Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. П. ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 9950 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. О. "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. А., против Решение № 288/10.08.2021 г., постановено по адм. дело № 341/2021г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 11087 от 13.05.2021 г., издадена от Н. О. "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "б" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – стопански двор, находящ се в с.Търнак, ул.“Септемврийци“ № 108, стопанисван от ЗКПУ „Труд“, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.

В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закона – касационни отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Конкретно се твърди за безспорно доказан факт на извършване на нарушението, в която хипотеза административния орган действа в условията на обвързана компетентност, както и спазване на принципа на съразмерност при определяне срока на ПАМ вкл. при излагане на конкретни факти, които обуславят прилагането й за 14-дневен срок, в която връзка административния съд е сторил неправилна преценка за обратното и за нарушаване на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл.22 ЗАНН. Твърди се и че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е допуснато нарушение и на принципа на съразмерност с предприемането на мярката спрямо целия обект, стопанисван от нарушителя, а не спрямо въпросния резервоар, което в унисон с легалното определение дадено с § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Земеделска кооперация за производство и услуги /ЗКПУ/ „Труд“, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител адв. Т., оспорва касационната жалба, излага подробни аргументи за правилността на съдебния акт и настоява за оставянето му в сила. Същият се поддържа в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител на тази страна. Претендира разноски за производството пред ВАС.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № 11087 от 13.05.2021 г., издадена от Н. О. "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "б" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – стопански двор, находящ се в с.Търнак, ул.“Септемврийци“ № 108, стопанисван от ЗКПУ „Труд“, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл.118 ал. 8 от ЗДДС във вр. с чл. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите.

За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 11.05.2021 г. при извършена проверка с стопански двор, находящ се в с. Търнак, ул. „Септемврийци“ № 108, стопанисван от ЗКПУ „Труд“, регистриран земеделски производител, е установена като наличен стационарен подземен резервоар с вместимост 28 000 литра, използван за зареждане на притежаваната от кооперацията земеделска техника /4 бр. зърнокомбайни, 1 бр. телескопичен товарач и 10 бр. трактора, регистрирани в ОДЗ „Враца“/, като липсва регистрирана ЕСФП, включваща в състава си вкл. и нивомерна измервателна система, при които факти е прието че от ЗКПУ „Труд“ в качеството на субект по чл. 3 ал. 12 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е извършено нарушение на чл.118 ал.8 от ЗДДС във вр. с чл. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /наричана по-долу само Наредба №Н-18/2006г., бел. моя/, не е изпълнил задължението си да въведе в експлоатация и да регистрира в НАП фискално устройство - ЕСФП. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0067357/11.05.2021 г.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че безспорно по делото е установено, че ЗКПУ „Труд“ в качеството му на субект по чл. 3 ал. 12 от Наредба № Н-18/2006 г. е извършил нарушението по чл. 7 от Наредба Н-18/2006 г. във вр. с чл. 118 ал. 8 от ЗДДС, изразяващо се в извършване на зареждане на течни горива за собствени нужди от стационарен подземен резервоар за съхранение на горива с вместимост 28 000 литра, без да е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в НАП фискално устройство - ЕСФП. Според съда при правилно установени от административния орган факти, административният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона - нарушен е принципите на съразмерност /чл.6 ал.2 от АПК/, с аргументи че липсват конкретни и съобразени с фактите по случая мотиви относно продължителността на срока на мярката, и в противоречие със специфичните цели на ЗДДС и общите такива, формулирани в чл.22 от ЗАНН и предприемане на мярката спрямо целия стопански двор, вместо спрямо коментирания резервоар, отговяращ на легалното определение за „търговски обект“, дадено с § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС, с което се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава.

Касационната инстанция преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е и правилно постановено.

На първо място следва да се посочи, че макар и бланкетно в касационната жалба да е сторено позоваване на касационното основание по чл. 209 т. 3 от АПК допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, конкретни такива не са изведени от касатора, поради което и с оглед обхвата на касационния контрол очертан с нормите на чл. 218 ал. 1 във вр. с ал. 2 от АПК, настоящият състав на съда не се произнася по това основание.

На следващо място правилна и в съответствие с материалния закон, а и обоснован спрямо фактите по делото, е преценката на съда относно материалната незаконосъобразност на оспореният индивидуален административен акт, и неоснователни са възраженията в касационната жалба за наличието на тези касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК.

Действително правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства е преценката на първостепенния съд относно справяне с доказателствената тежест от страна на административния орган относно установяване материално правните предпоставки, с които новелата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.“б“ от ЗДДС свързва своето проявление.

При преценката за материалната законосъобразност на издадената заповед, първоинстанционният съд правилно е приел, че актът е незаконосъобразен като издаден в несъответствие на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 АПК – принципа за съразмерност, досежно срока на наложената мярка.

Този принцип императивно следва да се спазва от административните органи при издаване на актовете им, вкл. и при налагане на ПАМ, както е в процесния случай. Това означава приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на търговеца в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Мотивите на съда, че оспорената заповед несъответства на принципа за съразмерност се споделят от настоящия съдебен състав. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши обективна преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, отделно от това липсват и изложени от същия конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват прилагането на ПАМ за срок от 14 дни. Съдът, при проверката за съответствие на заповедта с чл. 6 АПК, е отчел този баланс и обосновано е приел че срокът е надлежно мотивиран.

Съразмерността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Изборът на най-леката мярка на административна принуда не е въпрос на преценка на административния органа, а негово задължение.

В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 5 АПК, разкриваща част от съдържанието на основния принцип на съразмерност в административното производство, нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел.

В конкретния случай обаче не могат да се споделят възраженията на касатора, че срокът, за който е наложена процесната ПАМ се явява съразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото.

Правилно в тази връзка съдът е приел, че административният орган е изложил лаконични мотиви, а и е предприел мярката спрямо целия обект, стопанисван от оспорващия, с което е засегнал неговите права и законни интереси в степен надвишаваща целите на ПАМ.

Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение № 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2021 г., VIII о., Решение № 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2021 г., VIII о., Решение № 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1695/2021 г., VIII о., Решение № 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3782/2021 г., I о., Решение № 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите на формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й. Доказателствената тежест е изцяло за административния орган, а с нея в случая касаторът не се е справил.

В този порядък следва да се посочи и че по аргумент на чл. 187, ал. 1, предл. последно ЗДДС мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС "запечатване на търговския обект" и забраната на достъпа до него по чл. 187, ал. 1 се прилагат за обекта, в който са установени нарушенията.

Според констатациите в протокола за извършената проверка, възприети изцяло и от административния орган, процесното нарушение е свързано със зареждането с течни горива за собствени нужди без да е въведена в експлоатация и свързана с НАП ЕСФП от конкретен стационарен обект – резервоар с вместимост от 28 000 литра, като липсват констатации за други извършени нарушения на разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г.

В случая както удачно е посочил и първостепенния съд определението за "търговски обект" е дадено в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, и това е „всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби“. На тази законова дефиниция отговаря разглежданият резервоар, във връзка със зареждането от който е констатирано нарушението.

В противоречие с цитираната норма на чл. 186, ал. 1 вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС с оспорената заповед не е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект – резервоар с вместимост 28 000 литра, находящ се в стопанския двор в с. Търнак, ул. „Септемврийци“ № 108", а е запечатан целия търговски обект, в който се извършва дейността на ЗКПУ „Труд“, който не е търговския обект, в който е извършено нарушението, поради което и неправилно и в нарушение на материалния закон /а не само на принципа за съразмерност/ спрямо именно него е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС.

В този смисъл е и съдебната практика на съставите на ВАС, на която се позовава ответникът в касационното производство (така например Решение № 8693 от 27.06.2018 г., по адм. дело № 1609/2018 г. по описа на ВАС, VIII о., постановено по аналогичен казус).

С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски.

Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски, под формата на изплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лева (липсва възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на касатора), които НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати на ЗКПУ „Труд“.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 288/10.08.2021 г., постановено по адм. дело № 341/2021 г. по описа на Административен съд - Враца.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Земеделска кооперация за производство и услуги „Труд“, [ЕИК], с. Трънак, ул. "Септемврийци" № 108, сумата от 600 (шестстотин) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА