Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против решение № 917 / 22.04.2019 година, постановено по административно дело № 548 / 2019 година по описа на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Н.П, от [населено място], чрез адвокат И.С изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че позоваването от съда на ТР 148 / 10.12.1986 г. на ОСГК на ВС относно произвеждането на действие на отказа от наследство от момента на откриването му, както и за това, че отказалият се от наследство не придобива правата включени в наследството и не отговаря за задълженията на наследодателя и не са били налице основания за извършване на прихващане с изискуемо вземане на Петров в размер на 293.92 лв. - парично обезщетение за безработица с оглед възстановяване на сумата 3757.80 лева дължими от наследниците на наследодателя

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 917 / 22.04.2019 година, по административно дело № 548 / 2019 година Административен съд – Пловдив е отменил решение № 2153-15-25 / 24.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № РП-4-15-00500969 от 14.12.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ, с които е разпоредено Н.П като наследник на П.П, да възстанови сумата от 3757, 80 лв. представляваща неоснователно "получена" пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.04.2015 г. до 31.03.2017 г. във връзка с наложен запор по изпълнително дело № 20128240401276 по описа на ЧСИ, рег. № 824, Район на действие Окръжен съд Пловдив. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания за отмяната им по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно.

Разпореждане № РП-4-15-00500969 от 14.12.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив съдържа властническо волеизявление да се извърши прихващане с изискуемото вземане на жалбоподателя за сумата в размер на 293, 92 лв. – парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО.

П.П е починал на 18.03.2015 г. и е оставил шестима пълнолетни наследници.

Н.П е направил отказ от наследство по чгд № 3499/2017 г., като съдът с определение № 2261 от 09.03.2017 г., е вписал същия в особената книга под № 151 / 2017 г.

Отказът от наследство е направен и вписан в книгите преди постановяването на Решение № 2153-15-25 / 24.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и разпореждане № РП-4-15-00500969 от 14.12.2018 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

Съгласно чл. 114, ал. 4 КСО, суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето, което ги е получило или солидарно от наследниците. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 85, ал. 7 НПОС, съгласно която неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците заедно с лихвата по чл. 113 КСО.

Материалноправните основания, предполагат две хипотези – възстановяване от получило ги лице или от наследниците. И в двете хипотези (вкл. и за преодоляване на отказа от наследство, поради извършени фактически действия по приемане на наследството) пенсионните органи е трябвало да изследват обстоятелствата относно фактическото получаване на процесната сума. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че органите на ТП на НОИ – Пловдив в нарушение на чл. 35 АПК не са изяснили фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са изпълнили задължението си по чл. 36, ал. 1 АПК да съберат служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което са нарушили принципа, залегнал в чл. 9, ал. 2 АПК. Няма данни за проучване на фактите във връзка с отказа от наследство и правните последици, които същият е породил.

В мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение № 148 от 10.12.1986 г., ОСГК на ВС е посочено, че както приемането и неприемането на наследството произвеждат действия от откриване на наследството, така и отказът от наследство произвежда действие от същия момент, което означава, че отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството, а също така, че той не отговаря за задълженията на наследодателя, т. е. не е бил наследник.

Съдът законосъобразно е разпределил доказателствената тежест между страните по делото. Обсъдил е всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 54057 / 07.05.2020 г.) възлизат на сумата от 300, 00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 917 / 22.04.2019 година, постановено по административно дело № 548 / 2019 година по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив да заплати на Н.П, от [населено място], сумата от 300 (триста) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.