Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), подадена чрез юрк. Д. П., срещу решение № 1168 от 23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 9982/2017 г. от Административен съд – София град. С него е отменено решение № 15308 от 04.08.2017 г. на председателя на ДАБ с постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. С. И. – гражданка на Ирак и малолетните й деца Д. Ф. К. и Д. Ф. К., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на международна закрила по отношение на чужденката и двете й деца.
С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му.
Ответникът - Д. С. И. – гражданка на Ирак, лично и в качеството си на законен представител на Д. Ф. К. и Д. Ф. К. в представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуален представител адв. Б. оспорва жалбата като неоснователна.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че същата следва да се уважи. Не били изложени мотиви относно прилагането на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Напълно игнорирани били констатациите в административната преписка за поднесена невярна информация с цел доказване на обстоятелства от значение за получаване на международна закрила. Необоснован бил и изводът за неспазване на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗД), предвид данните в докладната записка за самоволно напускане на центъра за настаняване на бежанци, което правело неосъществим социален доклад за деца в неизвестност.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е и основателна, по следните съображения:
Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на Д. С. И. – гражданка на Ирак, лично и в качеството й на законен представител на децата й Д. Ф. К. и Д. Ф. К. против решение № 15308 от 04.08.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е отменил решение № 15308 от 04.08.2017 г. на председателя на ДАБ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на търсещата закрила чужденка и нейните деца за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт, макар и издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се на първо място в неправилна преценка на обстановката в Ирак. По този въпрос съдът се е позовал на представена пред него справка № МД-270/02.03.2017 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, отнасяща се до Ирак. На второ място, според съда, в акта не били обсъдени никакви доводи относно правата и интересите на малолетните деца на молителката, като не била изпълнена и процедурата по чл. 15, ал. 6 ЗЗД. При постановяване на акта не била уведомена Дирекция „Социално подпомагане“, не бил изискван доклад или становище от нея. Поради това съдът е приел, че законът не е приложен правилно като не били изследвани възможните хипотези на ЗУБ, нарушени били административнопроизводствените правила и решението било немотивирано. Обжалваното решение е неправилно.
От данните по делото се установява, че на 17.08.2016 г. е подадена молба за международна закрила с вх. № 2507 от 17.08.2016 г. от Д. С. И., гражданка на Ирак. Искането си е направила лично и в качеството си на законен представител на малолетните си деца Д. Ф. К., [дата на раждане] и Д. Ф. К., [дата на раждане] На молителката е изпратена покана за интервю, което е следвало да се проведе на 24.08.2016 г. Видно от констативен протокол № УП 18835/24.08.2016 г. същата не се е явила на посочената дата, както и в продължение на 10 работни дни, каквото е изискването на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗУБ. От представената по делото докладна записка с изх.№ 589 от 26.08.2016 г. на РПЦ – София се установява, че чужденката самоволно е напуснала центъра и от 24.08.2016 г. е в неизвестност. Д. С. И. не е уведомила ДАБ по надлежния ред за промяна на адреса си. Поради това с решение № 1741 от 07.02.2017 г. на заместник-председателя на ДАБ производството за предоставяне на международна закрила на чужденката е било спряно. С решение № 11747 от 13.03.2017 г. на решаващ орган на ДАБ чуждата гражданка, представила се в Р. А като Д. И., гражданка на Ирак, е приета обратно на територията на Р. Б през месец март 2017 г. въз основа на отправено искане по реда на Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета, и Г. Ш, Раздел Iа от ЗУБ. С молба с рег.№ УП-18835 от 27.03.2017 г. кандидатката за статут е подала молба за възобновяване на производството. Интервю с чужденката е проведено на 30.05.2017 г., обективирано в протокол рег.№ УП 18835 от същата дата.
Пред настоящата инстанция, освен горепосочената, са представени докладни записки, от последната от които с изх.№ 308 от 27.09.2017 г. се установява, че Д. И. и двете й малолетни деца са напуснали самоволно центъра и са в неизвестност от 24.09.2017 г. В първоинстанционното производство съдът е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ за образуваното пред него дело с оглед да бъде изпратен представител, който да изрази становище, а при невъзможност – да представи доклад по делото. С писмо с изх. № ПР/Д-С-КС/503-001/06.11.2017 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село е уведомил съда, че по данни от служители на ДАБ Д. И. и двете й малолетни деца са напуснали самоволно общежитието на РПЦ –[жк], [населено място], считано от 27.10.2017 г. и към момента са в неизвестност, поради което дирекцията не може да изготви социален доклад по делото. По делото е бил назначен служебно и процесуален представител – адв. М. Б., която активно е участвала в проведеното пред административния съд съдебно производство
При тези данни необосновано първоинстанционният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗД. Съгласно текста на тази разпоредба, при всяко дело, съдът или административният орган уведомява Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат правилата на ГПК, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на АПК. От своя страна дирекцията е длъжна да изпрати свой представител, който да изрази становище или предостави писмен доклад. Така формулирана разпоредбата, с оглед запазване интересите на децата предоставя възможност, както на съда, така и на административния орган при всяко дело да бъде осигурено участието в производството на тези органи, които са призвани да пазят интересите на децата. В конкретния случай, уведомяването е извършено в съдебното производство и от писмото на дирекцията се установява, че не могат да вземат становище или да представят доклад поради факта, че чужденката и децата са напуснали РПЦ. Тълкувайки посочената разпоредба, следва да се приеме за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от административния орган при провеждане на административното производство. Разпоредбата дава възможност, както на административния орган, така и на съда при всяко дело да се осигури участието на Дирекция „Социално подпомагане“. В случая, уведомяването е направено от съда, дирекцията е уведомена в хода на съдебното производство съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗД. Съдът е назначил и служебен защитник на жалбоподателката лично и като законен представител на децата, като по този начин са осигурени възможностите за упражняване и на правата по чл. 15, ал. 8 ЗЗД.
Следва да се отбележи също, че посочените обстоятелства правят неосъществимо изпълнението на указанията на съда при връщане на преписката да бъде изпълнено предписанието на чл. 15, ал. 6 ЗЗД за изготвянето на социален доклад от представител на Дирекция „Социално подпомагане“, тъй като по последни данни към 09.11.2017 г. малолетните деца Д. Ф. К. и Д. Ф. К. не се намират в центъра, в който са настанени и няма данни за местонахождението им.
Неправилно съдът е приел, че административният орган не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденката и децата й в държавата им по произход. В административния акт са обсъдени всички относими факти, изложени в бежанската история на чужденката. Именно с оглед същата органът е стигнал до обоснован извод за нейната недостоверност, поради констатиране на редица съществени противоречия. Първоначално чужденката се е представила като гражданка на Сирия. При регистрацията си в ДАБ е заявила, че е гражданка на Ирак, родена и с постоянно местоживеене в [населено място], Ирак. По време на интервюто, проведено на 30.05.2017 г. е заявила, че е родена и живяла през целия си живот в [населено място], намиращо се в района на [населено място], Ирак. В интервюто от 30.05.2017 г. е заявила, че е омъжена от 1997 г., че съпругът й се казва Ф. А. П., че имат две деца и че всички заедно са напуснали Ирак и през цялото време, включително и в България всички са били заедно. В същото време в представената по делото декларация за семейно и имотно състояние и за годишния доход на член от семейството от 21.08.2017 г. заявява, че е вдовица. Правилно административният орган е преценил за нелогични и твърденията й, че през месец август напуснала дома си и заминала за [населено място], Ирак, където останала 11 месеца в жилището на човек на име Х., за който установила, че сътрудничи на Ислямска държава, поради което през месец декември същата година преминала в Турция. Установени са и различия с представената и от съпруга й Ф. А. П. бежанска история. По причина на установените противоречия административният орган е направил обоснован извод, че чужденката е склонна съзнателно да предоставя неверни данни с цел доказване на значими за производството по ЗУБ обстоятелства и получаване на международна закрила. Оправдано също органът е приел, че действителният мотив за напускането на Ирак е търсенето на по-добър стандарт на живот, тъй като самата чужденка признава, че след като е била заловена в България и е подала молба за предоставяне на статут, същата нелегално е напуснала територията на страната ни, като е преминала през Сърбия и Унгария без да поиска предоставяне на закрила в някоя от тези две държави, а е искала да стигне до Австрия. При това положение неправилно АССГ е приел, че административният орган в нарушение на административнопроизводствените правила не е направил анализ на изнесените от чужденката факти в светлината на представените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на нея и децата й и не е преценил актуалната обстановка в Ирак..
В бежанската си история чужденката не навежда факти, свързани с преследване или основателен страх от преследване спрямо нея и децата й поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания по чл. 8 ЗУБ. Не са правени и твърдения, напротив, в интервюто чужденката отрича да е подложена на преследване от страна на партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; недържавни субекти, включително международни организации, когато същите не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. В интервюто чужденката заявява също, че самата тя не е имала проблеми с официалните власти, не е била арестувана, съдена или осъждана, заплашвана, спрямо нея не е упражнявано насилие, не е била политически ангажирана, не е имала проблеми поради етническа или религиозна принадлежност. При тези данни правилно е прието от председателя на ДАБ, че не са налице предпоставките за предоставяне на чужденката на статут на бежанец.
Правилно административният орган е приел също, че по отношение на чужденката и малолетните й деца не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като липсват доказателства същите да са били изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Не може да се приеме понастоящем страхът от Ислямска държава, посочен като причина за напускане на Ирак, като основателен, предвид последните данни за страната. Към настоящия момент липсват основания да се приеме, че Ирак е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 год. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕС по тълкуване на чл. 15, б. "в" посочената директива, за прилагане на чл. 9 ЗУБ, както и чл. 15 от Директива 2004/38. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в Ирак се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО.
От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 ЗУБ. От представената от дирекция "Международна дейност" на ДАБ пред настоящата инстанция справка относно актуалното положение в Ирак и И. К от 05.04.2018 г. следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. От нея се установява, че в Ирак не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. На следващо място от доказателствата по делото и с оглед на данните в горепосочената справка, се установява, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Изхождайки от дефиницията на понятието „война” съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При това положение административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденката, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulment- забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г.
Неправилно АССГ е заключил, че обжалваният пред него административен акт противоречи на процесуалния и материалния закон поради неотчитане на обстоятелството, че за молителката и малолетните й деца били налице условия за предоставяне на хуманитарен статут по см. на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в Глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват.
По горните съображения съдебното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на Д. С. И., лично и в качеството си на законен представител на Д. Ф. К. и Д. Ф. К. срещу атакувания административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1168 от 23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 9982/2017 г. от Административен съд – София град и вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. И., лично и в качеството си на законен представител на Д. Ф. К. и Д. Ф. К. срещу решение № 15308 от 04.08.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. РЕШЕНИЕТО е окончателно.