Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. А. С. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв.. С. срещу решение N 13675 от 16.11.2010 год. по адм. дело N 7027/2010 год. по описа на Върховния административен съд, трето отделение.

В касационната жалба навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание чрез адвоката си поддържа жалбата.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав, взе предвид следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. С. срещу заповед N К-9843 от 25.11.2009 год. на министъра на вътрешните работи, с която на същия на основание на чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 228, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) за допуснато нарушение на служебната дисциплина му е наложено дисциплинарно наказание „недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години”. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е извършвал преподавателска дейност във ВСУ „Ч. Х.” по трудов договор, за което е получил допълнителни доходи за 2007 год. и 2008 год. Приел е също така, че същият не е декларирал въобще доходите си от преподавателска дейност за 2007 год. в данъчната декларация, подадена на 06.02.2008 год., и е декларирал около 4000 лв. допълнителен доход за 2008 год. в данъчната си декларация...