Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу решение №2390 от 01.11.2019 г. по в. т.д.№1195/2019 г на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение № 2342 от 26.11.2018 г. по т. д.№549/2018 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против сдружение „НББАЗ” иск по 25, ал. 4, вр. ал. 6 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решение от 19.12.2017 г. на общото събрание на сдружението, с което е внесена промяна в чл. 38б, ал. 7 от неговия устав.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обоснован с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона: Дали в случаите, при които две съдебни производства са обединени, съдът следва да разгледа с оглед определяне предмета на спора единствено материалните и фактически твърдения инвокирани в първоначално инициираното производство или като необходимо условие за обективното решаване на правния спор следва да разгледа съвкупно материалните и фактически твърдения, релевирани и в двете съдебни производства. Поддържа, че решението е и явно необосновано.

Ответникът по касация сдружение „НББАЗ” заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че пороците на решенията, срещу които надлежно легитимираните за това лица - заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган или прокурорът могат да търсят защита чрез конститутивния иск за неговата отмяна е неговата процесуална незаконосъобразност, състояща се в опорочена процедура по свикване и провеждане на общото събрание или при приемане на решението, или в материална такава, изразяваща се в противоречие на решението с материалноправна норма на устава или на ЗЮЛНЦ, като и в двата случая обстоятелствата, на които се основава искането за отмяна, следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Посочил е, че инвокираното във въззивната жалба оплакване за процесуална незаконосъобразност на приетото решение /поради това, че по делото липсват доказателства членовете на управителния съвет да са подписали протокола от проведеното на 13.11.2017 г. заседание, на което е било взето обективираното в него решение за свикване на извънредното общо събрание и за определяне на неговия дневен ред, както и поради твърдяно несъответствие между предварително изпратения на членовете на сдружението проект за решение относно изменението на чл. 38б, ал. 7 от устава и предложената за гласуване на събранието редакция на същата клауза/, е неоснователно. Установил е, че в исковата молба, първоначално подадена като жалба пред Административен съд - София град, не са посочени конкретни пороци, обуславящи извод за процесуална незаконосъобразност на решението на общото събрание на сдружението от 19.12.2017 г., свързани с неговото свикване и провеждане, а само такива, относими към материалната му незаконосъобразност, като спор относно процесуалната законосъобразност на свикването на общото събрание се е развил в о. с.з. на 21.09.2018 г. във връзка с доклада по делото, но и в това заседание не са изложени твърдения за конкретни пороци на процедурата от естество да бъдат квалифицирани като такива за процесуална незаконосъобразност на взетото решение. В този смисъл и тъй като искът по чл. 25, ал. 4 и 6 от ЗЮЛНЦ е предявен на 19.01.2018 г. в последния ден на едномесечния срок от узнаването за взетото решение, доколкото ЗК „Лев инс“ АД е бил представляван на общото събрание от свой пълномощник, е достигнал до извод, че след изтичането на този срок е недопустимо въвеждането като предмет на делото на допълнителни основания за неговата незаконосъобразност, още повече, че самостоятелно основание за недопустимост на споменатите доводи е установената в нормата на чл. 266, ал. 1 от ГПК забрана за посочване във въззивното производство на нови обстоятелства, които страната е могла да посочи в срок в първоинстанционното такова, както и липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 от ГПК за заявяването на твърдяните пороци за пръв път пред въззивната инстанция. Анализирайки подробно разпоредбите на чл. 508 и чл. 31 от КЗ /с които се делегира правомощие на НББАЗ да определи с устава както размера на банковата гаранция, така и случаите, при които застрахователите - членове на бюрото дължат нейното представяне/ и тези на чл. 21 и чл. 15 от ЗЗК, е намерил за неоснователни и оплакванията /вкл. това, че определянето на размера на гаранцията съобразно обема на пазарния дял членовете на сдружението противоречи на нормите, регламентиращи защита на конкуренцията/ за материална незаконосъобразност на решението /с което размерът на банковата гаранция, дължима от поставен под мониторинг член на сдружението в двуседмичен срок от писменото му уведомяване за решението на управителния съвет за започване на такава процедура, е диференциран в зависимост от неговия пазарен дял, определен на база премиен приход по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно последната официално оповестена информация на интернет сайта на Комисията за финансов надзор/, като е посочил, че това решение не е от естество да доведе до неравноправно антиконкурентно третиране на поставените под мониторинг застрахователи нито в сравнение с останалите такива, спрямо които не е предприета такава процедура, нито помежду им. В този смисъл е приел, че възприетият критерий за определяне размера на банковата гаранция не нарушава сочените от жалбоподателя императивни забранителни норми на закона, а неговата регламентация в новелата на процесната клауза от устава на сдружението, приета с решението на общото събрание е въпрос на икономическа целесъобразност, а не на материална законосъобразност, поради което е извън предметния обхват на съдебния контрол по предявения иск с правно основание чл. 25, ал. 4 и ал. 6 от ЗЮЛНЦ.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

С оглед изложените в обжалваното решение мотиви, формулираният от касатора въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Както бе посочено, съдът не е разгледал наведените във въззивната жалба доводи за процесуална незаконосъобразност на решението на сдружението поради несвоевременното им /извън срока по чл. 25 от ЗЮЛНЦ и при липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 от ГПК/ въвеждане, а не поради това, че от различните основания за процесуална незаконосъобразност, посочени своевременно в различни съдебни производства /едното от които е присъединено към другото/, следва да бъдат разгледани само тези, въведени в първоначално инициираното производство, както се предпоставя с поставения въпрос /всъщност единственото своевременно въведено в процеса твърдение за процесуална незаконосъобразност е в жалбата пред Административен съд - София град, по която е образувано т. д.№549/2018 г. – относно липсата на изложени мотиви и критерии за промяна на чл. 38б, ал. 7 към поканата и липса на представяне на такива при гласуването на решението, което е намерено за неоснователно от първоинстанционния съд и не е въведено като предмет на въззивното производство с въззивната жалба, а в исковата молба, по която е образувано т. д.№125:2018 г. на СГС, присъединено по реда на чл. 213 от ГПК към т. д.№549/2018 г. на СГС изобщо не са наведени твърдения за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение на сдружението/. Отделен е въпросът, че касаторът не е обосновал и релевантността на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед задължителните указания на т. 4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното и тъй като от друга страна при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение /настоящият състав възприема твърдението за явна необоснованост на решението като такова по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК/. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 600 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2390 от 01.11.2019 г. по в. т.д.№1195/2019 г на САС.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД[ЕИК] да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“[ЕИК] сумата от 600 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.