Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.Н и Г.Н и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.. Б, срещу решение № 406 от 11.09.2019 г. по адм. дело № 128/2019 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 276 от 15.02.2019 г. издадена от кмета на община М., с която на основание чл. 178, ал. 6 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) е забранено ползването на строеж „Магазин за нехранителни/ промишлени/ стоки“, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 48489.7.10.6.59, по Кадастралната карта на гр. М. и адрес бул.“П. Я“ № 1.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно, че не са обсъдени всички наведени възражения в жалбата, както и не е проверена законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, като се отменени заповедта на Кмета на община М..
Ответникът - Кметът на община М., чрез адв.. А оспорва жалбата, изразява становище за неоснователност на същата и законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът - ЕТ „Тара – В.Н“- не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Поради това настоящият състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С процесната заповед № 276 от 15.02.2019 г., издадена от кмета...