Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Е.П от [населено място], [адрес], срещу Решение №730 от 28.11.2018 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело №549/2018 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Е.П срещу приложена на основание чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на 30.05.2018 г. на лек автомобил, марка "Тойота", модел "Ярис", регистрационен [рег. номер на МПС], принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач".
Касационният жалбоподател - Е.П, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Твърди, че съдът не е обсъдил част от доказателствата по делото, друга част е обсъдил превратно, а същевременно е оставил без анализ и отговор почти всички възражения, изложени в първоначалната жалба и доразвити във фазата на устните състезания. В резултат на това е възприета невярна фактическа обстановка, въз основа на която съдът е достигнал до неправилни правни изводи.
Кметът на община П. е бил задължен от съда да представи доказателства за приемането на генерален план за организация на движението (ГПОД) и план за организация на движението (ПОД), в които процесните два знака са въведени на ул. "Ц. С". Представените от ответника протокол и схема не представляват предварителен или окончателен проект на ГПОД по смисъла на Наредба №1 от 17 януари 2001г. Наличието на ГПОД и ПОД е в доказателствена тежест на административния орган, съгласно чл. 170 от АПК и при липсата им по делото следва извод, че процесният автомобил е бил паркиран на място, за което липсва забрана за паркиране, която да е въведена законно със съществуващия знак В-28.
На следващо място касаторът сочи, че съгласно посочените протокол и схема на мястото, на което фактически се намират знаци В-28 и Т3.2 липсва предвиждане за такива. Това означава, че знаците са поставени незаконосъобразно и не въвеждат законна забрана за паркиране на мястото, на което автомобилът е бил паркиран.
Съдът не е обсъдил възражението на касатора, за липса на компетентност на водача на специализирания автомобил тип "Паяк" и на оператора, изискваща се съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 4 от Наредба за организацията и дейността по принудително преместване и принудително задържане на моторни превозни средства без знанието на техните собственици или на упълномощени от тях водачи.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени приложената принудителна административна мярка. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв.П.П, Адвокатска колегия - Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба – младши специалист „З. С“ – Синя зона при община П. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице са предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, а доводите на касатора са неоснователни, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, следното:
На 30.06.2018 г. в 9.45 ч. управлявания от г-жа Петкова лек автомобил, марка "Тойота", модел "Ярис", регистрационен [рег. номер на МПС] е бил паркиран на ул. "Ц. С" на междублоковото пространство, пред съществуващия на мястото трафопост, където са поставени пътен знак В-28, Табела Т3.2 и табела предупреждаваща за принудително преместване на паркирано превозно средство.
По разпореждане на младши специалист „З. С“ – Синя зона при община П. паркираният автомобил е преместен без знанието на водача на наказателен паркинг. В хода на съдебното производство са представени:
1. Заповед №961 от 03.05.2018 г. на кмета на О. П, с която определя длъжностните лица, които заемат длъжността „младши специалист – самоохрана“ и „младши специалист – екопатрул“ в БМ „Паркинги и охрана“ при О. П да осъществяват контрол по спазването на правилата за престой и паркиране от водачите на МПС и прилагат принудителна административна мярка по Наредба за организацията и дейността по принудително преместване и принудително задържане на моторни превозни средства без знанието на техните собственици или на упълномощени от тях водачи.
2. Докладна записка, констативен протокол и фиш, съставени от младши специалист „З. С“ – Синя зона, четири снимки;
3. Протокол от заседанието на Общинска комисия по безопасност на движението в О. П от 12.02.2018 г., одобрен от кмета на О. П, с който по т. 1 комисията приема участъка на ул. „Ц. С“ пред намиращия се на мястото трафопост да бъде сигнализиран с пътен знак В-28 (забранено паркирането) и табела Т14 (принудително преместване).
4. Заверено копие от окончателния проект на Генералния план за организация на движението, с което на ул. „Ц. С“ в гр. П. пред процесния трафопост е предвиден знак В-28.
Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената принудителна мярка е приложена от компетентен орган, в исканата от закона устна форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Съдът приема, че мярката е и материално законосъобразна. От доказателствата по делото е безспорно, че процесният автомобил е бил паркиран в зоната на действие на знак В-28, който е отразен в ГПОД, както и в акта на кмета на общината, с който този план е одобрен. Посоченото място е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, тъй като превозното средство, по отношение на което мярката е приложена, е паркирано в зоната на действие на знак В-28 и знак Т-3.2.
Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената мярка и отхвърля жалбата. Решението е правилно.
Пътните знаци, съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДвП, служат за предупреждаване на участниците в движението за опасности по пътя, за даване на предписания към тях - относно предимството, забраните, специалните правила, действията със задължителен характер, за указване и допълнителна информация - чл. 13, ал. 1 ЗДвП. В съответствие с това им предназначение те са квалифицирани в чл. 38 ППЗДвП и са регламентирани правните последици от неизпълнението им.
Пътният знак е правило за поведение, установено в правна норма, но неговото действие по отношение на конкретния участък от движението по пътищата е само тогава, когато е поставен на платното за движение и то по начин, съответен на изискванията на чл. 9 и сл. от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (Наредба № 18). Това негово действие започва от момента, когато той е поставен на съответното място - защото тогава участниците в движението научават за него и са обвързани от действието му, и трае дотогава, до когато знакът бъде премахнат. Това е изрично регламентирано в чл. 6, т. 1 ЗДвП, който задължава участниците в движението по пътищата да съобразяват своето поведение с пътните знаци.
Ситуацията, в която един пътен знак, който се намира на платното за движение, не е задължителен за участника в движението, е изрично регламентирана от законодателя в разпоредбата на чл. 7 ЗДвП. И двете разпоредби - на чл. 6 и на чл. 7 ЗДвП, не допускат изключения, защото това би компрометирало целта на регулацията на движението по пътищата - да се опази живота и здравето на участниците в движението, да се улесни тяхното предвижване и да се опази имуществото. С оглед на това, когато на платното за движение има поставен пътен знак участникът в движението е длъжен да съобрази поведението си с него.
С оглед на горното доводите на касатора, касаещи законосъобразността на акта на кмета на общината за одобряване на ГПОД са ирелевантни за действието на един пътен знак, който се намира на платното за движение и са неотносими към настоящото производство, касаещо законосъобразността на приложена принудителна административна мярка. Релевантните факти в случая са има ли забраняващ паркирането пътен знак и паркирано ли е било процесното МПС в зоната на действие на този знак. Тези факти са безспорно установени от приложения по делото снимков материал и не се оспорват от касатора.
Неоснователни са и доводите касаещи компетентността на водача на специализирания автомобил тип "Паяк" и на оператора. Лицата извършващи фактическото репатриране на автомобила са служители на „Контур 7“ ЕООД, на което е възложена дейността по принудително преместване по силата на договор №99-ЗОП.04.2018 г. Служителите не са издатели на атакуваната ПАМ, а единствено по силата на сключените трудови договори извършват фактическото преместване на автомобилите на определеното място за наказателен паркинг. Компетентността на органа приложил процесната принудителна административна мярка не се оспорва, а единствено тя е относима към валидността на мярката. Дали имат и на какви трудови договори са назначени посочените лица няма отношение към валидността на приложената ПАМ, затова и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е изследвал въпроса с „компетентността“ на служителите на репатриращото дружество.
Горното прави извода на съда за осъществен състава на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП обоснован и правилен. Безспорно от доказателствата по делото е, че касаторът е паркирал в зоната на знак В-28 "Забранено паркирането" и при наличието на неподвижен пътен знак, предупреждаващ принудително преместване на паркирано превозно средство.
Видно от изложеното съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №730 от 28.11.2018 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по административно дело №549/2018 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.