Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К. А., гражданин на Ирак против решение № 4912/20.07.2017 г. по адм. дело № 7106/2017 г. на Административен съд-София град, Първо отделение, 37-ми състав, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата му, против решение № 10856/30.05.2017 г. на председателя на Държавната агения за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за неспазване на материалния закон отм. енително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява.
Ответната страна - председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че обжалваният административен акт съответства на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила по ЗУБ, като обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от този закон.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. К. А., гражданин на Ирак, против решение № 10856/30.05.2017 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Изложени са възражения за проявен формален подход при оценката на бежанската му история, а оттам и за наличието на предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Твърди се и наличието на материалноправните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като данните, на които се е позовал административният орган са стари и не разкриват обективно обществено-политическата обстановка в Ирак.
Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за напълно установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец.
На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е приел, че не са налице основанията по чл. 9 от Закон за предоставяне на такъв. Съобразил е утежнената обществено-политическа обстановка в Ирак, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. Така, при липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, съдът е приел подадената жалба за неоснователна и я отхвърлил. Така постановеното решение е правилно.
Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че той не установява, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Поради това не са налице предпоставките по ал. 1 на цитираната разпоредба. Административният орган и съда са отчели, че видно от разказа му и регистрационния лист жалбоподателят е кюрд, по вероизповедание сунит, неженен. Твърди, че е напуснал Ирак поради наличието на разпри с брата на приятелката си, който не им позволявал да се оженят, както и че искал да отиде в Германия или Франция за да си намери работа и живее по-добре, без да е бил преследван, или да е имал каквито и да било проблеми с официалните власти в Ирак. Преценката на бежанската му история, логически свързана и с отговорите на останалите въпроси при проведеното интервю, прави напълно обоснован извода на административния орган, изцяло възприет и от административния съд, за причини, довели до напускане на страната по произход, които не се вместват в нито една от хипотезите, уредени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец.
В касационната жалба се акцентира на наличието на законовите предпоставки по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут, които съдът намира за неоснователни.
В рамките на административното и съдебното производство са представени две справки за обществено-политическата обстановка в Ирак, като страна по произход. Справките са изготвени в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата им са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. Първата справка е от 07.04.2017 г. и е за обществено-политическата обстановка в Ирак и И.К.С е обсъдена в мотивите на решението на административния орган, по които са направени изводи за липса на законовите изисквания по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В същото време интервюто е проведено на 19.04.2017 г., а решението на председателя на ДАБ е взето на 30.05.2017 г. Съпоставянето на датите ясно показва краткия период от време между изготвянето на справката и произнасянето на компетентния орган. Поради това, неоснователни възраженията, че при вземане на решението не са отчетени актуални данни за обществено-политическия живот в Ирак.
В настоящото съдебно производство е представена справка от 05.04.2018 г. за актуалното положение в страната. В нея е констатирано освобождаване на територията, контролирана от "Ислямска държава", в резултат на което 3.5 милиона иракчани са се завърнали по домовете си, а още 2.3 милиона остават в положение на вътрешно разселване. Основните проблеми вече са свързани с унищожената инфруструктура и липсата на услуги. Коментират се атаки на ИД, но те касаят райони, различни от района, където жалбоподателят твърди, че е живял. Това дава основание на касационната инстанция да приеме възможността за вътрешно разселване по чл. 9, ал. 4 ЗУБ, която също дерогира предоставянето на хуманитарен статут. Отделно от това отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07. То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социлна група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ.Стелно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4912/20.07.2017 г. по адм. дело № 7106/2017 г. на Административен съд-София град, Първо отделение, 37-ми състав. Решението е окончателно.