че изграденият навес е строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Той е второстепенна постройка на допълващо застрояване-лека постройка за материали и инвентар по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗУТ и е шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. За изграждането на постройка като процесния навес не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но се изисква разрешение за строеж, каквото в случая не е налице и за което няма спор между страните. Липсата на строителни книжа сочи именно на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна, ако спрямо него са налице предпоставките за търпимост по пар. 16 ПЗР на ЗУТ, респективно на пар. 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. В тази насока настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че навесът е изграден след 2002 г., тъй като не е отразен в геодическата снимка-екзекутив от февруари 2002 г. В този смисъл решаващият съд правилно не е кредитирал показанията на свидетеля Зарков, че навесът е изграден през 1998 г. След като е изграден най-рано през 2002 г., то за него не са налице основанията за търпимост по посочените норми. Но дори да се приеме, че е изграден през 1998 г., не са налице основанията за търпимост по пар. 16, ал. 2 и 3 ПРЗ на ЗУТ, тъй като на място навесът е извън регулационната линия, което се установява от заключението на вещото лице Русков и не е деклариран пред одобряващ орган. Поради това незаконният строеж не е търпим.

Настоящата инстанция намира, че съдът е извършил проверка за законосъобразност на процесната заповед по критериите на чл. 146 АПК, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция съгласно чл. 221, ал. 2 АПК.

Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Поради това спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 791/11.06.2019 г. по адм. д. №1090/2018 г. на Административен съд София-област.

ОСЪЖДА А.Я, регистриран като ЕТ с фирма "А.Я", ЕИК122062938 да заплати на община К. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100 /сто/ лв. Решението е окончателно.