Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторът П.И моли да бъде отменено като неправилно и недопустимо решение № 2410/12.12.2019 г. по адм. д. № 924/2019 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 г. на ТД на НАП-Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в касационната жалба. и в молба, имаща характер на писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да й бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Моли да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Моли на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение общо 330, 15лв. Ако се претендира адвокатско възнаграждение над минималното поддържа, че е прекомерно.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03001817008650-091-001/12.10.2018 г. на ТД на НАП-Варна, изменен с решение № 405/11.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, с които на П.И са определени задължения за ЗО с лихви за периода 2011 г. – 2015 г. В мотивите си съдът е приел, че предмет на разглеждане са установените задължения за 2011 г. – 2015 г. в решението по жалбата по административен ред. Видно от жалбата до съда РА е обжалван изцяло. В решението по жалбата...