Р Е Ш Е Н И Е№ 136София, 17.10. 2019 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря А. К

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 2673/2018 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. Ш. от [населено място] против решение № 1811 от 12.07.2018 г. по т. д. № 6512/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, ТО, VІ-21 състав решение № 5229 от 14.07.2017 г. по т. д. № 5154/2014 г., е отхвърлен предявеният от него срещу „Групово” О., [населено място] иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ за сумата 164 000 лв. по запис на заповед от 21.03.2008 г.

Касаторът твърди неправилност на атакуваното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основното му оплакване е за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че въззивният съд е постановил своя акт на невъведени в процеса твърдения и възражения. По-конкретно, според него, нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба, нито в който и да е друг етап от производството, ответникът не е оспорил заявеното в исковата молба твърдение за изгубване на преките менителнични искове по чл. 531, ал. 1 ТЗ поради давност, а е съсредоточил защитата си и пред двете инстанции с материалноправни възражения, които не включват възражение, че ищецът разполага с прекия иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ. Касаторът счита, че допуснатото нарушение на диспозитивното начало на процеса е довело до неправилния извод за липса на...