Производството е по чл. 185 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.С, [населено място], чрез проц. си представител адв. Х.В, против Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. (Методика за отказване, намаляване и отмяна на финансовата помощ по подмярка 4.1), утвърдена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
Ответникът ДФ "Земеделие" изразява становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за нейната неоснователност. Поддържа се твърдение, че Методиката за отказване, намаляване и отмяна на финансовата помощ по подмярка 4.1 не е нормативен подзаконов акт, не поражда самостоятелни права и задължения за ползвателите по подмярка 4.1, няма директен ефект.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящият състав, намира жалбата за допустима и основателна по следните съображения.
Оспорена е валидността на Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. (Методика за отказване, намаляване и отмяна на финансовата помощ по подмярка 4.1), утвърдена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", наричана по-нататък "Методиката".
Видно от уводната част на акта е, че Методиката е разработена в съответствие с чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по оптношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Конкретизирано е на първа страница на акта, че се прилага при неспазване на критерии за допустимост, различни от размера на площите или броя на животните, както и на ангажиментите или други задължения.
Методиката отговаря на всички критерии за нормативен административен акт, съгл. чл. 75, ал. 1 АПК и на чл. 1а ЗНА - съдържа общи правила за поведение, с многократно действие, отнасящи се до индивидуално неопределен кръг от субекти (макар и родово определяеми ползвателите по подмярка 4.1 на програмата са персонално неопределени и неограничени по брой). Методиката притежава белезите на подзаконов административен акт, съобразно хипотезата на чл. 7а ЗНА - с нея са устанвени национални мерки, с оглед изпълнение и прилагане на посочените по-горе регламенти, представляващи актове на европейското право.
На всеки ползвател по подмярка 4.1, който е извършил нарушение, се издава индивидуален административен акт за съответната корекция или санкция, при това по процедура, определена точно с тази Методика, което прави тези ползватели пряко заинтерсувани от оспорването й и в частност жалбоподателката А.С.
Ноторно и безспорно е, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие" - РА, който е утвърдил оспорената Методика, не е овластен нито от Конституцията, нито от закон да издава нормативни административни актове. Същият е действал като административен орган с властнически правомощия без изискуемата, в тази връзка, компетентост. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, или от закон. Това е предвидено и с разпоредбата на чл. 76 от АПК.
В конкретния случай към 01 юни 2016 г. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ не е бил овластен нито от Конституцията, нито от закон, да издава подзаконови нормативни актове. С Методиката в Приложение № 1 и Приложение № 2 към нея, са определени типове нарушения и санкциите за тях. Методиката не е обнародвана в Държавен вестник.
В чл. 11 на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) е регламентирано, че функциите на Разплащателна агенция се изпълняват от Държавен фонд „Земеделие“. В разпоредбите на чл. 19 – чл. 20а ЗПЗП, уреждащи правомощията на органите на Държавен фонд „Земеделие“, към датата на утвърждаване на Методиката - 01 юни 2016 г., липсва предоставена възможност за Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ да издава подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от АПК нормативни административни актове се издават от изрично овластени в Конституцията органи и компетентността в това отношение не може да се прехвърля.
Констатираният порок е от естество, което обуславя недействителността на оспорения нормативен административен акт - Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. (Методика за отказване, намаляване и отмяна на финансовата помощ по подмярка 4.1), утвърдена от Изпълнителния дирекотр на Държавен фонд "Земеделие", поради което следва да се прогласи нищожността му. При така установената невалидност на административния акт е безпредметно обсъждането на останалите условия за неговата законосъобразност в хипотезите на чл. 146, т. 2-5 АПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 196 АПК ответникът следва да заплати на оспорващата А.С своевременно претендираните и направени разноски по делото в общ размер 30 лв. - държавна такса и такса за обнародване в ДВ.А хонорар процесуалният представител на жалбоподателката изрично е заявил в съдебно заседание, че не се претендира.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, РЕШИ:
ОБЯВЯВА нищожността на Методика за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. (Методика за отказване, намаляване и отмяна на финансовата помощ по подмярка 4.1), утвърдена от Изпълнителния дирекотр на Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на А.С, [населено място], сумата от 30 (тридесет) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.