Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАН. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 9954 / 2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) гр. Бургас при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. М. срещу решение № 923 от 23.06.2021 г. по адм. дело № 3169/2019 г. по описа на Административния съд – Бургас, с което по жалба на „Гюрсан констракшън машинс“ ЕООД, е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-02000219002432-091-001/27.09.2019г., издаден на основание чл.119, ал.2 ДОПК от Н. Ж. на длъжност началник-сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и Ж. Д. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 216/11.12.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че от решението не става ясно точно каква услуга е приел съда, че е извършена от доставчика „Макстон“ ЕООД. Не е анализиран факта, че въпреки, че на доставчика е възложено и гаранционно обслужване на инсталацията, не е увеличено договореното възнаграждение в договора между ревизираното лице и доставчика. Счита, че сервизните протоколи, заповедите за командировка и пътните листове не са годни доказателства относно факта на извършване на гаранционно обслужване. Съдът неправилно е приел, че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че доставките са реални. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че не са осчетоводени разходи във връзка с гаранционно или извънгаранционно обслужване. Не е установено да е осчетоводено и допълнително заплащане, свързано с гаранционно обслужване. От заключението на вещото лице е видно, че счетоводството на ревизираното лице не е водено редовно. Самият факт, че доставчикът и ревизираното лице са свързани лица (двете дружества са еднолична собственост на едно и също лице), доказват по несъмнен начин, че управителят С. Селим е знаел или би следвало да знае, че в случая е налице данъчна злоупотреба. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 728 лв. за всяка съдебна инстанция. Представен е списък по чл. 80 ГПК, в който се претендират разноски в общ размер На 3 775.22 лв. (ДТ – 319.22 лв. и юрк. в.ие 3 456 лв.).

Ответникът – „Гюрсан констракшън машинс“ ЕООД, чрез адв. Н., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и съдебно заседание. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно представен списък (л.18) в размер на 1 700 лв. – платен адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното:

Спорът пред първоинстанционния съд, е бил за правото на приспадане на платения ДДС в общ размер на 39 666.67 лв. по фактура № 4607/07.12.2018г. с предмет - аванс за монтажна дейност по договор, с данъчна основа 145 833,33 лв. и ДДС 29 166,67 лв. и по фактура № 4744/11.02.2019г., с предмет - монтажна дейност по договор, с данъчна основа 52 500 лв. и ДДС – 10 500 лв., издадени от „Макстон“ ЕООД.

Приходните органи са приели, че не е доказано процесните фактури да отразяват реални доставки на услуги. Ревизиращият орган приел, че фактурираната от „Макстон“ ЕООД услуга - супервизия при монтаж, проверка, настройка, пуск и обучение на персонала на инсталация за производства на фини пълнители на кариера Гърлата, град Ямбол, не е извършена. Приходният орган е посочил, че липсва необходимост от извършване на контрол върху осъществяването на монтажните работи, чиито изпълнител е „Геострой-Инженеринг“ ЕООД, несъотносим размер на услугите по супервизия спрямо общата стойност на монтажните работи, липсата на представени документи за извършени от „Макстон“ ЕООД разходи за заплащане труда на турските специалисти и други разходи по пребиваването им в Р.България, завишена себестойност на инсталацията (1 275 011,55 лв.) спрямо продажната стойност (1 290 000 лв.) и отчитането на минимална печалба от сделката - 14 988.45 лв. Както и с фактът, че „Макстон“ ЕООД и „Г. К. М. ЕООД са „свързани лица“ по смисъла на ДОПК.

По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза (СТЕ), в което вещото лице е установило, че за удовлетворяване на заявените и договорирани услуги от крайния клиент „Инертни материали Ямбол“ АД са ангажирани три различни дружества („Гюрсан констракшън машинс“ ЕООД, „Геострой инженеринг“ ЕООД и „Макстон“ ЕООД), като е посочило конкретните им функции. Вещото лице е посочило, че трите търговски дружества са с ясно различими предмети на дейност, технологична окомплектованост и подходящ персонал за това. По отношение изпълнението на гаранционното обслужване на инсталацията за производство на фини пълнители от доставчика „Макстон“ ЕООД, вещото лице е посочило, че наличието на протокол, отразяващ гаранционна сервизна услуга по подмяна на лагерен възел на част от съоръжението, доказва извършването на услугата.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), от която се установява, че процесиите две фактури са осчетоводени в счетоводството на доставчика, а данък добавена стойност е начислен по смисъла на чл.86 ЗДДС и прихода е отчетен. Вещото лице е посочило, че счетоводството на ревизираното лице не е водено редовно.

По делото е приета и съдебно-графична експертиза (СГЕ), от която се установява, че подписите под графата „Сервизен работник Подпис“ в сервизните протоколи с номера 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 (долу в ляво) са положени от Е. Х., а подписите под графата (долу в дясно) с изписан текст „организатор производство Подпис“ в сервизните протоколи с номера 1, 2, 5, 6 и 8 са положени от А. Г.. От заключението на вещото лице се установява, че подписите под графа с изписан текст „директор производство“ (долу в дясно) в сервизните протоколи с номера 3, 4 и 7 са положени от М. Г..

По делото са разпитани като свидетели Е. Х. и М. Г..

За да отмени РА, първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел, че РА е издаден от компетентен орган в изискваната форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но материалният закон е приложен неправилно.

Въз основана представените оферти, договор, анекс към договора, протоколи, заключенията на вещите лица по СГЕ и СТЕ, показанията на разпитаните свидетели и доказателствата за последваща реализация на услугите, съдът е приел, че спорните доставки са извършени именно от посочения във фактурите доставчик.

Първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че ревизираното лице и доставчикът „Макстон“ ЕООД са свързани лица, не води до извод за извършване на данъчна измама. Направен е извод, че от ревизиращият орган не е доказано, че има данни за данъчна измама.

Съдът се е позовал на приложимата практика на СЕС постановена по тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО.

Решението е правилно.

Съдът коректно е отделил спорното от безспорното по фактите.

Не е било спорно, че предметът на дейност на ревизираното лице е свързан търговия на едро с машини и оборудване за добива и строителството и части от тях. Свързани лица с ревизираното лице са „Макстон“ ЕООД, „М. Г. ЕООД и „Стрес“ ЕООД.

Не било спорно наличието на издадени редовни фактури от доставчика за извършени услуги през процесните периоди с получател ревизираното дружество. По време на ревизията от доставчика са представени: подробна оферта, договор № 00002/06.12.2018г., анекс № 1/ 10.12.2018г. към договор № 2/06.12.2018г., командировъчна заповед, сервизни протоколи, документи по процедура за поканване на специалисти от Р. Турция, копия на спорните две фактури, обяснение от управителя на дружеството. От ревизираното лице са представени доказателства за последваща реализация: договор за доставка на оборудване № BG16RFOP002-3.002-0093-C01/Su-7 от 26.07.2018г., сключен между „Инертни материали – Ямбол“ АД - възложител и „Г. К. М. ЕООД – изпълнител, приемо-предавателен протокол, издадени от „Г. К. М. ЕООД към „Инертни материали – Ямбол“ АД фактури във връзка със сключения договор, документи във връзка с участието в процедура „Избор с публична покана“ за определяне на изпълнител и др. конкретно описани доказателства в първоинстанционното решение.

Неоснователно е оплакването на касатора, че от обжалваното решение не става ясно точно каква услуга е приел съда, че е извършена от доставчика „Макстон“ ЕООД. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е посочил конкретно извършените услуги от доставчика. Обосновано е прието от съда, че услугите са реално извършени от посочения във фактурите доставчик. Спорните услуги са описани в представения договор, анекс и протоколи. От заключението по СГЕ се установява, че протоколите са подписани от легитимни лица. Заключението по СТЕ кореспондира на останалите събрани гласни и писмени доказателства и изброява конкретните услуги, които са извършени. В случая безспорно се установява и последващата реализация на спорните услуги.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е анализирал факта, че въпреки, че на доставчика е възложено и гаранционно обслужване на инсталацията, не е увеличено договореното възнаграждение в договора между ревизираното лице и доставчика. Действително с представения по време на ревизията анекс на „Макстон“ ЕООД допълнително е възложено и гаранционно обслужване на инсталацията, но това обстоятелство не води автоматично до увеличаване на договореното възнаграждение в договора. Житейски логично е, че закупената инсталация следва да има гаранционно обслужване, което в случай на повреда да се поеме от доставчика или от производителя на инсталацията. В случая същото е поето от доставчика.

От представените сервизни протоколи, заповедите за командировка и пътните листове, СГЕ и СТЕ безспорно се установява фактът на извършване на гаранционно обслужване от доставчика. Наведените оплаквания в касационната жалба в тази насока са неоснователни.

Обстоятелството, че счетоводството на ревизираното лице не е водено редовно, само по себе си не е основание да се приеме, че доставките не са реални.

Действително по делото не е спорно, че ревизираното лице и доставчикът „Макстон“ ЕООД са свързани лица, но първоинстанционният съд правилно е приел, че този факт сам по себе си не води до извод за извършване на данъчна измама, нито до извод за нереалност на доставките. Наличието на данъчна измама не е доказано от приходните органи, нито в ревизионното производство, нито пред съда по същество, като се има предвид, че от събраните по делото доказателства се установява реалност на процесните доставки. В тази насока съдът правилно се е позовал на практиката на СЕС.

По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 700 лв. разноски за касационната инстанция, съгласно представения списък и доказателства за платен адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 923 от 23.06.2021 г. по адм. дело № 3169/2019 г. по описа на Административния съд – Бургас.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Гюрсан констракшън машинс“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя С. Селим, 1 700 (хиляда и седемстотин) лева разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. И. п/ СТАНИМИРА ДРУМЕВА