О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№58
гр. София, 04.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
изслуша докладваното от съдия Николова ч. т.д. №2287 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Б. М., срещу определение от 19.10.2020г. по т. д.№2237/2020г. на САС, 11 състав, с което е оставено без уважение искането му за встъпване като трето лице - помагач на страната на ищеца по делото на основание чл. 226 ал. 2 от ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че встъпването в производството по делото на приобретателя на спорното право е самостоятелно процесуално право, които произтича от притежанието на спорното материално право и не се реализира по реда на встъпването и привличането на трети лица в процеса. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба Национална електрическа компания ЕАД поддържа, че определението е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че правото на П. Б. М. на встъпване като трето - лице помагач в процеса на страната на ищеца, е преклудирано. Изложени са съображения, че с разпоредбата на чл. 226, ал. 2 ГПК законодателят е създал процесуална възможност при прехвърляне на спорното материално право, приобретателят на същото да встъпи като трето лице - помагач в процеса на страната на прехвърлителя, както и да бъде привлечен от същия като трето лице - помагач, но в рамките на определения в чл. 218 и чл. 219 от ГПК краен срок, който в случая е пропуснат, предвид депозирането на искането пред въззивния съд с молба от 06.10.2020г.
Видно от представените с молба от 06.10.2020г. пред въззивния съд писмени доказателства, молителят П. Б. М. е придобил процесното вземане по договор за консултантски услуги №И-455-05/31.01.2005г. по силата на споразумение от 30.06.2020г., сключено с А. С. АД, като правоприемник на „Енергийна финансова група“ АД /н./ след постановяване на първоинстанционното решение от 13.03.2020г. по т. д.№2576/2017г. на СГС и след подаване на въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 218 от ГПК встъпването на трето лице - помагач в процеса може да се извърши до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, като по силата на чл. 219 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Съгласно чл. 226 ал. 2 от ГПК приобретателят на спорното право може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице.
За разлика от общата хипотеза, при която конституирането на трето лице - помагач обуславя противопоставимостта на правните последици от водения процес по отношение на него, постановеното по делото решение съставлява пресъдено нещо спрямо приобретателя на спорното право и без да е участвал в производството, с изключение на изрично предвидените в чл. 226 ал. 3 от ГПК случаи. Именно поради това му е предоставена изрично възможността да встъпи в процеса като трето лице - помагач. След като правоприемството може да настъпи в хода на въззивното производство, в този момент ще се породи и правният интерес от встъпването, за разлика от встъпването и привличането на трети лица по реда на чл. 218 и чл. 219 от ГПК, при които материалноправните отношения, обосноваващи правния интерес от участието на тези лица, съществуват още при образуването на съдебното производство. Това налага извода, че установеният в чл. 218 от ГПК преклузивен срок не е приложим в хипотезата на встъпване на основание чл. 226 ал. 2 от ГПК.
Встъпването като трето лице в хода на въззивното производство осигурява на правоприемника на спорното право само възможността да участва в устните състезания и евентуално да подаде касационна жалба, но това не изключва интереса му от участие на този етап от производството, което следва да бъде предоставено на неговата преценка. Недопустимо е привличането му като трето лице - помагач на този етап, доколкото привличането на трето лице е процесуална възможност, предоставена на главните страни по своя воля да наложат участие на подпомагащата страна. Това право във всички случаи е ограничено с преклузивния срок по чл. 219 ал. 1 от ГПК, за да се осигури на привлечения участие във всички етапи на производството, идентично с това на главните страни.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо това бъде допуснато встъпване на П. Б. М., на страната на ищеца по делото на основание чл. 226 ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 19.10.2020г. по т. д.№2237/2020г. на САС, 11 състав, и вместо това постановява:
ДОПУСКА встъпване на П. Б. М., в производството по т. д.№2237/2020г. на САС, 11 състав, като трето лице - помагач на страната на въззиваемия ищец „Енергийна финансова група” АД /н./ и ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: