Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл.АПК.

Касаторът ДОУИ-Пловдив моли да бъде отменено решение №1719/17.12.2009г. по ахд.№715/2009г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА №160801418/02.02.2009г. на ТД-Пловдив, с който е определен данък върху добавената стойност за внасяне 344 278, 23лв за м. 2.2008г. с лихви. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба „Д”ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административен съд е отменил РА №160801418/02.02.2009г. на ТД-Пловдив, с който е определен данък върху добавената стойност за внасяне 344 278, 23лв за м. 2.2008г. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, след редовно проведена ревизия. Приел е също, че дружеството е регистрирано по ЗДДС с акт за регистрация по ЗДДС №16042080007567/28.03.2008г., връчен на 31.03.2008г. по подадено заявления за задължителна регистрация от дружеството на 14.03.2008г., като в акта не са направени констатации, че дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация на по-ранна дата по чл. 102 ал. 3 ЗДДС. С обжалвания РА е прието, че по предварителен договор, сключен на 1.11.2007г. между учредителя на „Д”ЕООД – в период на регистрация И. М. и „Е”ООД е уговорено ревизираното дружество да прехвърли собствеността на недвижими имоти за сумата 1 056 160евро. Страните не спорят, че гаранцията, обезпечаваща изпълнението на предварителния договор не представлява част от цената по доставката окончателна продажба на недвижим имот. Спорът по делото се свежда до характера на изплатените на 2.11.2007г. 105 616 евро от бъдещия купувач по сметка на И. М. като физическо лице, управител, учредител и едноличен собственик „Д”ЕООД - в период на учредяване. В РА е прието, че от регистрацията на дружеството на 18.12.2007г. тази сума е в неговия патримониум по силата на чл. 69 ал. 2 от ТЗ, сумата представлява авансово плащане по бъдещата сделка за продажба на недвижими имоти, изповядана нотариално на 27.02.2008г. Прието е също, че сумата е преведена от сметка на учредителя по сметка на „Д”ЕООД на 14.03.2008г. но още към 31.12.2007г. дружеството е натрупало оборот по чл. 96 ал. 1 ЗДДС за задължителна регистрация по силата на чл. 69 ал. 2 ТЗ. Съдът подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до извод, че платената сума на 2.11.2007г. не представлява авансово плащане по облагаема доставка. В предварителния договор в т. 3 е посочено, че сумата представлява част от цената на бъдещата продажба, но в т. 11.2 от същия договор е посочено задължение на купувачът да заплати цялата цена, в т. 17 е посочено, че договорът влиза в сила след превеждане на тази сума по сметката на продавача, по т. 14 е уговорена неустойка за неизпълнение на предварителния договор в размер на сумата по т. 3, като е предвидено, че продавачът може да задържи тази сума като уведоми купувача за желанието си да получи и неустойка в същия размер, като искането за неустойка направено от която и да е страна погасява правото по т. 13 от договора да се обяви договорът за окончателен по чл. 19 ал. 3 ЗЗД.

Бил е съставен анекс от 2.11.2007г., по който страните по предварителния договор се уговорили, че сумата платима по т. 3 от същия е гаранция за изпълнението на предварителния договор. По т. 5 от анекса при сключване на окончателния договор, изплатената гаранция се връща на купувача или се прихваща от продажната цена.

Преди нотариалното изповядване на сделката по прехвърляне на недвижимите имоти е сключен договор за новация от 25.02.2008г., по който купувачът е заместен от „С”ООД и нотариално сделката е изповядана с него.

Към договорът за новация е приложено споразумение от същата дата между страните по този договор, в което е посочено, че се сключва на основание предварителния договор от 1.11.2007г., анекса към него от 2.11.2007г. и договор за новация от 25.02.2008г. В него е уговорено окончателния договор да се сключи на 27.02.2008г., по т. 2 купувачът да заплати на купувача 950 544 евро, представляваща разлика между продажната цена и платената от купувача гаранция по т. 1.1.3 от договора за новация, също сумата от 22 500евро, представляваща неустойка по т. 15 от предварителния договор / в нея е уговорено, при забава от два месеца страните да не прилагат т. 13 и 14, като ако купувачът се възползва от това право дължи обезщетение за забава от 2% месечно. По т. 2 от споразумението от 25.02.2008г. е предвидено, че със сключването на окончателния договор и изплащането на сумите по т. 2 страните се съгласяват, че задължението на продавачът да върне платената гаранция се погасява.

Вещото лице е дало заключение, че спорната сума от 105 616 евро е осчетоводена по сметка 495-разчети по гаранции в счетоводството на „Д”ЕООД. Касаторът не е оспорил заключението на вещото лице, възприето от съда като обосновано и добросъвестно и доводът на касатора, че сумата не е осчетоводена като гаранция не е доказан. Вещото лице е дало заключение също, че обезщетението за забава на купувача от 22 500, 55евро е преведено на дружеството от купувача на 27.02.2008г., както е уговорено в споразумението от 25.02.2008г., от което следва, че анекса и споразумението са съществували на 27.02.2008г., когато ревизията не е била започнала. Анексът и споразумението се представени с опис в деловодството на ТД-Пловдив на 3.12.2008г. – по време на ревизията, Анексът е цитиран в споразумението от 25.02.2008г., определената в него сума на обезщетението по т. 15 от предварителния договор е внесена на 27.02.2008г., както е определено в споразумението, които факти подкрепят извода на съда, че анексът и споразумението не са антидатирани, както неоснователно поддържа касаторът, а имат достоверна дата и са сключени между страните в съответствие със свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че платената на 18.12.2007г. сума от 105 616 евро по смета на дружеството, добива характер на част от цената едва по силата на споразумението от 25.02.2008г. т. 2 и правилно дружеството е подало заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на 14.03.2008г. по чл. 96 ал. 1 ЗДДС.

В касационното производство е представено решение на АС-Пловдив, с което е оставено в сила наказателно постановление №26948-0129925/09.07.2008г. на директора на Дирекция „О”ЕООД имуществена санкция в размер 500лв на основание чл. 178 ЗДДС във връзка с чл. 96 ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и §2 ДОПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За наказателните постановления и решенията, с които са отменени или оставени в сила няма аналогичен текст, поради което представеното, влязло в сила решение за оставяне на наказателното постановление в сила не обвързва доказателствено съда, а представлява доказателство наред с останалите доказателства по делото. В случая описаните по-горе договорни клаузи, платежни документи и счетоводното им отразяване, наред с останалите доказателства по делото са преценени от съда, който е достигнал до обоснован извод за характера на платената спорна сума като гаранция до уговорката на страните от 25.02.2008г. гаранцията да не подлежи на връщане. Ревизията е започнала със заповед за възлагане на ревизия №801418/04.09.2008г., връчена на 12.09.2008г., към която дата уговорените суми по договорите, анекса и споразумението са били изплатени и осчетоводени, включително спорната сума, която е била осчетоводена по сметка 495-разчети по гаранции и обосновано съдът е приел, че с нея не е извършено авансово плащане на част от цената по договора преди 25.02.2008г.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №1719/17.12.2009г. по ахд.№715/2009г. на Пловдивския административен съд Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ М. Д. М.Д.