Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощниците на „А. Б.” ООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу решение № 111 от 27.11.2009 г. по адм. д. № 2936/2009 г. по описа на Административен съд гр. С. град, Първо отделение, 9 състав. Релевирани са се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.

О. И.н директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр. С. моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

С решение № 111 от 27.11.2009 г. по адм. д. № 2936/2009 г., Административен съд гр. С. град, Първо отделение, 9 състав е отхвърлил жалбата на „А. Б.” ООД със седалище и адрес на управление в гр. С. срещу ревизионен акт № 2900-800307 от 19.01.2009 г., в частта с която е потвърден с Решение № 379 от 19.03.2009 г. на Изпълнителен директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр. С..

Обжалваният съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон, както и не се явява необоснован, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил каква е правната природа на сключените от Дружеството договори, дали те са граждански договори или са прикрити трудови договори. Съдът подробно е аргументирал тезата си, че те са от втората категория.

В хода на ревизията е било установено, че с работници на „А. Б.” ООД, които са назначени по трудови договори на длъжността „продавач-консултант” са сключили и комисионни договори със същото дружество. По тези договори са получавали възнаграждения именувани „бонуси”...