Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.Т от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.. Х, срещу решение № 1809/03.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1631/2019 г. на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Твърденията в касационната жалба съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго решение, с което да бъде уважена исковата му претенция срещу Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева. Претендира и присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции.

Ответникът - ОД на МВР – Пловдив не взима становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационна жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата, и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Пред административния съд И.Т, е предявил иск против ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване...