О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 571

гр. София, 14.10.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Б. Й т. д. № 376/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. В. от [населено място] - чрез адв. Л. В., срещу въззивно решение № 2867 от 06.12.2018 г., постановено по т. д. № 3814/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 2090 от 02.04.2018 г. по гр. д. № 10632/2017 г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че В. В. като издател на запис на заповед от 15.05.2014 г. дължи на Б. Д. И. сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва от 19.05.2016 г. до окончателното плащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК отм.. 09.2016 г. по ч. гр. д. № 52907/2016 г. на Софийски районен съд.

В касационната жалба се излагат доводи по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът навежда оплакване, че въззивният съд е признал за съществуващо вземането по записа на заповед, без да изследва дали между страните по менителничното правоотношение съществува каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед. Поддържа, че при направено с отговора на исковата молба възражение за липса на каузално правоотношение, което не е оборено с насрещни доказателства от ищцата, въззивният съд...