Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Агенция за хората с увреждания, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 5836 от 09.10.2019г., постановено по адм. дело № 6127/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което Агенцията е осъдена да заплати на „БЕЛОВИ КЪМПАНИ“ ЕООД, представлявано от управителя В.Б обезщетение в размер на 1500 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар в съдебните производства по отмяна на Наказателно постановление №18/0023-3794 от 29.06.2018г., издадено от Изпълнителния директор на АХУ, както и сумата от 400 лв., представляваща съдебни разноски пред административния съд.
Решението се обжалва като неправилно, поради необоснованост, недоказаност на елементите от фактическия състав на административната отговорност по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ. Иска се отмяната на решението и отхвърляне на иска, алтернативно намаляване на размера на обезщетението. Претендират се разноски.
Ответната страна по касационната жалба – „БЕЛОВИ КЪМПАНИ“ ЕООД, представлявано от управителя В.Б чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима.
По отношение на основателността на касационната жалба, съдът приема следното:
Административният съд е сезиран с иск от „БЕЛОВИ КЪМПАНИ“ ЕООД да бъде осъдена Агенция за хората с увреждания да ѝ заплати сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 11859/2018г. по описа на СРС в размер на 1050 лв. и 450 лв. пред АССГ по КАХД № 13123/2018 г., с което е отменено НП.
Съдът, квалифицирайки иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и провеждайки производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, е уважил изяло предявения иск, осъждайки АХУ да заплати исканото обезщетение.
За да стигне до този резултат, съдът е приел за установено, че с Решение № 533930/13.11.2018г. по НАХД № 11859/2018г. по описа на СРС, оставено в сила с Решение №2578/12.04.2019г. по КАХД №5211/2018 г. по описа на Административен съд София - град, е отменено Наказателно постановление №18/0023-3794 от 29.06.2018г., издадено от Изпълнителния директор на АХУ, с което на „БЕЛОВИ КЪМПАНИ“ ЕООД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредба за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ). Ответникът в касационното производство е обжалвал НП, като е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Софийски районен съд и Административен съд София – град съдебни производства. От Договора за правна защита и съдействие № 720200 от 09.07.2018г., приложен към делото, е установено, че е договорено възнаграждение на адвокат Танков в размер на 1050.00 лв. пред СРС по НАХД 11859/2018г. и същата сума е платена в брой. Упълномощеният адвокат Танков е осъществил ефективна защита по делото пред АССГ по КАХД №13123/2018.
При така установеното, съдът е приел от правна страна, че искът за обезщетение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като са налице всички предпоставки за това, а именно: налице е незаконосъобразен акт – отменено по съответния ред наказателно постановление, настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат пред две съдебни инстанции, за което е заплатило съответното възнаграждение; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Касационната жалба е частично основателна.
Съгласно т. 1 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно постановление бе прието, че: „За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.“. При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното постановление, следва да се приеме, че съдът правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е провел производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Както административният съд е посочил, по административно-наказателното дело е приложено пълномощно от „Белови къмпани“ ЕООД за процесуално представителство от страна на адв.. Т и адв.. Т за всички инстанции. Безспорно процесуалното представителство е осъществено. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обаче доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца, а в случая това не е направено. В съдебното производство по административно-наказателното дело е представен договор за правна защита и съдействие, по който е посочен размер на договореното възнаграждение 1050 лв, платимо в брой. Друг договор, изискуем по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), доказващ възмездността на положения от адвоката труд, както и заплащане на уговорен размер на адвокатско възнаграждение, не е представян в това съдебно производство. Пред административния съд в исковото производство е представен договор за правна защита и съдействие от 11.12.2018г., в който е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение по касационното дело е 450 лв, изплатени изцяло и в брой. Договорът за правна защита и съдействие, в частта му, удостоверяваща плащане в брой, е частен свидетелстващ документ с недостоверна дата. Поради това той не се ползва с материална доказателствена сила, а съдът е длъжен, при преценка на доказателствената му стойност, да го съпостави с всички събрани по делото доказателства, включително да съобрази обстоятелството, че не е представен в съдебното производство, за целите на което би следвало да е съставен.
Представянето на този документ извън рамките на съдебното производството по административно-наказателното дело, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това сумата от 450 лв не представлява доказана имуществена вреда по чл. 1 ЗОДОВ и не е следвало да бъде присъждана.
Освен това, размерът на уговореното адвокатско възнаграждение по представения в съдебното производство по административно-наказателното производство договор надвишава минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Дори да се приеме, че този хонорар е уговорен за две инстанции, размерът му не е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата и с обема на извършените процесуални действия. И двете производства са приключили в едно заседание, съответно за 10 минути и за 2 минути, а делата са с минимална сложност, като писмени защити не са представяни. По първоинстанционното дело е приета административно-наказателната преписка и са разпитани двама свидетели, а по касационното дело не са събирани доказателства.
В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА), е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован".
Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), в редакцията му към момента на съставяне на договора, а и в настоящата редакция, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена санкция. По този начин, Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не спрямо вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги."
Изложеното потвърждава тезата, че Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. Противоречието на подзаконов нормативен акт със закона води до приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА и определяне на дължимите възнаграждения по справедливост.
Страните по договорите за правна защита и съдействие естествено са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения, независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата и независимо от това, дали той е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата. Адвокатският труд е от изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и целта на настоящото решение в никакъв случай не е той да бъде омаловажен. Свободната воля на страните обаче не може да се противопостави на лицето, спрямо което се реализира отговорността за разноски или отговорността на държавата за вреди и не може да бъде основание за злоупотреба с право. При реализиране на тези отговорности, тежестта, която загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост. Тези критерии трябва да залегнат по подходящ и обоснован начин в съответна наредба на Висшия адвокатски съвет, както посочват и Върховния административен съд, и Съдът на Европейския съюз в цитираните по-горе решения. Това ще гарантира принципа на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост.
Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е осъдена Агенция за хората с увреждания да заплати на "Белови къмпани“ ЕООД сума над 800 лв. за разликата до 1500 лв. Размерът от 800 лв., от които 500 лв. за първоинстанционното производство по обжалване на наказателното постановление и 300 лв. за касационното производство е обоснован и справедлив спрямо действителната правна и фактическа тежест на спора.
Изменение на разноските, присъдени в първоинстанционното производство, не е поискано по предвидения в закона ред и решението в тази част е влязло в сила.
При този изход от спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски. Касаторът е направил възражение относно размера на адвокатското възнаграждение, изтъквайки, че няма основание за присъждане на повече от 230 лв, колкото е минимумът, съгласно последната действаща редакция на Наредбата. Ответникът представя доказателства и списък на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Възражението за прекомерност, предвид действащата разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 18 от Наредбата и фактическата и правна сложност на настоящото дело, е частично основателно. Поради това на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5836 от 09.10.2019г., постановено по адм. дело № 6127/2019 г. по описа на Административен съд София – град, В ЧАСТТА МУ, в която Агенция за хората с увреждания е осъдена да заплати на „БЕЛОВИ КЪМПАНИ“ ЕООД, обезщетение в размер над 800 лв и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, предявен от „БЕЛОВИ КЪМПАНИ“ ЕООД срещу Агенция за хората с увреждания за сумата над 800 лв до 1500 лв, със съответната лихва.
ОСЪЖДА Агенция за хората с увреждания да заплати на „БЕЛОВИ КЪМПАНИ“ ЕООД, представлявано от управителя В.Б сумата от 300 лева, представляващи разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.